Анорексия невроза. Борбата за живот и разбиране

Анорексия невроза  (анорексия нервоза) или само анорексия (anorexia) е едно от най-коварните психични заболявания на днешното съвремие, което се изразява в нежеланието на момичето или момчето да се хранят. То ни отвежда в дълбоките дебри на човешката душа, където страхът от отхвърляне, самокритичността, дълбокото нехаресване и нежелание да приемеш телесното си живеене създават един ежедневен ад и за детето и за родителите.

Зад дългите пуловери и агресивни маски на лицата, ходят детски души, които копнеят за любов, разбиране и подкрепа. А зад стресираните, уплашени погледи на родителите има безкрайна молба за помощ. Така започва общата битка за живот и  спасение от болестта – наречена анорексия.

При жените то започва обикновено с диети и с желанието да отслабнат. При мъжете често старта е с изтощително спортуване и намаляване на храната, за да изваят тялото си и да намалят подкожната мазнина.

Най-често се разболяват тийнейджърите- (16-20 ) годишна възраст. Но белези на болестта могат да бъдат видени и при момичета на 9, 10 годишна възраст, както и при зрели жени.

Анорексията е тежко заболяване, което поразява тялото и душата и в крайна сметка води до смърт.

Какво представлява анорексия невроза?

Анорексия невроза или на кратко просто анорексия е психично заболяване от групата на хранителните разстройства. Към групата на хранителните разстройства спадат още булимия, преяждане(хиперфагия,being eating disorder), както и подвидове като орторексия, разстройство на избягването на определени храни (АRFID) и други.

Характерно за анорексията е натрапчивото желание за отслабване, без оглед на физическото здраве. Често това състояние е съпроводено от негативна оценка за начина, по който изглежда тялото. Най-опасната за живота компонента на това хранително разстройство е, че за страдащия телесното тегло никога не е достатъчно малко и винаги има стремеж за загуба на тегло.

В практиката се разграничават основно два типа анорексия:

• ограничителен тип: човек рязко ограничава калорийният прием. Просто гладува и губи тегло. Като това може да се комбинира с изтощителна физическа активност
• анорексия, която се редува и с другите хранителни разстройства. Т.е. има гладуване, което е последвано от епизоди на преяждане или булимични епизоди. По-голямата част от момичетата, които страдат дългогодишно от хранително разстройство минават и през трите форми на заболяванията.

Друг тип разделение е в зависимост от етапа на развитие на анорексия:

• субсиндромален– на този етап имаме частично развите на заболяването- има ограничително поведение на храненето, притеснения относно външния вид, загуба на тегло и спортуване. Вижда се фиксация в мисленето върху хранителен режим и спорт.
• Пълнен на синдрома  на анорексия–  на този етап детето изпитва силен страх от напълняване, който го кара да ограничава храненето си драстично. Имаме поднормено тегло. Липса на менструация.Гладуването се отразява на коса, нокти, кожа и физическо здраве. Мислите за храна или за нейното отхвърляне са 90 процента от времето.Разговорите отново са свързани предимно с тази тема.

Кои са разликите между анорексия, булимия, орторексия, вечно диетуващи жени? И има ли значение точно от кое хранително разстройство страдаш?

Анорексия нервоза- или още безапетитие. Тя е най-разпространеното  от хранителните разстройства.Често с това хранително разстройство започва историята на развитие на следващи хранителни разстройства и затова хората се чувстват объркани какво им е.

Анорексия е рестриктивно хранене, което води до поднормено тегло. 

• Орторексия- разновидност на анорексия нервоза, при която всичко започва от желанието за здравословно хранене, веган или вегетарианско хранене. След което храните, които се консумират в здравословния вариант на хранене започват да отпадат. Обикновено кръвната картина и хормоналната се нарушават, което води до здравословни проблеми. В някои от случаите орторексията прераства в анорексия
• Булимия  – това е различно хранително разстройство. Може да е с оскъдно хранене или с преяждане, но характерното за булимия е последващият “очистващ” акт. Обикновено след хранене или повръщат или ползват разхлабителни с цел освобождаване от погълнатата храна.

Вечно диетуващи жени-  тази разновидност на анорексия не стига до все по-голяма загуба на тегло. Обикновено теглото, което се цели е трудно постижимо за човека или е малко поднормено за ръст, възраст, пол. При което за да се поддържа това тегло, жените са на постоянни диети. Честа последица от този тип хранително разстройство са проблемите в метаболизма. 

Кои са уязвимите групи, които биха могли да развият анорексия нервоза

Най-уязвими са момичетата в тийнейджърска възраст 13-18 години. В тази възраст това как те приемат другите, дали си популярен, дали си харесван, е от основно значение. Затова и често срещан е стремежът да подобряваш външния си вид. Заедно с това на тази възраст тялото на момичето се подготвя да се превърне в женско, което често го прави неоформено. Ако всичко това се съчетае с ниско самочувствие, вероятността от развитие на хранително разстройство нараства.

Следващата уязвима група са деца, спортуващи спортове, в които килограмите са важни. От тях най-уязвими са:

• художествена гимнастика
• фигурно пързаляне
• лека атлетика
• фитнес, бодибилдинг

Друга уязвима група, деца претърпели сексуално насилие. Често след сексуално насилие, подрастващото момиче изпитва страх да се превърне в жена. Малките килограми се поддържат, за да няма женски форми, които да предизвикват сексуален интерес. Следваща група са деца преживели загубата на родител . Анорексията може да е затруднение да се премине през процеса на траур.

• Деца на родители с хранителни разстройства. Особено  ако майката или бащата са с хронично развиващо се хранително разстройство, детето усвоява хранителното поведение и може да задълбочи проявата.
• Деца на родители с алкохолизъм, наркомания, хазартна зависимост и други. Често има и наследствена компонента, тъй като хранителните разстройства са най-близки до зависимостите.

Как да разпознаем, че  детето ни е болно от анорексия (симптоми на анорексия невроза)?

Родителите са често последните, които забелязват, че нещо не е наред. Това се случва по две причини. Първо децата полагат най-много усилия да скрият болестта именно от тях. От друга страна родителите най-бавно възприемат, че детето е болно, защото болката и страха, че детето ти е болно,  са много тежки за преживяване. Затова искам да обърна внимание първо на ранните симптоми на болестта. Колкото по-рано се забележат и се предприемат мерки за лечение, толкова вероятността детето да се справи с това разстройство е по-голяма, а времетраенето на лечение- по-малко.

Ранни симптоми при анорексия:

• Екстремна загуба на килограми: Детето страдащо от анорексия започва да отслабва, да ограничава видовете храни и порциите си на хранене. Това може да е съпроводено от усилени физически упражнения вкъщи или във фитнеса. В следствие теглото намалява драстично, обикновено за кратко време.

• Изолация : Децата , страдащи от анорексия, не обичат да бъдат наблюдавани докато се хранят. Затова започват да избягват семейните вечери и често лъжат че са се хранили навън.
• Страх от приемане на калории. Този страх, прави така, че количеството храна постоянно се ограничава, а чинията се пълни предимно със зеленчуци, които са най-нискокалоричната храна. Липсват мазнини, въглехидрати, пълномаслени млечни продукти, много често липсва и месо или приемът му е ограничен до пилешко бяло месо и риба. Въобще ако наблюдаваме, че детето говори предимно за калории. Иска да знае колко калории имат храните, които яде е необходимо да се станем по-бдителни. 

• Постоянни мисли за диети и отслабване. Диетите са интерес номер едно. Различни типове диети, често съчетани по-нездравословен начин. Интересът към диети, спорт с цел отслабване и различни други способи на отслабване нараства. Родителите могат да забележат, че детето се интересува предимно от това. То често започва да тренира, но паралелно с усилените тренировки се вижда и ограничаване на храната. Режимът на хранене постоянно обеднява. Това съчетание- усилени тренировки и все по-бедно меню на калории и видове храни може да доведе детето до развитие на анорексия.

• Прекалени тренировки, прекомерно ходене пеша. Детето започва трудно да понася мисълта, че може да има ден без тренировки. Ходи предимно пеша независимо колко километра е разстоянието и какво е времето. Състоянието на покой му става все по-чуждо. Всичко това е придружено от оскъдна диета и загуба на тегло. Важно е да се знае, че първоначален симптом на анорексия е липсата на умора или желанието постоянно да пренебрегваш умората на тялото и да го товариш.

• Избягване на хранене на публично място. Децата, които развиват анорексия много внимават точно какво ядат. Предпочитата да приготвят храната си сами , за да си гарантират, че е достатъчно нискокалорична. Затова храненето навън, посещението на ресторанти, биват избягвани. Друга причина е опит да се прикрият оскъдните количества храна, които се ядат
• Често и нездравословно следване на детокс програми, привързване към вегетарианство, веганство и то в не здравословния вариант на тези видове хранене. 

• Носене на широки дрехи, прикриване на  слабостта.

• Раздразнителност и смяна на настроенията
• Силна тревожност по отношение на това, как изглеждам, колко килограма тежа, как ме виждат другите. Когато се говори за външния им вид, проявяват силна чувствителност. Ниско самочувствие, особено когато става въпрос за външният им вид. 

• Запек

Това са главните предупредителни знаци и начални симптоми на болестта анорексия. Усещане на умора и замаяност от недостатъчното хранене, трениране с часове и ежедневно, постоянно оглеждане в огледалото, постоянни мисли за начина, по който изглеждаме. Никой от тези симптоми не е за пренебрегване.

На по- късен етап, там където анорексия нервоза вече се е разгърнала драстично симптомите се утежняват. Могат да пострадат всички органи и системи на тялото. Ето и някои типични признаци  на болестта:

Физически симптоми на вече развитата анорексията

• Драстично намаляване на теглото, поднормено тегло. Индекс телесна маса е под 17.

• Восъчно бледа, землиста кожа, много суха, като на възрастен човек

• • Коса -суха, трошлива
  • Нокти- набраздени, с гъбични инфекции
  • Зъби с изтънен емайл

• Забавен пулс

• Липса на месечен цикъл – аменорея

• Усещане за студ на крайниците и на цялото тяло, поради липса на подкожна мазнина

• Посиняване на крайниците
• В по-напреднали стадии мисловна забавеност, липса на концентрация
• Умора
• нарушена перисталтика на червата, колит, подуване, болки
• Брадикардия. Понижен пулс
• Ниско кръвно налягане
• Липса на микроелементи ( D, B12, Zn, B9,Mg, Ca)

Драстично загуба  на теглото

Показателят, който се следи е така наречения индекс телесна маса. Той се изчислява като се раздели височината в сантиметри на теглото*2 в килограми. В интернет има автоматични калкулатори на индекс телесна маса, чрез които можете лесно да го изчислим, само нанасяйки данните. Препоръчвам ви тези, в които освен височина и тегло са взети под внимание пол и възраст. При анорексията индексът телесна маса е под 17. Това е белег за недохранване и застрашително ниско тегло.

Забавен сърдечен пулс

Пулсът на сърцето се забавя, за да компенсира недостига на енергия в тялото. Сърцето може да  да има затруднения поради недостиг на магнезий, омега мастни киселини, нарушения в натриево-калиевия електролитен баланс.  Кръвното налягане спада. Човек се чувства изтощен и разсеян. 

Усещането за студ и нарушенията в терморегулацията

Основна причина за тези симптоми е липсата на достатъчна подкожна мазнина.На децата им е постоянно студено, а стоенето в зимни условия е голямо предизвикателство. В най-късните етапи на анорексия телесната температура може да е понижена, което е опасно състояние.

Косата, кожата и нокти

Tе започват да страдат от недостиг на вещества. В следствие стават трошливи, недохранени, сухи. В напредналите стадии на заболяването косата пада, а на нейно място се появява бебешка коса. Челото и тялото могат да започнат да се покриват от мъх, като при някои новородени. Кожата е бледа и суха, в по-напредналите форми на анорексия кожата на ръцете е като на стар човек.

Умората е по-късен симптом на анорексията

Първоначално момичетата и момчетата са доста енергични, дори хиперактивни, но с напредването на болестта те започват да се умарят, дори изтощават. В напредналите фази движенията стават бавни, говоренето също се забавя. Необходимо е да се изследват нивата на желязо. Едно от най-тежките усложнения на анорексия невроза е анемията, която може да се влоши драстично от липсата на хранене.

Липсата на месечен цикъл може да е хормонално обвързана, но може и да не е. 

Когато половите хормони са в норма, тогава просто яйчникът “спи” .Това е защитен механизъм на организма, за да предпази момичето от забременяване, тъй като това би могло да е фатално за живота и здравето, когато е с поднормено тегло. Когато килограмите станат достатъчни менструацията се възстановява в повечето случаи от самосебе си. 

Защо анорексията може да бъде толкова опасна? 

Възможни медицински усложнения в следствие от анорексия нервоза, в периода на развитие на болестта

Усложненията, които могат да настъпят при хранителното разстройство са пряко свързани с липсата на вещества за дълъг период от време, както и с някои предразположености на самия организъм. Дефицитите на витамини, минерали и други нутриенти задълбочават някои уязвимости на организма.

Най-често срещаните усложнения са:

• Анемия. Тя стига до тежки форми особенно ако детето е било с показатели за анемия още преди да се разболее от анорексия.
• Хормонални нарушения. Обикновено страда щитовидната жлеза, отново поради липса на цинк, селен, йод. Могат да се наблюдават и нарушения в половите хормони( нива на естроген и прогестерон), поради  недостига на мастни аминокиселини, дефицити на витамини, липса на подкожни мазнини. Въпреки, че липсата на менструация не е задължително да бъде обвързана с ниски нива на полови хормони. По-често хормоните са в норма, докато яйчникът просто “заспива”, поради ниските килограми и като предпазна мярка да не се забременява  за да може живота да се съхрани.
• Усложнения, свързани с бъбреците и черния дроб – отново се дължат на глад за вещества. Ситуацията се утежнява ако има рестрикции по отношение на пиенето на вода или пък прием на разхлабителни и диуретици.

• Проблеми със сърцето- често се дължат на недостиг на магнезий, калий, омега мастни киселини. Електролитен дисбаланс.

• Ранни остеопорозни изменения- липсата на калций, витамин Д, К2 могат да доведат до деминерализация на костите и това да доведе до усложнения дори след приключване на болестта

• Когнитивно обедняване, увеличаване на натрапливите мисли и страховите състояния- има недостиг на Б витамини, които нарушават функционирането на нервната система. Липсата на масти и загубата на тегло се отразяват пряко върху мозъчната дейност.

• Нарушена терморегулация

• Намаляване на еритроцитите и тромбоцитите
• Колитни болки, подуване, лошо храносмилане. Нашите черва са мускули и общото отслабване на мускулатурата в тялото се отразява в лошо и бавно храносмилане.

Дали родителите и лекарите трябва да предприемат мерки, когато има нарушения в кръвната картина или работата на орган в следствие на гладуване или” детето просто трябва да прояде”?

В повечето случаи нарушенията са напълно възстановими след като се възстановят килограмите на детето. Но! Възстановителният процес при анорексия невроза може да отнеме от година и половина до две години, а понякога и повече, което може да е фатално. Ако има отражение на здравето, моят съвет е да се вземат превантивни мерки!

Има ли органични промени, за които децата и родителите трябва да положат грижи, дори след възстановяването от анорексия нервоза?

За съжаление един от основните проблеми на анорексия е преждевременното остаряване на тялото. Особено ако заболяването е било дългогодишно, то може да доведе до развитието на някои старчески болести в млада възраст.

Такива са:

• Деминерализация на костите. Води до развитие на ранни дегеративни проблеми на костите( остеопороза, трошливост, нарушения на гръбначния стълб)
• Зъби, които са деминерализирани, трошливи в по-тежките случаи падат
• Ниска стресоустойчивост на организма и психиката
• Проблеми със щитовидната жлеза
• Ранна менопауза

Какво изпитват децата с анорексия? Психически симптоми на болестта.

Децата, страдащи от анорексия невроза изпитват тежки чувства и емоции, с които не могат да се справят. Именно това е причината болестта да се затвърждава, възстановяването на храненето да става бавно и трудно. Тежките чувства винаги водят до желания за ограничение. На децата им е трудно да се справят с цялата амалгама от страх от напълняване, вина, срам,тревожност за резултата, гняв, подтискане, което изпитват, когато пълната чиния с храна стои пред тях. Ако веднъж успеят да надвият всички тези чувства, то десет пъти няма да успеят. Затова от изключително съществено значение е психологическата работа с тези вътрешни състояния. Това е пътят, по който “чинията спира да бъде толкова страшна”.

Нека обаче ви запозная по-дълбоко с психичните проблеми, обърквания, които са в душата на детето, болно от хранително разстройство.

На децата страдащи от анорексия, въобще не им е лесно с тях самите. Като начало детето страдащо от анорексия въобще не се харесва, особено физически. Те имат много ниско самочувствие за това как изглеждат и какво заслужават като отношение от другите. В историята на голяма част от тях се срещат и подигравки от страна на други деца или възрастни, което още повече ги кара да затвърждават негативната представа за себе си. 

Страхът от напълняване при анорексиците, а и при булимиците е голям. Много е важно да разберем, че достигането на “идеалното тяло”  е  “решението на всичките си проблеми”, които те имат с външния свят. Както казва една моя пациентка: “Искам да съм си слабичка и мъничка. Хората са мили със слабичките и мъничките деца, никой не ги напада, внимават с тях.” 

Срещат се и хиляди други варианти като това, че ако бъдеш слаб ще си харесван и популярен сред връстниците си, ще бъдеш повече ухажван, ще си по-желана компания, няма да те подиграват повече, ще излизаш с “по-елитните” деца и т.н. Това е и част от причината, поради която мисълта за напълняване ги плаши неимоверно. За тях това е равносилно на загуба на всички тези предимства и решения на проблеми с околния свят. Те нямат алтернативи, как може да се постигне всичко това по един здравословен начин.

Следващ бич в главата на детето страдащо от анорексия е вътрешната тежка самокритика, при която ако си позволиш и малко храна отгоре, малко повече почивка или нарушиш ритъма на тренировките, следва тежко чувство на вина, агресия към всеки, който е провокирал това недопустимо ”отпускане” и самонаказание с намаляне на храна, усилване на тренировки ,а в някои от случаите дори и самонараняване. За тях е характерно и че се опитват да скрият проблема от всички, но най вече от родителите си. Прикриват тялото си под дълги и широки блузи и пуловери,  избягват храненето с други хора на масата. Стават много агресивни, ако някой се опита да промени нещо в храненето им. Губят усетливостта за ситост и глад. Като цяло са отчуждени от нуждите на тялото си, често не усещат умора, нужда от почивка и стигат до пълно изтощение.

В социален план те странят от връстниците си, стават все по-затворени. В главата на детето, страдащо от анорексия няма присъщите за връстниците му вълнения. Единственото ,което можем да открием там е как да не яде, колко да ходи пеш, дали нещо, което е яло е много или малко, колко калории съдържа, дали утре ще съм с по-ниски килограми или ще са повишени. Всичко това му създава огромна вътрешна тревожност, която болното дете компенсира със следващо ограничаване на храната или увеличаване на спорта.

Семейни отношения в семейства, в които има дете болно от анорексия. Често срещани са безбройните конфликти на тема храна. Спори се за всяка хапка. Детето, болно от анорексия нервоза ще  се опитва да скрие тялото си, да скрие храната,която няма да изяде, да скрие как се чувства. но най-вече детето болно от анорексия ще се опита да имитира, че всичко е наред за да скрие болестта дори от собственото си съзнание. Когато белезите станат видими родителите изпитват страх, което ги кара да вземат драстични, насилствени мерки.

Тези насилствени мерки са:

• Принуждаване на детето да яде огромни порции, без психиката да е подготвена.
• Веднага прибягване към медикаментозно лечение. Насилствено настаняване в психиатрия, когато може да се пробва и с амбулаторно лечение. Когато няма нужда от такива драстични мерки, а се прилагат, може да се стигне до изключително тежки отношения между момичето или момчето и семейството. Определянето на етапа на развитие на болестта.

Поведението на децата с анорексия, обслужва болестта.

За страдащите от анорексия е характерно да се самоизолират. Колкото по-малко хора са свидетели на начина им на живот, толкова по-дълго болестните модели ще властват. Те не обичат да посещават мероприятия свързани с храна, празници, семейни събирания. 

Поведението им на масата е странно. Хранят се в малки чинийки, дробят храната, гледат как да я изхвърлят или скрият. Всеки прием на по-голямо количество храна се компенсира с дълги разходки или спорт. В главата им над 90 процента от времето стоят въпросите какво ще ям, колко калории е това, как да ги изразходя после. Често можете да срещнете скрита храна по гардероби и шкафчета или изхвърлена в боклука. Всичко това те не правят преднамерено. Това е единственият начин, по който избягват конфликтите с най-близките си. 

За анорексика храната е важна, но важна в интелектуален аспект. Може да ги видите да събират рецепти , да готвят за други хора, да гледат кулинарни предавания, да са вещи по всички въпроси свързани със здравословното хранене. Това донякъде утолява “глада” им.

Поведението на заболелите деца е странно. Ето защо е толкова важно и близките на детето да бъдат “обучени” какво да правят, как да се държат, как да разрешават конфликтните ситуации.

Каква е ролята на родителите на децата с хранителни разстройства? Какво да правят? Как се подкрепя дете болно от анорексия?

Анорексия невроза е болест, засягаща живота на цялото семейство. Родителите трябва да се борят със страховете за живота и здравето на детето, да се учат да комуникират с него разбирайки или отчитайки наличието на болестта. На тях се пада и тежката задача да доведат чрез правилна комуникация детето до желание да се излекува. Често родителите са и тези, които проучват лечението на болестта, избират специалисти. В хода на лечението, родителите на деца с хранителни разстройства, трябва да съдействат при различни етапи от лечението, да се научат как да преодоляват емоционалните кризи на детето, как да го подкрепят в процеса на възстановяване на храненето. Не на последно място родителите на деца с анорексия, трябва да се грижат и за себе си, защото често битката е толкова продължителна и изтощителна, че стигат до бърнаут, проблеми със съня, депресии, тревожност.

На родителите на деца с анорексия и булимия трябва да се помага физически и психологически, за да са подкрепа на себе си и децата си в тази дълга и изтощителна битка.

Ето и някои от съвета за това как да подкрепят децата си:  

Не подценявайте!

Анорексия не е глезотия, игра за привличане на внимание, въпрос на воля или мода. Това е сериозно психическо разстройство, което с напредването на болестта води до сериозни физически и психически последици. Още при първи прояви на рязко отслабване , съчетано със страх от напълняване или проява на “странни” хранителни навици ,потърсете специалист за да си изясните има ли за какво да се притеснявате или не. Навременната намеса подпомага много лечението.

Не се карайте за храна, насочете своите мисли и тези на детето към търсене на помощ.

Много от родителите правят опит да превъзмогнат проблема като възстановят нормалното хранене при детето. Хранят се с него, опитват да го убеждават да хапне още малко, влизат в спорове какво е количество е достатъчно. Често вечерите се превръщат в бойно поле и завършват с агресия, плач и отчуждение. Ако това се случва и във вашето семейство потърсете помощ. Не забравяйте, че детето не ви се съпротивлява, защото така иска или за да ви наказва. Съпротивите са толкова силни, защото страховете, вината, самокритиката са много силни вътре в него и то не успява да ги преодолее. Затова потърсете помощ.

С предписване на диета и прояждане от страх, възстановяването няма да е пълноценно. 

Често за да покажем на детето какво е нормално го водим при диетолог, който да предпише диета. Ако с детето обаче не се работи психологически, вътрешните съпротиви и страхове остават силни. Тези страхове саботират и най-добрите хранителни режими, връщайки детето към анорексичното хранене. Много е важно да се работи паралелно и с психичните стопове.

В други случаи заради престой в клиника и желанието по-бързо да излезеш или зарарди нестихващите скандали вкъщи, детето възстановява храненето си. Ако обаче не се работи с психологическите проблеми, които са довели до хранителното разстройство, възможността за регрес на заболяването или развитие на друго хранително разстройство е голяма. Важна е паралелната работа на специалистите въвлечени в лечението.

Вие не можете да излекувате сами детето си ако то е попаднало в лапите на анорексия

Намирането на помощ и за вас и за детето е от основно значение за успешното справяне с болестта. Вие можете да подпомогнете лечението , вие можете да подпомогнете детето във възстановителния процес, но не можете да излекувате психологическите проблеми, които предизвикват болестта. Ще ви е нужна помощ.

Не се обвинявайте помежду си, затова че детето е болно. Семейните скандали само биха влошили атмосферата. Пътят е трудени дълъг и колкото по-голямо сътрудничество има между членовете на семейството ,толкова по-лесно ще се измъкнете от болестта. Дайте си подкрепа един на друг, не вина.

Това е цяла секция с полезни съвети за родителите на деца с хранителни разсройства:

Помощ за близките на болните | FeelGood.bg

Донякъде е лицемерно, че обществото се бори срещу болест, която само създава с ценностите, които проповядва. Такива са:

• Вярването, че ако подобриш външният си вид, ще си по-щастлив, обичан, приеман.
• Мисленето, че е нужно да си перфектен
• Мисленето, че трябва постоянно да подобряваш себе си
• Културата на” лайковете”. Важното е да си постоянно харесван и одобряван.
• Цялостната концепция на уелнес индустрията, която продава диети, хранителни режими, фитнес добавки, процедури за красота през идеята, че такъв какъвто си не си добър.
• Няма достатъчно добър обществен разговор за вредите, от продукти на уелнес индустрията, диети, процедури за красота.

Ако ви е интересно можете да изгледате моето видео на тази тема:

Семейна среда.

 Често в тези семейства има дефицит на внимание към детето. Този дефицит на внимание може да е породен от тежко събитие, през което семейството минава, но често членовете на семейството не са свикнали да разговарят за емоции, чувства, нужди. Не са редки и случаите, в които децата са напълно материално задоволени, а им липсва емоционална подкрепа. Т.е. те получават много “ грижа ”, но не и “ внимание”. В по-редки случаи се наблюдава голяма амбициозност и прекомерно желание за успех, които изместват ценности като любов, добре прекарано време с децата.

Това не са родители, които не обичат децата си, а които са в затруднение да им дадат емоцията, от която се нуждаят.

Често срещано е при деца с хранителни разстройства те да стават “проводник” на проблемите между родителите. Дори и родителите да избягват драматизирането пред децата, те усещат и когато проблемите останат дълго време без решение, нагнетяват обстановката,  детето няма защита и започва да попива тези напрежения, които после се отразяват в болестта. Най-вредоносни са тихите конфликти.

Много често в семейството държи прекалено много на перфектността- високи знания в училище, спортни успехи и други. Тези критерии често карат детето да пренебрегва емоционалния си свят.

Анорексията може и да се възпита, от родители с ниска самооценка. Майки, които дълбоко в душата си не се харесват, няма как да възпитат дъщери с добро самочувствие.  Бащи, които не намират мястото си в семейството ине могат да комуникират с децата си, не могат да им дадат нужната самоувереност и защита. В по-редки случаи анорексия е провокирана от силно негативно събитие: смърт на родител, развод, изнасилване.

Бих обобщила така: Анорексия невроза е страх, да се превърнеш в жена! А Защо е толкова страшно да станеш жена или майка е  въпрос, който е основен и е необходимо да се работи по него в терапевтичния процес.

Повече за участието на семейната среда вижте тук:

Училищна среда може да разболее детето от хранително разстройство

Колкото и да се оспорва, след 7 годишна възраст, нашите деца се “възпитават” и чрез социализацията в училище или на улицата. Тук рисковите фактори са:

• Постоянни подигравки по отношение на външния вид на детето. Ако имате подобен проблем не подценявайте!
• Група, в която децата се стимулират едно друго да не се хранят, да ходят на фитнес, да достигат “идеалите” от тик-ток или инстаграм.
• Коментари на учители за хранителните навици на детето, килограмите, тялото- без оглед на чувствителността на темата и възрастта, в която се правят тези коментари.
• Възпитание, чрез сравнение между децата и насърчаване на конкурентния принцип.
• Прекомерно амбициозно преподаване и изисквания, при което за да успее детето то трябва тотално да игнорира нуждите си.

Повече по темата училищен тормоз и анорексия:

Кои деца се разболяват от анорексия? Психопрофил на детето, уязвимо към анорексия.

Има определен психопрофил на децата болни от анорексия и сега накратко ще ви разкажа за този психопрофил.

Основни характеристики на тези деца са:

• те са тихи и скромни, така наречените добри деца, които не могат да се справят с чуждата агресия
• тези деца са неуверени, постигат много, но никога не го ценят. Никога не си казват браво за нищо
• Те не могат добре да се оправят в света на връстниците им. Липсват им  комуникативни умения. част от тях са прекалено срамежливи, други са затворени и некомуникативни от мънички  и просто имат проблеми със социализацията.
• Мнението на околните за тях е прекалено важно. Опитват се да са добри с всички, често за сметка на собствените си интереси.
• Това са интелигентни деца, които учат, любопитни са, интелектуално много будни, амбициозни. Повечето от тях искат да се докажат.
• Болните от анорексия са и деца, които не могат да се справят с емоционалните си състояния.
• Те са тихи, не натрапват болката си на никой, но пък затова трупат в себе си всичко и я насочват като нож към собствената си душа.

Генетичен фактор за развитие на анорексия. Доколко съществен е?

Казва се, че генетичният фактор е от съществено значение за развитие на анорексията. Той участва в развитието на болестта според проучвания от 33 до 84 % от заболелите. Сами виждате колко широки граници са това. Чрез методи на геномно секвениране бива идентифицирани гените и техните вариативности, които са асоциирани с развитието на хранителни разстройства. Това са гени отговорни за обмяната на серотонин, допамин, гени регулиращи апетита, гени регулиращи ендоканабиноидната система, която е пряко свързана с развитие на зависимости, но не на последно място развитието на анорексия се свързва с гени, отговорни за доброто усвояване на витамин D3.

Разбирате, че повечето теми са теми за книга, а не за статия. Но искам да отговоря на един основен въпрос. Обречено ли е детето ви при наличие на генетични фактори и как да ги установим?

Генетични фактори могат да са налице, ако някои от предходните поколения са страдали от хранителни разстройства или зависимости. Все пак, няма нищо обречено!

Нашите гени имат консервативно поведение, но и пластичност. Дори тази фундаментална структура на организма търпи изменения и е създадена  така, че да се адаптира. Това много зависи от нашата психика, от сигналите, които даваме на нервната система, невроните пътища, които разграждаме и новите, които  сформираме. Доказано е, че натрупаните емоции водят буквално до “подутини” в съответния център на мозъка и тогава той започва да работи “погрешно”. Така, че нашето тяло се влияе от нашите психични състояния. И ако искаме да адаптираме нашата генетична информация е необходимо да работим с нашата психика.

Това прави психотерапията и то на едно дълбочинно ниво още по-нужна и важна. Често психологическите трансформации, които преживява детето и родителите  в терапевтичния процес са значими и кардинални, а нашите гени имат нужната пластика да се адаптират към тях променяйки се.  Разбира се ако установим, че при даден пациент, генетичния фактор е на лице, то този пациент е нужно да внимава със зависимите поведения, защото може да развие друго такова. 

Пътят на възстановяването: Надеждата, която свети.

Какво е лечението на болестта?

С до тук написаното се надявам да съм осветлила многомерността на заболяването анорексия невроза. Надявам се и моите читатели да са разбрали, че лечението на анорексия не може да се състои в едно просто вдигане на килограми, успокояване и връщане към училището ”като всички деца”. Това е сложно и многостранно заболяване, което понякога се е превърнало в начин на живот и изисква също толкова многоаспектно лечение. 

Борбата с анорексия е трудна, но не и невъзможна. Възстановяването изисква мултидисциплинарен подход. Както и добра “архитектура на лечението”.

В лечението могат да бъдат въвлечени и нужни редица специалисти:

• физикалните лекари. Добър личен лекар запознат с възможните усложнения при анорексия, който да следи здравето на пациента.
• алтернативна медицина в помощ на физическото здраве, възстановяването на минерали, витамини, аминокиселини нужни за работата на организма.
• Психотерапевти и психолози с насоченост към хранителните разстройства, които да работят в дълбочина с мислите, чувствата и възприятията на пациента, с неговите проблеми в социалната среда, с проблемите на семейството.
• Медикаментозна психиатрична помощ, която се въвежда ако състоянията са обострени.
• Хоспитализация там, където килограмите са много поднормени и физическото здраве е застрашено.
• Диетолог, който да изгради правилния хранителен режим.
• Фитнес инструктор, който да поведе правилния двигателен режим, когато детето психически и физически е готов за това.

Добра архитектура на лечението, означава вярната преценка на специалиста по хранителни разстройства, кога и кой специалист трябва да се намеси в лечението. И въобще,кои елементи са нужни.

Най-важното условие за успешно лечение на анорексия, булимия и преяждане: Най-важно е детето или жената да повярват, че има спасение! Да се стигне до доверителна  връзка между родители, дете, терапевт!

Ако имаме едно вярно изградено и последователно лечение. Ако имаме съдействието на родителите и усещането на децата, че могат да имат доверие на този, който ги води по пътя, лечението на анорексия ще е с голяма вероятност успешно.

Подробно описание на лечението на хранителни разстройства- анорексия, булимия, хиперфагия можете да гледате тук:

Ако си родител на дете с анорексия. Моля те прочети всичко, състави си мнение, но позволи и на детето да прочете и да участва в избор на специалист. Често децата усещат, с кой ще се чувстват най-добре.

Ако си дете, страдащо от анорексия. Не губи надежда, търси…верният човек, точната дума, нужното нещо, което да те измъкне от лапите на болестта. Не се страхувай, животът е по-хубав без анорексия, ти си по-хубава без анорексия! Можеш да съградиш живота, отново и този път да е по-добре отпреди.