Симптоми на булимия. Тест за наличие на булимия

Булимията е хранително разстройство, при което момичето или момчето се хранят (понякога оскъдно, понякога преяждайки), а след това повръщат или вземат очистителни с цел да не напълнеят. Това заболяване, в някои случаи, е по-опасно от анорексията, защото дълго време може да бъде незабелязано. В тази статия ще се опитам да отговоря на всички въпроси, които родители и деца си задават по отношения на булимията.

Какво представлява булимията

Това е хранително разстройство, за което е характерно, че след като се приеме храна, момичето или момчето прибягват до акт на очистване. Обикновено повръщат, по рядко се срещат хора, които вземат лаксативи, диуретици, добавки за отслабване за да се избавят от приетата храна. При булимия за разлика от анорексията апетит има, но чувството за вина ги кара да търсят начин да премахнат изяденото. Често и булимията се превръща в начин да си хапнеш неща, които си си забранил и после да се отървеш от изяденото. 

Това е второто по разпространение хранително разстройство, като статистиката е ,че 1 на 5 жени страдат от булимия. Отново това са предимно момичета или жени в млада възраст между 13-18 годишна възраст. От булимия страдат и момчетата. Основните причини са психо емоционални. Затова и при работата с деца страдащи от булимия приоритет е работата с психолог или психотерапевт с опит в лечението на хранителни разстройства.

Каква е разликата между анорексия и булимия нервоза? Могат ли да съществуват и двете хранителни разстройства накуп?

При анорексия основното е забраната за хранене и ограничаването на хранителните продукти. При булимията човек не се средоточава толкова какво яде и какво трябва да избягва, а основният акцент в мисловната дейност е как да се отърве от изяденото. Дори понякога се преяжда, с идеята, че после ще повърнеш или ще вземеш слабително.

Чувството, което води анорексикът е страхът от храната и чувството, че всяка хапка ще доведе до напълняване. При булимията момичетата са “надхитрили страхът от напълняване”.Те знаят, че могат да си позволят малко в повече и нещо по-вкусно защото после ще го повърнат. При булимията много по болезнено е чувството на вина, затова че са си позволили нещо в повече. То е и основното, което ги кара да повръщат.

Анорексиците изглеждат слаби, защото стремежът е към все повече и повече намаляване на теглото. Това е добре от гледна точка, че околните са нащрек. Анорексията е видима и плашеща, затова и родители, приятели, учители реагират и се впускат много по-бързо в търсене на изход.

Не е така обаче с булимията. Често момичетата, болни от булимия, изглеждат нормално или леко поднормено, рядко имаме прогресивно намаляване на килограми, което може да остави болестта дълги години  в тайна. Това е истински проблем, тъй както не са малко физическите проблеми, които се развиват при това хранително разстройство.

Булимията, често тръгва от затлъстяване или друг вид хранително разстройство, например анорексия. Т.е. момичето първоначално не е искало да се храни имала е много рестрикции, но в последствие глада е “надделял” и тя е започнала да похапва повече, измисляйки начин как да се отърве от храната. 

Понякога анорексия и булимия се въртят на фази- фази на гладуване, после фази на преяждане и повръщане.

Булимията е една “надхитрена” анорексия, която е с не по-малко тежки последици.

Ето и нейните симптоми

Симптоми при булимия невроза

Симптомите при булимия биват физически и психически. Нека ги разгледаме по-долу

Физически симптоми на булимия

• Вариране на теглото
• Червенини, екземи около устата и носа в следствие от повръщането
• Кожата е нездрава, често със землист цвят
• Зъбите са с изтънен емайл, в не добро състояние
• Болки в корема, подуване
• Подуване на краката и ръцете
• Хронично възпаление на гърлото, дрезгав глас
• Спукани кръвоносни съдове в очите
• Слабост и замайване
• Киселинен отлив (рефлукс) или язви
• Язви на стомах или хранопровод
• Загуба на менструален цикъл, нередовен менструален цикъл
• Сърце- аритмия, ниско кръвно налягане, риск от сърдечен арест
• Кръв- анемия, липса на магнезий, цинк, натрий, витамин D, липса на витамини от групата B, особено B12
• Обезводняване, електролитен дисбаланс

Психически симптоми на булимия:

• Цикъл (ядене-страх от напълняване-вина- повръщане/вземане на очистителни-срам), този цикъл не подлежи на никакъв волеви контрол.
• Лъжи, които прикриват повръщането и тъпченето
• Хистеричност, крясъци, агресия
• Депресивност, самообвинения
• Травма на насилие, история на зависимост в семейството
• Ниско самочувствие
• Нереална представа за собственото тяло

Как се проявява булимия невроза

Обикновено засяга жени. Възрастта, в която стартира заболяването, е еднаква с другите хранителни разстройства. Обикновено между 13 и 18 годишна възраст. 

За страдащия отново е характерно неприемане на тялото и неговата изкривена оценка, което води до желания за ограничения, диети,изтощаващи тренировки и така нареченото компенсаторно поведение(повръщане, пиене на разхлабителни), когато момичето счита, че е преяло. Всичко това са  опити за обсесивно контролиране на теглото. За разлика от чистата анорексията тук „стоицизма“ на духа се пропуква и понякога булимичката се храни нормално или преяжда. Разбира се поетото количество храна, често води до много силно чувство на вина или срам. Психичното напрежение от тези чувства е толкова силно, че единственият начин да бъде облекчено е да се приложи някакъв метод за изхвърляне на храната. Най-често се повръща. Но има и случаи, в които се вземат  лаксативи или друг тип очистителни. Може да се наблюдава и изтощителни физически тренировки с цел и последната калория да бъде “изгорена”. Често след епизод на преяждане с повръщане, момичето отново се стреми към изтощителни диети. Така се оформя най-често срещания булимичен цикъл изтощителни диети- преяждане или нормално хранене, считано за преяждане- повръщане.

Предизвикването на повръщане може да е съзнателно и подсъзнателно (да имаш чувството, че просто ти се гади много и повръщаш заради тези усещания). Това е и причината, поради която често момичетата се насочват към гастроентеролог в търсене на скрити причини за гаденето. Необходимо е булимия да се отдиференцира като диагноза от други органични заболявания, които могат да се изразяват с повръщане.

Психологически булимия невроза води до тежки депресивни епизоди с мъчително чувство на вина и безизходица. С времето се превръща в неконтролируем навик и клапан за разтоварване на психичното напрежение, което води до увеличаване на броя повръщания или друг тип компенсаторно поведение и до задълбочаване на заболяването.

От всички хранителни разстройства, булимия нервоза най-дълго остава скрита за външния свят. Момичетата и момчетата не са непременно слаби. Голяма част от тях са с нормални килограми. Хранителните им навици често изглеждат прилично и това води в заблуда родители и близки с години. Заедно с това акта на преяждане и повръщане предизвикват срам и самите страдащи правят и невъзможното да го прикрият. Така булимия бива пазена в тайна с години. Това е доста утежняващо обстоятелство. Тъй като колкото по-рано се диагностицира едно хранително разстройство, толкова по-добра е прогнозата за лечение.

Как да се разпознае булимията от близките? Кои са нейните външни белези? За какво да следим?

При булимия, която е придружена с импулсивно преяждане, често изчезват големи количества храна, като  детето остава нормални килограми

Това е първото, което родителите забелязват. В хладилникът започват да липсват големи количества храна при булимия с преяждане. Това поведение е прикрито.То рядко се осъществява пред погледа на другите. Обикновено се изчаква тогава, когато няма хора, когато всички спят или са навън и започва едно импулсивно  преяждане, което завършва с едно или серия повръщания. При което липсващите продукти са значително количество- цял хляб, пакети със сладки, пакети с чипс или други. Тези липси трябва да ви усъмнят, че има човек в семейството, който страда от хранително разстройство.

Разбира се, когато разстройството булимия се задълбочи момичетата и момчетата започват да си купуват големи количества храна, за да няма липси и да не ги заподозрат. Стига се до там, че всички пари, които получават или печелят са изразходвани за ядене-повръщане.Точно като наркоманите- мисълта им започва да се върти само около това как да си сътворят поредния гуляй. Това е може би най-страшната фаза на заболяването, при която вече зависимостта става водеща. След подобен епизод момичетата се чувствам много виновни и обикновено се самонаказват с ограничителни диети, изтощителни тренировки. Всичко това са отчаяни усилия да се предотврати качването на килограми.

Обикновено при семейни събирания или рожденни дни може да се наблюдава преяждане. То е като “пощипване “ от всички възможни блюда. Едно похапване, което като че ли не свършва. Разбира се всичко това е придружено с чести посещения до тоалетната. Празниците са истински ад за момичетата страдащи от булимия, а и за всички хранителни разстройства. Трапезите, отрупани с храна, са като магазин за наркотици при наркоманите. Почти непостижимо е да устоиш.

Нужно е да отбележим, че килограмите остават почти непроменени. Това е и стимулът на булимичките да продължават да крият поведението си с години и да им е трудно да се откажат от болестта.

Друг признак, че в семейството има човек страдащ от булимия е, че в банята и тоалетната има следи от повръщане.

В литературата са описани два вида булимия, но това зависи от критериите, по които се разделят.  В тази статия искам да ви опиша най-често срещаните  поведения при момичетата, не с цел научност, а с цел да не подценяват това, което виждате.

Булимия, която се характеризира с чести епизоди на повръщане. Почти след всяко хранене. Това е тежък вид булимия,  в която доста бързо се стига до здравословни проблеми, вследствие от хранителното разстройство. При този вид преяждане с компенсация,  обезводняването настъпва бързо, електролитният дисбаланс също. Разраняването на лицето (ъгълчетата на устата, около ноздрите), в следствие от повръщането са много видими. Тези булимици обикновено повръщат рефлекторно, без допълнителни средства, с което много от родителите започват да мислят, че има органичен проблем. Разбира се необходимо е да се изследва стомаха за рефлукс, но е необходимо и да знаем, че голяма част от булимиците могат да повръщат без да е необходимо предизвикване.

Положителната страна на този вид булимично поведение е, че много трудно остава в тайна. Видимо е. Това позволява по-навременни действия, за да не се стига до животозастрашаващи моменти.

Ето и някои основни разлики между рефлукс и булимия

• При рефлукса нямаш време, да стигнеш до банята. Повръщането е безконтролно. Докато при булимията, все пак момичето има контрол. Може да изчака удобен момент, да отиде до банята и мисловно да си причини пристъпа.
• Рефлуксът спохожда човека предимно в съня. Заради положението на главата. Ако се спи на по-висока възглавница, част от пристъпите се предотвратяват. При булимията момичето и момчето се погрижат за изпразването на стомаха след вечеря, спят нормално и никога не им се случва да повръщат в съня си.
• Тъй  като, рефлукса е органичен проблем, пациентите имат и редица други оплаквания: киселини, усещане за парене в стомаха. Тези оплаквания липсват при булимията.

Някои момичета и момчета повръщат по веднъж или няколко пъти в деня, но не на всяко хранене.

Това е тип хронифицирала булимия. При нея има контрол, който може да държи дълго време организма в норма. Опасността тук идва от това, че състоянието, понеже не е остро, може да се забележи с години. Така се стига до 15- 20 години с булимия. Наглед момичетата и жените, страдащи от този тип булимия, изглеждат добре, но здравето им се руши подмолно. Често вследствие от такова развитие на болестта настъпват трайни ендокринни проблеми. Най-лошото е, че булимията се сраства с човека и ежедневието му. Страдащите, буквално не си спомнят как е изглеждал живота им без булимия.  Сформира се дълготраен навик, който е много трудно разградим. 

Анорексия с декомпенсация булимия

Това е остро състояние. Момичетата не се хранят пълноценно, имат анорексичен тип поведение. При този вид булимия не се стига до преяждане. Чувството за вина е толкова голямо, че малко да се надвиши анорексичният тип порция, веднага се прибягва до повръщане.

При този вид булимия неворза, състоянието на дефицити в организма е най-осезаемо. Необходимо е сериозно внимание за процесите на дехидратация на организма и електролитният дисбаланс.  Да продължим обаче с другите признаци, булимия оставя след себе си.

Булимия с използване на диуретици и разхлабителни

При този вид булимия вместо или заедно с повръщането се използват лаксативи или друг тип очистителни. Най-често използваното средство е безилакс и сродни на него. Количеството на поетите таблетки може да е чудовищно, при което всичко поето бива изхвърлено и не остава почти нищо в организма. За близките отново този тип булимия остава дълго скрита, защото хранителните навици са нормални и следи от повръщане няма.

Това е типът булимия с най-тежки последици от медицинска гледна точка. Храносмилателната система се уврежда, дехидратацията, електролитния дисбаланс е в пъти по-тежък. Може да се стигне до много сериозна увреда на бъбреците.

Но да се върнем на още признаци, които булимия оставя след себе си……

Друг признак, че в семейството ви има човек с хранително разстройство е, че намирате скрита храна в детска стая или по гардероби.

Децата, страдащи от хранителни разстройства, често крият храна в стаята си- под легла, в гардероби, по шкафове. анорексиците крият храната, която сте им дали да изядат,  а те не искат. Булимиците крият храна, която са си заделили, за да ядат и повръщат, хиперфагиците – за да преяждат.

Криенето на храна се появява вследствие от чувството за срам и нередност в поведението. Често те са оформили “друг” свят за себе си. Свят, в който всичко е организирано и планирано в полза на хранителното разстройство. Скривалищата на храна са част от този свят.

Друг признак, че детето може да страда от булимия е, че става веднага от масата след като е яло и отива до тоалетната.

Разбира се това поведение не е еднократно, а го забелязваме често. Особено, когато това е придружено от следи от повръщане, вероятността да имате булимично болен е голяма.

С времето се забелязват рани от киселините около устата, около носа, ръцете, защото повръщанията не са безобидни и оставят своите следи.

Ако сте страдащ и се съмнявате дали сте болен от булимия, следният тест може да Ви ориентира:

• Повръщате ли защото се чувствате пълен/а?
• Тревожите ли се, че  сте загубили  контрола над това колко ядете?
• Смятате ли себе си за дебел/а, при положение че другите ви казват, че сте прекалено слаб/а.
• Загубили ли сте повече от 5 килограма в рамките на 3 месеца?
• Можете ли да кажете, че храната доминира вашия живот?

За всяко ”да” се поставя една точка. Резултат равен на 2 или повече точки показва вероятност за наличие на анорексия или булимия.

Булимия е опасно психично и животозастрашаващо разстройство. Иска своите навременни мерки.

Как родители и близки могат да помогнат на детето с булимия?

Не губете доверителната връзка с вашето дете

Много често родителите се опитват просто да ограничат поведението на детето с хранително разстройство. Опитват да контролират кога и колко яде и дали повръща. В разгара на заболяването това може да доведе единствено до скандали, недоверие, лъжи.  Детето не може да контролира поведението си. То е  породено от вътрешно психично напрежение, страхови мисли, вина, с които то не може да се справи. Затова да се налага контрол без да се работи с тези вътрешни психични проблеми е почти безсмислено. Вместо да налагате невъзможни за изпълнение задачи, да губите доверието помежду си и да превръщате домът в бойно поле, насочете усилията си да постигнете съгласие за лечение.

Ако детето не ви се доверява, скандалите са нараснали и не е възможен пълноценен разговор, потърсете подкрепа от близък на детето човек, в който то вярва

Има случаи, в които детето не иска да разговаря и с двамата родители, затваря се, не желае да говори, всеки опит за разговор завършва със скандал. Ако продължите да настоявате, нещата само се влошават. Ако това е вашият случай, помислете дали няма човек от близкото обкръжение, с който детето разговаря с удоволствие. Това може да е баба, леля, вуйчо, дори и приятел на детето. Препоръчвам ви да помолите този човек за подкрепа и бавно и полека да започне разговори с детето, които да предизвикат желание за лечение. 

Добре е да потърсите специалист по хранителни разстройства, който да работи с притесненията ви, както и със спънките в комуникацията с детето ви

Ако не успявате да се справите сами, не е грешно да потърсите съветите на специалист. По-добре е някой да ви помогне и да стигнете до душата на детето си, отколкото да сте очуждени, а лечението да бъде отхвърлено като идея.

Не се обвинявайте

Сигурно сте допуснали грешки като родители. Всички ние допускаме и то не една. Фокусът е необходимо да бъде върху това, какво може да се направи сега. Кои са важните неща сега? Обвиненията ще затегнат възела на агресията и недоверито. 

Говорете с детето, но по- важното е да се опитате да го изслушате 

Може мислите му да ви се сторят объркани, мотивите му- непонятни, страховете му- ирационални. Не е важно дали разбирате всичко, което ви обяснява и изпитва, важното е, че сте там в труден момент, че изразявате подкрепа, че не е само. Прегръдката върши по-добра работа от всяко изразено с думи разбиране.

В булимичния пристъп няма нищо лично

Често, за да успокоят родителите си децата, страдащи от булимия невроза им обещават, че ще спрат да повръщат. Но булимичният пристъп е почти невъзможно да го контролираш само с воля. За това и обещанията се нарушават, а децата започват да крият проблема. Тайните и лъжите  задълбочават булимията. В такива моменти някои от родителите чувстват недоволство, но в тези лъжи и тайни няма нищо лично. Просто на децата ви им е трудно да спазват обещаното.

Моят основен съвет е: Не губете време, не си и пръскайте усилията. Насочете се в търсене на специалист по хранителни разстройства, с който да изградите стратегия как да мотивирате детето за лечение.

Какви са причините за възникване на булимията?

Булимия нервоза, както и другите хранителни разстройства имат своя корен далеч назад в личната история на пациента.

• Генетичен фактор за развитие на булимия. Този фактор съществува и при другите хранителни разстройства. Рисков фактор са семейства, в които имаме предшественици с хранителни разстройства, но дори и с друг тип зависимости.
• Деца, които в ранна възраст страдат от затлъстяване са уязвима група за развитие на хранителни разстройства в тийнейджърска.
• Спортове или професии,  в които е важно колко тежиш и как изглеждаш- художествена гимнастика, балет, манекенство и други.
• Булимията може да не е основната зависимост, може да е второстепенно развита след наркотична и алкохолна зависимост.
• Развитие на социално тревожно разстройство в детска възраст, което в тийнейджърска може да се разгърне и в булимични пристъпи
• Бордърлайн разстройство.

Психологически причини:

• Загуба на близък, който ако си дете може да се отрази върху душевното здраве. 
• Тежко преживян развод на родителите
• Тежка семейна среда, с много конфликти, в които са замесени и децата.
• Подигравки в училище

Характерови предиспозиции за развитие на булимия нервоза:

• Булимия и суета – прекалената суета и мнението, че ако си красива ще постигнеш всичко в този свят и ще си щастлива. Както и при другите хранителни разстройства, така и при това, на красотата се залага твърде много и тя се превръща в единствения гарант за щастие в живота.
• Неспособността да казват „НЕ“ – невъзможността да отхвърлят ситуации, които не им харесват. Неспособността да казват „НЕ“. Така се трупа много напрежение и негативни емоции, а вече обсъдих, че повръщането понякога е акт на тяхното разтоварване.
• Отричане на себе си – нуждата да се самозалъгваш и да криеш истините от себе си . В булимията буквално може да се съчинят потребности, мнения. Много често някоя негативна ситуация за болната, бива описана като нужна за приемане. В подкрепа на самозалъгването могат да се дадат огромно количество доводи, от разумен по-разумен. Но на емоционално ниво се забелязва дисонанс.
• Създаването на лъже образ и лъже живот – повече от другите хранителни разстройства при булимия, детето държи всичко да изглежда наред. Буквално играе на “всичко е наред”. Емоциите не се показват, проблемите не се признават. Крият се моментите на слабост и уязвимост. Всички навън познават едно усмихнато и добро дете, но никой не знае за истинските му преживявания

Булимия е и  начин за разрешаване на някои психологически проблеми:

• Страх от напълняване – както става ясно и за това хранително разстройство е характерно не приемането на естествените килограми за тялото, желанието теглото да се намали и страхът от напълняване. Често булимия се прилага като средство за контролиране на теглото или за отслабване. Особено, ако вече е постигнато желаното тегло и се изпитва страх, че ако се върнеш към нормалните хранителни навици ще напълнееш.
• Защо булимия, а не анорексия – от булимия заболяват тези, които не могат дълго време да лишават себе си от храните, които обичат. Заедно с това, се чувстват виновни, че не могат да издържат на желанията на тялото си. Тази вина кара момичетата да повръщат. Ако ги попитате кой е техният проблем, няма да ви кажат, че проблемът им е повръщането. Ще ви насочат, че проблемът е, че  не издържат  на ограниченията и че имат апетит, който не могат да превъзмогнат.
• Булимията е начин да се справиш с напрежението – актът на повръщане, често се използва за психично разтоварване, затова една от причините за булимия е невъзможността да се справим с напрежението. Както и при другите хранителни разстройства, връзката с тялото е нарушена. Това означава, че определени чувства и емоции(главно негативните) остават неразпознати и някак изтласкани. Тези емоции се усещат просто като напрежение, но не могат да бъдат конкретизирани, за да бъдат и отреагирани. Повръщането облекчава натрупаните психични напрежения.

Осъзнаването на потиснатите чувства и емоции, работата върху мисловните модели, които възпрепятстват изразяването им е в основата на терапевтичния процес.

Особености в лечението на булимия

Лечението на булимия нервоза има подобна структура както и другите хранителни разстройства.

От първостепенно значение е психотерапевтичната работа. Основните видове терапевтични похвати са когнитивно поведенческата, чрез която се идентифицират негативните мисли и се преработват.

• Психосоматиката, чрез която се разчитат сигналите на тялото. Детето се учи да приема емоциите и чувствата си и да ги управлява. Разтварят се психичните напрежения, конкретизират се и пациента се учи да ги канализира.
• Психодрама, където се отработва негативно сформирания Аз образ, както и вътрешните конфликти.
• Семейни констелации, чрез които се преподреждат травмиращи психиката събития.
• Хипнотерапия, за достигане до дълбинни отключващи булимията преживявания.
• Семейната терапия, за да може всеки етап от лечението да бъде подходящо подкрепен от средата.

От изключително важно значение е следенето на здравословното състояние и навременната хоспитализация.

Пи булимията има риск от дехидратация на организма и нарушения на електролитния баланс, които бързо могат да влошат физическото състояние. Заедно с това както и при анорексия трябва да се следят кръвни показатели и уязвими органи- сърце, черен дроб, бъбреци.

Повече отколкото при анорексията е наложителна работата с булимичните кризи. Трябва да се изгради стратегия и умения за преодоляване на булимичния пристъп.

В другите аспекти лечението на булимия прилича на лечението на другите видове хранителни разстройства. Най-важното условие е добрата архитектура на лечение. Последователното преминаване през различни етапи на възстановяване и координацията между различни специалисти

Работатата с вътрешните напрежения, които водят до нуждата от повръщане е от първостепенно значение за да се редуцират булимичните пристъпи. 

Преподават се и техники за спаравяне с булимичните пристъпи. 

В другите аспекти лечението на булимия прилича на лечението на другите видове хранителни разстройства. То включва всички аспекти: психиатрична помощ, диетология, съставяне на физически режим за спорт и натоварване, възстановителен режим.

Най-важното условие е добрата архитектура на лечение . Последователното преминаване през различни етапи на възстановяване и координацията между различни специалисти.