От анорексия страдат предимно жени. В повечето случаи на възраст между 12 и 18 години. 1 на всеки 250 момичета е болно от анорексия в България. Това не е рядка болест.
Разбира се не всеки е уязвим. Има смесица от причини, водещи до анорексия, които трябва да са налице за да се разболееш.
Тук ще изброя главните:
Влиянието на медиите и обществото
Доказано е, че само 5% от населението на Земята притежават естествено формите на манекенките.
Какво правят останалите 95%?
Жените еволютивно знаят, че външният им вид съблазнява. Знаят също така, че мъжът трябва да ги харесва телесно. Милиарди години еволюция ни е научила да подчертаваме устните си, гърдите си, ханша си. Това са зоните, които изпращат на мъжа послание: „Аз съм жена. Достатъчно плодородна, за да износя и отгледам децата ти.”
Какво се случва с този естествен еталон в последните десeтилетия? Той рязко се променя. В момента еталона за красота е следния: висока, слаба, с големи гърди( изглеждащи неестествено), с бледо лице, с подчертани очи(обикновено в черно), затова общественият натиск е една от причините за развитие на анорексия.
Ако бяха живи прародителите ни, биха казали че такъв тип момичета са изключително болни. Но…властта на медиите е да налага образи. В билбордове, реклами, филми, на сцената изобилства все тоя образ, който се спряга за красив. Толкова е масовизиран, че в един момент нашия мозък приема, че това е красивото днес. И….започваме да имитираме, опитвайки се да догоним формите и начина на изглеждане на ония 5 % , които са спрягани за красиви.
От това печелят всички индустрии за суета. А ние….започваме все повече да не се харесваме такива каквито сме и да се опитваме да догоним идеала.
Най-уязвими са тинейджърите. При тях чувството да си социално приет, атрактивен, популярен е особено силно. Това е и възрастта, в която се имитират „успешни” личности. И когато цялото общество показва болестта като успешност. Децата ни се разболяват.
Друга причина за развитие на анорексия е семейната среда
Иска ми се да направя предварителна уговорка:
Наясно съм, че отглеждането на деца е трудно занимание. Наясно съм, че като родители можем да дадем само това, което имаме.
Наясно съм, че се стараем да дадем най-доброто от себе си. Знам , че никой родител съзнателно не желае да разболее детето си.
В следващите редове просто ще изброя предпоставките, методите за възпитание, които биха могли да допринесат и да са причина за разболяването от анорексия, булимия или преяждане.
По правило към тези момичетa са се отнасяли твърде критично в семейството
В желанието си да изградим добри и справящи се личности, понякога искаме да изменим всичко „нередно” и „недобро”, което виждаме у детето. Когато постоянно го критикуваме, не пропускаме да кажем какво може да се направи още по-добре, когато самите ние сме твърде амбициозни, дето възприема този модел и започва да вижда само минусите си. Така самочувствието му рязко спада. То става убедено, че за да бъде харесвано, трябва да поправя себе си нон-стоп. Тъй като приоритет е отдаден на негативните му страни, дето не е научено да мисли положително за себе си. Така то само на по-късен етап става най-големия си критик. А на въпроса ”Кои са твоите плюсове?” не може да отговори, защото просто не ги вижда.
В семействата на анорексиците атмосферата е лишена от чувства и емоционално споделяне
По правило това са семейства, в които се отдава много по-голямо внимание на пари, имоти, дали имаме храна на масата, дали децата имат обувки и нужния стандарт, дали са добре в училище( защото трябва да станат успешни личности), дали външния им вид е добър (защото е важно какво ще кажат другите за теб). В тези семейства обаче рядко се говори за чувства и емоции. Рядко се споделя как си наистина. Емоционалното доверие на децата е осакатено. Техните проблеми са приемани или като „глупости”, или с критика, или със сухи съвети, но никога с искрено съчувствие и топлота. В тези семейства хората рядко се прегръщат, рядко споделят, рядко плачат заедно, рядко са и щастливи. В тези семейства в дъното на душата си всеки е самотен.
Татко го няма – фигурата на бащата липсва
Фигурата на бащата (въпреки че малко се говори за това) е много важна за психическото развитие както на момичето, така и на момчето.
В живота на малките жени, бащата представлява мъжкия свят. Градейки отношенията си с дъщерята, бащата я учи на комуникация с другия пол. Момичетата имат нужда да виждат одобрението и възхищението на бащите си към тях. Това им дава самочувствието на жени. Те имат нужда да споделят с бащите си, това им дава увереността че могат да се разкриват и да се доверяват на мъжкия свят. Имат нужда да усетят разликите между мъжкото поведение и женското, да разберат начина на мислене на мъжете, така те порастват изградили умения да се справят с половите различия. Когато бащата е липсващ, чисто емоционално, момичетата растат без модели за справяне с мъжете, без критерии, чувстват се объркани, неуспешни, неоценени.
За момчетата пък е важно да изградят мъжките модели на поведение. Това те постигат отново в комуникация с бащата. При липсващи бащи са налице изгубени синове. А ако момчетата растат предимно в женска среда, без мъжки фигури около себе си, те развиват критерии и ценности на жени. Не са обратни, а просто не знаят какво е да си мъж.
Третата група от фактори и причини за разболяването от анорексия са генетични
Анорексията като заболяване е най-близко до групата на зависимостите. Често в семейната история на тези момичета и момчета има хора страдащи от зависимости( алкохолизъм, анорексия или булимия, наркомании, комарджийство). Също така се забелязват типични черти на лицето при анорексичките( те някак си си приличат). Това довежда до мисълта, че има и генетични предпоставки за развитието на това заболяване.
Този факт не трябва да се подценява. Ако имате в семейството зависими роднини и видите поведение, което много прилича на анорексичното( описала съм го в статията си: Анорексия. Психически и физически симптоми) бъдете нащрек и направете консултация със специалист.
Генетичният фактор обаче не трябва и да се надценява. Не всеки, който има баща алкохолик страда от зависимост. Гените са нещо, което ние носим като възможност. А за да се отвори тази възможност е необходима и анорексична среда.
Съществуват още емоционални причини за поява на анорексията
Като правили това са деца,които са прекъснали връзката със своите тела. Най-вече с чувствата и емоциите си. В един момент тези чувства и емоции са били толкова негативни, толкова тежки, че единствения начин да спасиш психиката си е било да се обезчувствиш. Просто се отдалечаваш и не обръщаш внимание на нищо, което изпитваш. Чувствителността, а тя е много характерна за децата с анорексия, булимия и преяждане бива възприета като слабост, за сметка на мисловни модели, които обществото признава като силни, но може да нямат нищо общо с душата на детето. Така то се превръща в средство, а не в личност.
Емоциите и чувствата обаче имат основна роля за оцеляването на човека въобще. Така, че да млъкнат напълно се оказва непостижимо. Затова те се превръщат в неясни напрежения, които са неразбираеми за мозъка.
На тези неясни напрежения се дължи: раздразнителността, нуждата от прекомерно ходене( разтоварване), повръщането(разтоварване), гладуването (чувство за очистване).
Вижте в клипа пълната информация по този въпрос.
Тормоз в училище. Психологическо или физическо насилие.
Това е сериозна причина за развитие на анорексия и другите хранителни разстройства. Те са автоагресивен акт. А автоагресивен акт има тогава, когато има и външно насилие.
Често тези деца са обект на подигравки в училище, на обиди и злобни коментари. Понякога семейните конфликти са твърде много и децата се чувстват натоварени. Друг път става въпрос за физическо насилие или изнасилване.
Във всички тези случаи трябва да се работи с последиците от насилието. Да има сътрудничество и да се укаже подкрепа от училището , там където е проблем в училище, от родителите и постепенно детето да се извади от ситуацията на насилие.
Тъй като най-честият тип насилие са обидите в училище, съм посветила следния клип на този казус.
Важно е да знаете!
Всеки случай е индивидуален, установяване на индивидуалните причини за разболяването, чертае и пътя на лечението.
