От анорексия страдат предимно жени. В повечето случаи на възраст между 12 и 18 години. 1 на всеки 250 момичета е болно от анорексия в България. Това не е рядка болест. Разбира се не всеки е уязвим. Има смесица от причини, водещи до анорексия, които трябва да са налице за да се разболееш.
Обществото е една от причините за развитие на анорексия
Цялата тази нагласена „Модерност“ е общо взето да създадеш животно с глава на сърна, тяло на пума и паунова опашка!!! Да вложиш милиарди, за да я рекламираш. И да накараш всички, които не изглеждат така, да се чувстват малоценни и да се “Погрижат за себе си”.
Дали знаем как модерната визия на жената афектира самочувствието на едно подрастващо момиче и как може да бъде причина за поява на анорексия?
Няма друга възраст, в която да е толкова важно да си харесван и да се харесваш. Разбира се, когато си детето, което не е уверено в себе си и не можеш сама да прецениш добрите си страни и красотата си, тогава лесно попадаш в нуждата да се сравниш с някакъв еталон, за да придобиеш представа коя си.
Еталоните за женска красота са навсякъде. Наложени са от цели индустрии. Те печелят, казвайки ви какво е модерно да носите всеки сезон, коя е модерната прическа, коя е модерният цвят на дрехите и форма на веждите. До тук става въпрос за една поддръжка от около 200 лева месечно, за да сте в тон с красотата, която само след 6 месеца ще има други стандарти и визии.
Проблемът на тази индустрия е, че стигна твърде далеч. Модерен е тип дупе, ханш, бедра, гърди, устни. Т.Е модерно е да си с определена структура на тялото, а за Бога- тя е генетична!
И ако добре наблюдаваме, ще разберем, че модерните форми на тялото не са често срещани сред жените. Така повечето жени изпадат извън класацията на “красивите” и трябва сериозно да се постараят. Тук вече идват на помощ диетолози, фитнес инструктори, но и скалпела на пластичния хирург, което вече прави една поддръжка на тялото скъпа, понякога- непосилно скъпа. От комплекси се печели добре. Сега ще ви споделя някои дании:
За 2022 Global Wellness Institute (данни за световните печалби на wellness индустрията) докладва ,че индустрията е реализирала 5,6 трилиона долара. Очаква се до 2027 г. този показател да нарасне с 58%, достигайки 8,5 трилиона долара.
Този растеж се дължи на нарастващото търсене на здравословни продукти и услуги, включително и лична грижа и красота, здравословно хранене, физическа активност. Сегментът за лична грижа и красота е оценен на 1,08 трилиона долара, а здравословно хранене и контрол на теглото- 1,07 трилиона долара.
В допълнение ,пазарът за естетични процедури също показва положителни тенденции. Анализатори прогнозират годишен ръст с 10% в този сегмент за периода 2021-2028 година. Очаква се оборотът през 2028 година да достигне 125 милиарда долара.
Така нека сравним печалбите на тази индустрия с други индустрии за 2022 година:
- Технологична индустрия – за 2022 глобалният пазар на информационни технологии е оценен на приблизително 5 трилиона долара, обхващайки сектори като софтуер, хардуер и ИТ услуги. Докато уелнес индустрията е с 5,6 трилиона!
- Автомобилна индустрия – За 2022 – 2,7 трилиона оборот
- Фармацевтична индустрия – за 2022- 1,4 трилиона оборот-лекарства и медицински продукти.
Тази индустрия, която печели от ”грозотата ти” и желанието да водиш здравословен начин на живот е сред най-успешните индустрии в световен план. Ето защо да ти внушават, че си грозен, дебел, неуспял е много много важно и повярвай пръскат се адски много пари затова. Искам да ти споделя още малко за световните манипулации на ниво “бъди красива”.
АКО ДОБРЕ НАБЛЮДАВАМЕ СТРУКТУРИТЕ НА ТЯЛОТО, КОИТО СЕ ПРОКЛАМИРА ЗА КРАСИВО, СЪВСЕМ НЕ СА ОБИЧАЙНО И НАТУРАЛНО СРЕЩАНИ.
Манекенските размери- 90-60-90, при ръст над 173, с фина костна структура е нещо, което натурално се среща при по-малко от 5 % от населението на Земята. Тип испански вид женски форми с малка талия, по едро дупе и при съвършени крака, е също нещо толкова необичайно.
Чашка Д и Е на сутиена е също рядкост. Това означава, че имате голям бюст на малка обиколка на гръдния кош, което чисто природно не е естествено. Жените, които са родени така, знаят какви проблеми създава това от чисто биологично естество.
Плътните устни са характерни за жени с определени черти на лицето- по-едър нос, по-големи очи и съвсем не пасват на дълги и тънки носове, които са също модерни!!!
ЦЯЛАТА ТАЗИ НАГЛАСЕНА „ МОДЕРНОСТ“ Е ОБЩО ВЗЕТО ДА СЪСТАВИШ ЖИВОТНО С ГЛАВА НА СЪРНА, ТЯЛО НА ПУМА И ПАУНОВА ОПАШКА!!! И ДА ВЛОЖИШ МИЛИАРДИ, ЗА ДА Я РЕКЛАМИРАШ, КАРАЙКИ ВСИЧКИ, КОИТО НЕ ИЗГЛЕЖДАТ ТАКА ДА СЕ ЧУВСТВАТ МАЛОЦЕННИ И ДА СЕ “ПОГРИЖАТ ЗА СЕБЕ СИ”. А индустрията, която им помага да превъзмогнат “грозотата” си да е водеща в световен план по печалби.
От комплекси се печели добре!
Сега представете си ,че вашата тийнейджърка е бомбардирана в тик -ток и инстаграм от инфлуенсъри, които и обясяняват как да стане неотразима, а тя е на възраст, в която това е най-важното нещо за нея. Да ще ви изненадам не са уроците най-важни, най-важният въпрос в тийнейджърството е дали съм харесван и дали съм популярен сред връстниците си. Затова децата дават мило и драго.
Как да предпазим себе си и дъщерите си, от вечното недоволство, че не сме достатъчни на този изкуствен свят
Да ги предпазим от постоянните диети, постоянните пластични интервенции и всички психични разстройства, свързани с приемането на тялото. Гледайте в клипа:
Друга причина за развитие на анорексия е семейната среда
Иска ми се да направя предварителна уговорка:
- Наясно съм, че отглеждането на деца е трудно занимание. Наясно съм, че като родители можем да дадем само това, което имаме.
- Наясно съм, че се стараем да дадем най-доброто от себе си. Знам, че никой родител съзнателно не желае да разболее детето си.
- В следващите редове просто ще изброя предпоставките, методите за възпитание, които биха могли да допринесат и да са причина за разболяването от анорексия, булимия или преяждане.
Какво е трябвало да се случи в семейната среда за да поникне семенцето на анорексията или друг вид хранително разстройство.
По правило се разболяват деца, които са много амбициозни и критични към себе си
Ако ги попиташ по време на сесията дали могат да назоват 5 свои добри качества ще настане неловко мълчание. Тези деца не мислят за себе си в положителна светлина. За тях е характерно да се критикуват, да знаят много добре какво трябва да поправят в себе си. Всеки техен недостатък бива уголемен, като с лупа, а когато им кажеш нещо хубаво- те не вярват.
Вътрешният диалог на такова дете е е осъдителен към самото него, постоянно недоволен от това, което е и това, което постига. Понякога дори съдържа чиста себеомраза.
Що се касае до родителите те искат най-доброто за децата си. Често обаче го искат, като поправят всичко, което не им харесва у детето, като непрестанно правят забележки или като го карат да се стреми към неща, които то не харесва. Тогава в детето се ражда отношението на критичността. Доза самокритичност винаги е необходима, но когато тази доза стане сериозна, тогава в детето спира да харесва и цени себе си.
Друг начин да се възпита силна самокритичност е като сме твърде самокритични и амбициозни към самите себе си като родители. Ние буквално показваме на децата си как да се държат към себе си. Те просто ни копират.
Ако вие постоянно чувствате вина, ако постоянно преразглеждате поведението си, ако не допускате да сгрешите или да се провалите, то тогава възпитавате и това отношение у детето си. То започва да се държи като вас.
Не можем да виним обаче само семейството за това. Нашият аз образ се сформира и от нашите вътрешни преживявания. Т.е. как ние сме приели думите или действията на другия. Детската буквалност много често тълкува поведението на другия като огледало за самия себе си, а то не винаги е така.
Например човек може да има тежки преживявания и да не иска да товари детето си, а то да тълкува мълчанието или затварянето в съседната стая като изоставяне, отхвърляне или нещо друго.
Важно е да спомена, че до себе омраза не се стига само от родителска критика. Стига се тогава, когато си отхвърлен и от приятелската среда и от учителите си. Себе омразата е доста тежко и силно чувство.
Когато всичко това се съчетае и с една свръх изискваща среда навън, детето наистина започва да живее само с мисълта какво още трябва да подобри и поправи по себе си, за да са доволни всички и най-накрая и то самото.
В семействата на децата с анорексия не се споделят чувства, преживявания, емоции
Въпросът “Как си?” е рядко срещан в тези семейства. Обикновено разговорите за чувства, емоции и преживявания се избягват. Децата не познават вътрешните си преживявания и трудно допускат другите до вътрешния си свят.
При анорексия това често са семейства, в които има мълчание. Друг път мама и татко са спрели да се обичат отдавна. В трети- просто разговорите са около външни неща – оценки, времето, работа, какво ще ядем, но рядко се говори за това как се чувства някой.
Чувствата особено негативните, често се стаяват. Различни са причините, поради които света на чувствата става непонятен, понякога е защото са считани за слабост. Друг път нуждитее са посрещани с простото :”Ти ще се оправиш”. Трети път е имало възпрепятстващи причини и детските преживявания остават неизказани.
Част от пътя на лечението е връщане към чувствителността за живота, за собственото тяло, за душата. Това може би е най-трудният път. При анорексия имаме едно замръзване на чувствата, обезчувствяване.
При булимия и хиперфагия емоциите са по-скоро потиснати. Особено тези на гняв, болка, раздразнение. Как се случва това подтискане? Често чрез предразсъдъци относно изразяването на емоциите.Такива са:
- “Не е добре човек да се ядосва, ще му стане нещо.”
- “Не бива да говориш гневно на по-голям човек”
- “ Ако си тъжен, просто измисли нещо весело”
- “Хората не обичат да слушат за негативни неща.”
Всичко това обаче ни отдалечава от себе си. Прави не автентични в реакциите към другите. Анорексия, булимия и хиперфагия са болести, които са пример за отчуждение от собствената природа.
Татко го няма – фигурата на бащата липсва
Фигурата на бащата (въпреки че малко се говори за това) е много важна за психическото развитие както на момичето, така и на момчето.
В живота на малките жени, бащата представлява мъжкият свят. Градейки отношенията си с дъщерята, бащата я учи на комуникация с другия пол. Момичетата имат нужда да виждат одобрението и възхищението на бащите си към тях. Това им дава самочувствието на жени. Те имат нужда да споделят с бащите си, това им дава увереността, че могат да се разкриват и да се доверяват на мъжкия свят.
Имат нужда да усетят разликите между мъжкото поведение и женското, да разберат начина на мислене на мъжете, така те порастват изградили умения да се справят с половите различия. Когато бащата е липсващ, чисто емоционално, момичетата растат без модели за справяне с мъжете, без критерии, чувстват се объркани, неуспешни, неоценени.
За момчетата пък е важно да изградят мъжките модели на поведение. Това те постигат отново в комуникация с бащата. При липсващи бащи, са налице изгубени синове. А ако момчетата растат предимно в женска среда, без мъжки фигури около себе си, те развиват критерии и ценности на жени. Не са обратни, а просто не знаят какво е да си мъж.
Затова е важно ако бащата липсва да има по-големи мъже около детето- треньор, учител, дядо, друг роднина. Хора, с които да има доверителна връзка и да изгражда мъжки модели на поведение.
Защо бащите ги няма?
По много причини…Често мъжът трябва да осигурява прехраната и буквално се отдава на тази функция. Такива бащи са често уморени, изнервени или просто не са там за разговор и подкрепа. Това е несправедливо и към самите тях, защото дават живота си за семейството , но всъщност много човешки неща липсват.
Друга причина е отчужденото отношение към майката. Често конфликтността или отчуждението между родителите се пренася и като отчуждение към децата. Трета причина е липса на бащин модел при самият мъж. Ако той няма баща или е син на липсващ баща, тогава няма представа каква е тази роля “бащинство” и му се налага да я гради. Разбира се вариантите са много.
Майчинство, което възпитава отчужденост към емоциите и чувствата
Често се среща при по-студените майки или просто афизични жени ( жени, които не обичат да бъдат докосвани) детето да се развие такава липса на чувствителност към емоционалният си свят и тялото каквато е характерна за анорексията.
Мама ни учи какво е любов. Как да обичаме себе си и другите. Ако мама е студена, не прегръща, страхува се да не разглези, не говори за чувствата си и няма толеранс към емоциите на детето, то също свиква да се обезчувствява. Разбира се и другите варианти на прекомерност не са препоръчителни.
В момента растат деца “без граници”, чиите нужди са постоянно на пиедестал и за сметка на околните. Това също е опасен модел, защото тези деца са не стресоустойчиви и податливи на депресия, тревожност, зависимости.
Винаги е необходимо да се спазва златната среда.
Но да се върнем към недостатъчната чувствителност към нуждите на детето. Тя често е породена от това, че майката се притеснява от емоциите си и чувствата си, затова и учи децата да се въздържат. Степен въздържание при изразяването е напълно полезна и нормална, но когато чувствата и емоциите започнат да се прикриват и потискат тогава душата започва да страда, човек започва да живее в дискомфорт със самия себе си.
Хранителните разстройства виреят перфектно на такъв обезчувствен терен. Те по своята същност са нарушение на връзката с импулсите и нуждите на тялото.
Майчинство, което е предпазва детето твърде много
Такова отглеждане на дете възпитава страх от живота, вътрешна неувереност и зависимост. Твърде предпазваните деца не могат да вземат сами решения, те винаги се съобразяват с мнението на другите. Другите, техните изказвания и мисли, са винаги възприемани като по-верни от собствените.
Ако едно такова дете е подигравано в училище, обиждано е заради ръст, килограми, начин по който изглежда, то вярва повече от другите деца на нападките. За него външните обиди ще са от огромно значение, много по-голямо от това, което казва мама или татко, а това какво мисли то самото ще е на последно място.Такива деца са много уязвими и податливи на тормоз.
Ниската самооценка, може да предизвика нужда да подобряваш себе си непрекъснато. А това е много характерно за анорексията чувство. Но дори и детето да не е обиждано, стига то да реши, че децата не го харесват, че другите изглеждат по-добре от него може да развие хранително разстройство.
Съществуват още емоционални причини за поява на анорексията
Като правило това са деца, които са прекъснали връзката със своите тела. Най-вече с чувствата и емоциите си. В един момент тези чувства и емоции са били толкова негативни, толкова тежки, че единственият начин да спасиш психиката си е било да се обезчувствиш. Просто се отдалечаваш и не обръщаш внимание на нищо, което изпитваш. Чувствителността, а тя е много характерна за децата с анорексия, булимия и преяждане бива възприета като слабост, за сметка на мисловни модели, които обществото признава като силни, но може да нямат нищо общо с душата на детето. Така то се превръща в средство, а не в личност.
Емоциите и чувствата обаче имат основна роля за оцеляването на човека въобще. Така че да млъкнат напълно се оказва непостижимо. Затова те се превръщат в неясни напрежения, които са неразбираеми за мозъка.
На тези неясни напрежения се дължи: раздразнителността, нуждата от прекомерно ходене (разтоварване), повръщането(разтоварване), гладуването (чувство за очистване). Една от много важните задачи на терапията е конкретизирането на тези напрежения и канализирането им.
Тормоз в училище. Психологическо или физическо насилие.
Това е сериозна причина за развитие на анорексия и другите хранителни разстройства. Хранителните разстройства са автоагресивен акт. А автоагресивен акт има тогава, когато има външно насилие. Често тези деца са обект на подигравки в училище, на обиди и злобни коментари. Често срещано е това явление и много подценявано от родители и учители.
Никой не може да си представи да стои на работно място, на което колегите му го обиждат осем часа на ден. Ако сме в такава обстановка ще искаме да напуснем. Ако не можем да напуснем и се налага да останем, ще се депресираме и затворим. А ако това продължи с години, най-вероятно ще имаме сериозни поражения на психичното здраве.
Някои от тези деца са обект на тормоз с години- на подигравки, подсвирквания, в някои случаи и на пряк физически тормоз. Това неминуемо се отразява на самочувствието им. В много случаи те растат с усещането, че нещо в тях дълбоко не е наред, че не са достойни, че не заслужават. Тийнейджърството е уязвима възраст, в която това как ни възприемат връстниците е много важно. Затова и последствията от отхвърляне в тази възраст могат да са тежки.
Друг път семейните конфликти са твърде много и децата се чувстват натоварени. Това също е вид насилие. Ако ти си дете, нямаш право на избор и трябва да търпиш постоянни скандали, спорове, да си част от агресивни изблици това неминуемо създава страх, вътрешна несигурност, неувереност.
В редки случаи анорексия може да бъде предизвикана от изнасилване. Тогава страхът на момичето да има съблазнителни форми, да се превърне в жена е много голям и подсъзнателно момичето иска да остане малка и невзрачна. Подсъзнанието я защитава по този начин от посегателства.
Във всички тези случаи трябва да се работи с последиците от насилието. Тъй като най-честият тип насилие са обидите в училище, съм посветила разяснителен клип на този казус.
Третата група от фактори и причини за разболяването от анорексия са генетични
Анорексията като заболяване е най-близо до групата на зависимостите. Често в семейната история на тези момичета и момчета има хора страдащи от зависимости( алкохолизъм, анорексия или булимия, наркомании, комарджийство). Също така се забелязват типични черти на лицето при анорексичките( те някак си си приличат). Това довежда до мисълта, че има и генетични предпоставки за развитието на това заболяване. Този факт не трябва да се подценява. Ако имате в семейството зависими роднини и видите поведение, което много прилича на анорексичното.
Генетичният фактор обаче не трябва и да се надценява. Не всеки, който има баща алкохолик страда от зависимост. Гените са нещо, което ние носим като възможност. А за да се отвори тази възможност е необходима и анорексична среда.
Кои са аспектите на анорексия нервоза, в които може да се търси генетична предразположеност
Генетична наследственост
Изследванията показват, че анорексията може да има генетична компонента. През различни проучвания е установено, че рискът от развитие на анорексия е по-висок при хора, които имат роднини с психични разстройства, включително анорексия, булимия или депресия.
Генетика на личностните черти
Някои личностни черти като перфекционизъм, висока тревожност и склонност към самокритика, които могат да бъдат генетично наследени, също се свързват с повишен риск от развитие на анорексия.
Генетични вариации, свързани с апетита и метаболизма
Гените, които влияят на апетита и метаболитните процеси, също могат да играят роля. Например, изследвания показват, че вариации в гени, свързани с хормоните на глада, като лептин и грелин, може да влияят на регулирането на апетита и поведението при хранене.
Генетика на мозъчната химия
Някои генетични варианти, свързани с функционирането на серотонина и допамина в мозъка, могат да предразположат индивидите към развитие на анорексия. Тези невротрансмитери играят ключова роля в настроението, поведението и възприемането на награди, което може да повлияе на хранителните навици.
Пол и възрастови различия
Жените, особено в юношеска и млада възраст, са по-податливи на анорексия, като генетичните рискови фактори могат да се появят по-ясно в този период от живота.
Кои са гените, които могат да подкрепят развитието на анорексия и за какво отговарят
Анорексия нервоза (AN) е сложно разстройство на храненето с генетичен компонент. Според медицинските проучвания до момента, развитието ѝ се свързва с множество гени, участващи в регулирането на апетита, метаболизма, невротрансмисията и психичните процеси.
Ето някои от основните гени, асоциирани с анорексията:
Гени, свързани с метаболизма и енергийния баланс
- FTO (Fat mass and obesity-associated gene) – Въпреки че е по-често свързан със затлъстяването, някои варианти на този ген могат да играят роля в склонността към анорексия.
- BDNF (Brain-derived neurotrophic factor) – Отговаря за невроналния растеж и пластичност. Ниските нива на BDNF се свързват с хранителни разстройства, включително анорексия.
- LEP (Leptin) и LEPR (Leptin receptor) – Регулират глада и ситостта. Дисфункция в тези гени може да доведе до потискане на апетита.
Гени, свързани с допаминовата и серотониновата система
- DRD2 и DRD4 (Dopamine receptor genes) – Свързани с чувството за възнаграждение и удоволствие. Вариации в тези гени могат да допринасят за компулсивното поведение при анорексия.
- 5-HT2A (Serotonin receptor gene, HTR2A) – Свързан с контрола на настроението и тревожността. Измененията в серотониновата система са често срещани при пациенти с анорексия.
- SLC6A4 (Serotonin transporter gene) – Контролира серотониновата регулация. Свързан е с повишена тревожност, която е рисков фактор за анорексия.
Гени, свързани с компулсивното поведение и тревожността
- COMT (Catechol-O-methyltransferase) – Участва в разграждането на допамина и норадреналина. Свързан е с когнитивната гъвкавост и реакциите на стрес.
- OCD-свързани гени (например SLITRK1) – Имат роля в развитието на обсесивно-компулсивното разстройство, което често се наблюдава при анорексия.
Гени, свързани с автоимунни и възпалителни процеси
- MC4R (Melanocortin 4 receptor) – Контролира глада и телесното тегло. Мутации в този ген са свързани както със затлъстяване, така и с хранителни разстройства.
- GABRG1 (GABA receptor gamma-1) – Има роля в стресовата реакция и тревожните разстройства.
Големи мащабни изследвания, като тези, публикувани от Psychiatric Genomics Consortium, показват, че анорексията има както психиатрични, така и метаболитни генетични компоненти. Тя споделя генетични фактори както с други психични разстройства (депресия, OCD), така и с метаболитни състояния като нисък ИТМ.
В заключение има генетична и метаболитна предразположеност към анорексия. Но не бива да забравяме, че за да се отключи каквато и да е генетична заложеност са необходими условия, а това е средата, в която живеем. Както и че гените имат пластичност, т.е. ниво на променливост и не са присъда, която не може да се отмени. Част от тези метаболитни нарушения се задълбочават и от самото поведение на анорексика, начина му на мислене, дори телесното състояние.
Не можем да дадем предимство на нито един от факторите за развитие на хранително разстройство. Можем да кажем само, че в по-голямата част от случаите са налични фактори от всички групи- както генетични, така и поведенчески и емоционални, и семейни. Обикновено съчетанието от фактори води до разболяване.
