Лечението на анорексия, както и лечението на всички хранителни разстройства е съчетание на различни компетенции в областта на заболяването. Често се налага сътрудничество между различни специалисти. До голяма степен успешността в лечението на анорексия е плод на експертността( познанията на специалиста в областта на хранителните разстройства). Съчетанието на различни специалисти също е от огромно значение. Наричам това архитектура на лечението, защото е от съществено значение в кой момент, коя помощ бива намесена. За мен като специалист има огромно значение кой лекувам и какви методи са най-добри за съответния човек. Не всичко е подходящо за всеки. В тази статия ще ви разкажа, за основните специалисти и методи, които използвам в лечението на хранителни разстройства. Подчертавам, че решенията кое и как да се използва са индивидуални.
Медицинска помощ и лекарствена терапия при анорексия
Както споменах в общата статия за анорексията, редица органи и системи заболяват в следствие от анорексията. Необходимо е да се провери какво е състоянието на организма, за да се лекуват увредените органи.
На първо място е необходимо да се следи кръвната картина, която би могла да покаже в кои органи и системи настъпва промяна. С голямо внимание е необходимо да се следят нивата на микроелементи, важни за доброто функциониране на сърце( калий, магнезий, калций, витамин Д, мастни киселини), нервна система( мастни киселини, витамини и минерали). В случай на промени е необходимо да се превентират задълбочаващи се дефицити, които след това могат да доведат до промяна в работата на различни органи.
Най-често срещани са проблеми със сърцето, анемия, щитовидна жлеза (хипофункция), бъбреци- особено там, където не се пие достатъчно вода. Когато проблемът е по-сериозен се изисква и намесата на лекари специалисти. В някои случаи се стига и до хоспитализация с цел овладяването на здравословни проблеми в следствие от анорексията.
Стомахът и червата също се нуждаят от подкрепа в периода на възстановяване на храненето. Често червата са с не добра перисталтика, лигавицата също има нужда от възстановяване. Грижата за червата, може да се окаже от ключово значение в периода на прояждане. В този период обикновено има подуване, дискомфорт, бавно храносмилане, често дори болки след нахранване, което понякога възпрепятства възстановяването. Ако работатата на червата се подпомогне, периодът преминава по-леко и захранването се случва по-комфортно.
За да не се пропусне нещо в здравословното състояние на пациента се изискват редовни прегледи при личния лекар, профилактични кръвни изследвания, които да следят здравословното състояние.
Психотерапия при анорексия нервоза:
Психотерапията при анорексията дава възможност да станат ясни причините, довели до разболяването на момичето или момчето. Тези причини са скрити и неясни, нито децата, нито родителите са наясно, защо минават през това и как да го овладеят. От първостепенно значение е дълбочината работа с психотерапевт.
Анорексията се поражда от несправяне със себе си, с другите и като цяло с живота. Понякога пациентите не умеят да защитят себе си, да вземат решения в своя полза и се крият от този агресивен свят под маската на “слабия”. Други пък не успяват да се социализират, имат проблеми в комуникацията с връстниците си и това дълбоко ги разстройва. Трети толкова вярват в “формулата на успеха”, че са забравили за нуждите си и са се посветили на перфекционизма си.
Понякога анорексията тръгва от травматични ситуации, които се загнездват в душата на пациента, а слабото тяло се явява като защита. Такива са случаите на подигравки, насилие, изнасилване.
Друг път настъпва като “следване” на близък човек в смъртта, особено при смърт на родител.
При трети семейните катаклизми, водят до отказа за живот.
Тези причини работят подмолно. Обикновено и децата и родителите са свикнали да живеят с “причинителите” на болестта, защото те в повечето случаи са дълговременни и човек свиква. В повечето случаи само болестта показва, че нещо дълбоко не е наред. Докато родители и деца единогласно казват, че всичко е наред с живота им. Затова е толкова трудно да се лекува анорексия.Много често няма нищо видимо като причина, която да е довела до това състояния. Оставяйки насаме с пациента, разговаряйки, изследвайки постепенно усещанията и чувствата му за него самия и за света около него, причините започват да се очертават. Тяхното изследване и работата с тях е от решаващо значение за лечението. Защото това са “бактериите”, които развъждат болестта.
Кое е най-важното условие, за да успее психотерапевтичното лечение на анорексията:
От съществено значение е експертизата на терапевта.
Хранителните разстройства са сложна и специфична група психични разстройства. В западните страни и Америка има профил терапевт на хранителни разстройства. Не че начинаещите терапевти нямат шанс в лечението напротив понякога не преднамереността, живият интерес, енергичността са благоприятни фактори. Но независимо от годините опит, моят съвет е да се избират терапевти, които имат задълбочен интерес в областта на хранителните разстройства, защото познанията, които са необходими са специфични.
Необходимо е терапевт и клиент да са съгласни с основните проблеми, по които е нужно да се работи.
Още в първите няколко сесии като терапевт се стремя да очертаем заедно с пациента основните проблеми, които са довели до състоянието, както и основните теми, които са важни за него. Необходимо е това “очертаване” на проблемите да бъде почувствано като “ вярно” и от мен и от пациента, тогава сътрудничеството е налице, защото сме съгласни с това, което има да се прави.
Това не означава, че в процеса на работа няма да изникват и още теми, но съгласието по най-важните теми е много важно. Това означава, че аз като терапевт и детето като пациент сме готови да гледаме в една посока. Мотивацията не е изкуствена, а е усетена истинската нужда да обединим усилия.
Клиент и терапевт е нужно да си допадат.
Въпреки, че рядко се случва, може терапевт и пациент да не си допадат, не зависимо колко голяма е експертизата на терапевта. Като терапевти ние сме научени да работим с всякакъв тип хора, но и ние сме хора имаме своите характерови особености, темперамент и може и да не сме подходящи за някой.
Това наистина е рядко срещано, но тъй като повечето от разболелите се са още деца е важен фактор и ако се случи е нужно да бъде намерен по-подходящ колега.
Ако горепосочените фактори са налице, е необходимо съграждането на здрава връзка между терапевта, детето и семейството.
Често в кабинета влизат тревожни родители, които са уплашени до смърт за децата си. Често родителите са изтощени от безуспешни опити да се справят сами с проблема. Децата пък не рядко са агресивни и озлобени от липсата на разбиране от страна на околните и от опитите за принудително спазване на режим.
Необходимо е тревогите на родителите да бъдат успокоени, като се разяснят перспективите на лечението, как ще протече, какво ще съдържа, как ще си комуникираме по време на терапията или когато нещо ги тревожи. Аз като терапевт обръщам внимание на притесненията на родителите, защото те трябва да се почувстват подкрепени и спокойни, за да могат да подкрепят децата си на свой ред.
За децата е важно да бъдат разбрани. Ако те усетят, че човека насреща знае и усеща какво става с душата им, децата се успокояват и започват да съдействат.
За да има доверителна връзка е необходимо промените да се въвеждат плавно, с предварителна подготовка, когато времето и състоянието на пациента позволяват.
Една от целите на терапията е и възстановяване на доверието между родители и деца. Това се случва като родителите биват обучени как да подкрепят децата си в кризисните периоди на болестта, как да реагират в тежки моменти или при конфликти. Отношенията се подобряват и когато детето започне да разбира по-добре собствените си състояния и вече може да обясни какво се случва с него и от какво има нужда. Така стъпка по стъпка се преодолява безсилието, конфликтността, неразбирането. Лечението на анорексия съдържа в себе си, възстановяване на пострадалите семейни отношения.
Видове терапия, които са препоръчителни при работа с хранителни разстройства
Индивидуална психотерапия
Това е най-важната част от лечението на анорексия. Индивидуалната психотерапия дава възможност да бъдат разбрани индивидуалните причини за болестта. Да се работи по съответните теми в дълбочина, постепенно и последователно.
Заедно с това по-голямата част от семействата и самите деца предпочитат индивидуалната форма на терапия, тъй като споделянето в началото е трудно, а и всеки случай изисква индивидуален план на лечение.
В индивидуалната терапия пациентът е съсредоточен предимно върху собствените преживявания и усещания. Може най-ползотворно да види и анализира постъпките си, да разбере мотивите си, да коригира гледните си точки.
Анорексия нервоза е сложно заболяване, чието лечение продължава от 1 година до 1,6 м-2 години. Поне такива са моите срокове за терапия. Бързите резултати, обикновено състоящи се в това, пациента да прояде и наддаде килограми, без психиката да е готова да възприеме промените на тялото, водят до рецидив на заболяването или до отключване на друг вид хранително разстройство. Затова и бързи резултати не се препоръчват.
Ако здравословното състояние позволява, най-благонадеждния вариант е постепенно качване на килограми, съчетано с работа по психологическите проблеми и подобряване на възприятието на тялото. Тогава липсва шокът, стреса, страхът от промяната и моят опит показва, че резултатите са стабилни.
Разбира се всичко зависи от здравословното състояние на пациента- дали имаме време за плавна промяна или се искат по-спешни мерки.
Има редица случаи, в които килограмите са животозастрашаващи. В тези случаи, хоспитализацията и акцента върху захранването е напълно належащ.
Кои са основните проблеми, които се разрешават в индивидуалната терапия.
Един от основните проблеми е негативният вътрешен монолог и негативното отношение на момичетата към себе си. При анорексията отношението към себе си е много негативно. Момичетата дълбоко не се харесват, свръхкритични са, вечно недоволни. Промяната на начина, по който се отнасят към себе си, към болестта, към всичко, което им се случва е необходима, за да постигнат мир със себе си.
Често се налага да се работи върху липсващи модели на поведение, които са им необходими за по-добро общуване с връстниците. Често децата с анорексия изпитват притеснения да се запознаят, да поддържат разговор, да се защитят, когато ги нападат, да поискат внимание. Често се чувстват не намясто или твърде различни, когато общуват с връстниците си. Всичко това носи вътрешно разочарование и негативни преживявания.
Терапията помага, тези “празнини” в поведението да се запълнят, а от там общуването на момичетата с връстниците се подобрява. Когато децата започнат да се чувстват по-удовлетворени от общуването си с връстниците, голяма част от притесненията им как ги приемат околните спират и те повишават самооценката си.
Абсолютно е необходима работа по-сензитивността към собствените психични и физични нужди. Едно от най-лошите неща, които се случват при развитието на анорексия e загубата на усещане или подтискане на усещанията за собствените нужди. Децата толкова дълго пренебрегват нуждата си от храна, че спират да усещат кога са гладни и кога не. По-лошото е, че те подтискат или пренебрегват и други сигнали на тялото и често живеят на предела на възможностите си. Основна цел на терапията е да се подобри усетливостта за собственото добруване физическо и психическо.
Междуличностните и семейните конфликти също подлежат на обсъждане. Много от момичетата и момчетата не успяват да защитят позициите си, други не успяват да чуят позициите на другите. Терапията помага за това да се намерят пресечни точки между мен и другия.
Често е необходимо да се обърне внимание на вярванията на детето, свръхамбизиозността, перфекционизма, желанието да си приет и харесван на всяка цена. Това са основни мисловни модели, които поддържат негативното възприятие за себе си и анорексията.
Разбира се това не е пълният списък с проблеми, които се засягат в един терапевтичен процес. Всеки пациент идва с индивидуалната си история и има и индивидуални нужди, на които също трябва да се обърне внимание.
Работата със семейството на болните от анорексия нервоза
Всички изследвания показват, че ако семейството бъде включено в терапевтичния процес при лечение на анорексия, шансовете за оздравяване нарастват многократно.
Това особено много важи, когато става дума за клиент под 18 годишна възраст!
Какво означава семейството да бъде включено в терапевтичния процес? Това не означава майката и бащата да се подлагат на терапия, а да имат готовност да обсъждат с терапевта промените, които настъпват при детето им и как да подкрепят тези промени.
При всички случаи, родителите е необходимо да се информират, през какви етапи преминава детето им, какво могат да очакват, как да се справят с кризисни моменти, самите те как да имат поведение, подкрепящо оздравяването, а не подкрепящо разболяването на клиента.
По този начин се подобрява атмосферата вкъщи и връзките между родители и деца отново заздравяват.
Често самите родители имат нужда от успокоение, просто да поговорят с някой или да изкажат своите затруднения. Анорексията е дългогодишно заболяване и борбата с него води до психическо изтощение. Понякога самият родител има нужда да се разтовари, успокои или просто да бъде подкрепен, за да може да продължи да подкрепя детето си.
Групова психотерапия
Тя помага, на момичетата и момчетата да се огледат в очите на другия, да разберат че не са сами. Разбира се може да бъде прилагана единствено при готовност на пациента. Да не забравяме, че началото е трудно, споделянето и доверието се развиват бавно. Когато се постигне готовност обаче, груповата терапия предоставя поле за лечение, което индивидуалната терапия не може да подсигури. Тя става основен инструмент, когато детето работи върху взаимоотношенията си с околните. В групите много бързо проличават ситуациите, които го затрудняват и има възможност да се изработят липсващите поведения. В тази среда на прозрачност, истина и съпричастност те могат да експериментират и доразвиват липсващите поведения. Затова груповата терапия е в голяма подкрепа на деца, чиято анорексия произхожда от проблеми в общуването с връстниците. Включването в групата за взаимопомощ става тогава, когато човек е готов да сподели себе си с другите.
Възстановяване на добрите хранителни навици
Опитът ми в терапията на анорексия и други хранителни разстройства показва, че ситостта и гладът могат да се възстановят, когато клиента си позволи отново да чувства сигналите на тялото.
Това става естествено, без никакво насилване!
Колкото и странно да изглежда, но удоволствието от храната също се завръща естествено. А това се случва паралелно с оздравяване на психиката и с възвръщането на „сладостта” да живееш.
Храненето според нуждите на организма също се възстановява, когато момичето и момчето започнат да чувстват и удовлетворяват желанията си( не само хранителните, а и всички останали).
Позивите за повръщане спират, когато се разтовари огромното психическо вътрешно напрежение.
Част от възстановяването на храненето е и обучението как да се справят в случаи на криза- тогава , когато по някаква причина, анорексичното или булимичното поведение „искат” да се завърнат.
В процесът на възстановяване на хранителните навици се включва и обучение за това как да се поддържат килограмите по щадящ организма начин. Важно е и да се въведе здравословен режим на живот. Това може да бъде направено от диетолог.
Възстановяване на организма на детето след анорексия
Все повече се говори за последици за организма, които са следствие на дългогодишното боледуване от анорексия, булимия и преяждане. Изследванията показват, че чест тези деца са с намалена костна плътност, което води до развитието на ранни дегенеративни заболявания. В хормонално отношение също могат да се наблюдават ранни промени, менопауза ,която настъпва рано или проблеми със щитовидната жлеза в ранна възраст.
Знае се, че организма има запас от енергия и вещества за да може да преодолява най-различни стресови периоди( глад, война, болести, бременност, недоспиване), много от тези момичета и момчета са с изчерпан резерв, което води до ранни промени в организма и лабилност.Част от превенцията е да се назначи подкрепяща терапия и режим на живот, който до голяма степен да възстанови пълноценността на организма.
Психиатрична медикаментозна помощ
Налага се в случаи на тежка депресия, опити за самоубийство, други съпътстващи психиатрични заболявания като тревожни разстройства, зависимост от алкохол и опиати и др. Тя се провежда от лекар психиатър, наблюдава се също от него. Самотата анорексия и булимия трудно се влияят единствено от медикаментозна терапия, но тя може да бъде използвана за намаляване на съпътстващите анорексията психични неразположения. С особенна важност е в случаи, в които анорексията е вторичното, а не първичното разстройство.Такива са някои депресии, обсесивно компулсивно разстройство, бордърлайн разстройство. При наличие на тези може да се наложи медикаментозна терапия.
Тя се налага и когато килограмите са доста поднормени и психичните проблеми се задълбочават. Обикновено в тези случаи детето бива настанено в психиатрична клиника, където под наблюдение се провежда възстановяване. След изписването от болнично лечение е необходимо да се проведе психотерапевтично лечение.
Клинично лечение на анорексия
Налага се при по-тежки случаи на анорексия. Особено, се препоръчва, когато болестта е от много години. Провежда се в специализирани клиники за хранителни разстройства, не в психиатрии! Такива в България засега няма. Затова е необходимо лечението да бъде проведено в чужбина. В повечето клиники по света, то се провежда на фази, като последния етап, така наречената ”ресоциализация”, е необходимо да се проведе от психотерапевт в България. За да може да се гарантира адаптацията на клиента към живота извън клиниката.
В лечението на anorexia nervosa няма по-важен или по-маловажен елемент!
Не отлагайте! Свържете се с мен за консултация и терапия на анорексия.
