Какво е емоционално хранене и как се лекува? Хиперфагия

Емоционално хранене

Случвало ли ви се е да не се чувствате добре, едно “не добре’, което е тъпо и глухо и само напряга, не може да се определи? Случвало ли ви се е да търсите лек за тези напрежения чрез нещо сладичко, една чашка винце, някоя пица?Малко по-късно проблемът не е решен, но вие сте малко по-спокойни. 

За да разберете какво е да имате склонност към емоционално хранене трябва да си представим, че този “метод” за справяне с емоционалните проблеми бива използван честичко.

За да разберем обаче какво е да си болен от емоционално преяждане, трябва да прибавим още “съставки”- емоционална травма в душата, която постоянно произвежда болка.  Разбира се само нещо малко да провокира тази бездна на болката, нуждата от “утешение” посредством храната става непреодолимо. На този етап преяждането изглежда като наркоманско. В огромни количества. Толкова,че да притъпи всякакви усещания, че си жив.

Следват и другите съставки на болестта – огромно чувство за вина, постоянно наддаване на тегло, гняв към себе си, че не се справяш, депресия. Опити за диети, приключващи без успех. Опити за нормално хранене, приключващи без успех. Опити за повече физическа активност, което не дава резултат. Докато един хубав ден установиш, че си загубил контрол над ситуацията и емоционалното хранене ръководи живота ти, разсипва психиката ти и застрашава здравето ти…

На този етап, човек започва да търси помощ, която би следвало да е многоаспектна- физическа, психологическа, двигателна. За съжаление няма възраст, в която да сме неуязвими към дрогата наречена храна. Това хранително разстройство може да засяга както деца така и хора в зряла възраст.  

Защо храната? 

Храната е източник на ендорфини, вещества, които ни карат да се чувстваме щастливи. В този смисъл, системното преяждане може да се превърне в тип зависимост – хиперфагия. Както всеки тип зависимост, степента на влияние върху личността и живота, се измерва по-това кои сфери са афектирани, както и по-това дали човек се чувства психически зле с проблема.

Ако вие сте пълни, но сте здрави, чувствате се добре в кожата си, храните се предимно здравословно и психологически приемате телесните си форми, то вие не се нуждаете от лечение. Но ако злоупотребявате с храна или с вредни храни, чувствате, че преяждате безконтролно, това ви носи психическа болка и застрашава здравето ви, замислете се може да имате проблем с емоционално преяждане или още” binge eating”. Следният тест, би ви помогнал да разберете страдате ли от емоционално преяждане или не.

Имате ли проблем с преяждането? Страдате ли от хиперфагия?

Отговорете с никога- 0т., Рядко- 1т., Понякога- 2т., Често- 3т.,Винаги- 4т.

1. Преяждате често и не можете да се възпрете от определени вредни храни
2. Хранителните ви навици са нездравословни, но вие не сте в състояние да ги промените
3. Пълнотата ви води до ниско самочувствие, самообвинения, наказания, ограничения
4. В цикъл преяждане-гладуване сте и не успявате да подържате нормален режим на хранене
5. Пълнотата ви възпрепятства от различни дейности: танци, ходене на плаж и др., поради срам
6. Нямате нормален полов живот, поради срам
7. Сами сте установили, че стресови ситуации или друг тип емоционално натоварени ситуации ви карат да преяждате.
8. Трудно ви е да спрете дори, когато сте сит.
9. Имате моменти на безсъзнателно хранене, ядете без да осъзнавате
10.    Ядете за да избегнете трудните чувства и натоварващи ситуации.

Ако имате:

•  0-10 т. – нисък риск от емоционално преяждане. 
• 10-29 т.– имате емоционално преяждане , но може да е симптоматично. Добре е да се посъветвате със специалист.
• 30-40 т. -много е вероятно да страдате от емоционално преяждане.

Ако установите, че имате умерен или висок риск от хиперфагия, потърсете специалист, с който да обсъдите какво ви се случва и да откриете корена на вашият проблем.

Как се проявява емоционалното хранене?

Емоционалното преяждане, често се проявява в неконтролируемо желание за ядене на определени храни (най-вече сладко и тестено). Желанието е толкова силно, че е като наркотичен глад. Друга проява на хиперфагията е когато точно определени емоции ни карат да злоупотребяваме с храната – скука, емоционална болка, раздяла с партньор. Трети вариант е преяждането да е станало част от хранителната култура на човека и да застрашава здравето му.

Кои са причините за емоционално преяждане?

Ще ги разделя на три категории:

1. Храната като средство за справяне с емоциите и стреса
2. Семейна среда, която е възпитала лоши хранителни навици
3. Справяне с болката от детските травми в душата

Допълнително всичко това може да бъде подкрепено от генетична предразположеност.

Храната като средство за справяне с емоциите и стреса

Една от функциите на храната е, че е вкусна и предизвиква удоволствие. Именно по тази причина тя лесно може да се превърне в утешително средство тогава, когато човек не знае как да се справи с определени емоции.  Преяждането може да е симптоматично, но може с времето да си прерасне с в механизъм за справяне.

На първо място по важност е справянето с хроничния стрес. 

Особено в по-зряла възраст това е една основна причина за преяждане  и покачване на теглото при повечето хора. Хроничният стрес е свързан с високите нива на кортизол или честото повишаване на нивата на кортизол. Това повишава желанието за повече сладки и солени храни. Заедно с това в един от етапите на хроничен стрес, човек не може да спи добре, което често се компенсира с повече храна. Изтощението и бърнаута, който следва при хроничния стрес, често се компенсира преяждайки.

Самото тяло може да се деформира в така нареченото “кортизолов” тип тяло. Слаби рамена и крайници при напълнял и увиснал корем. Често поддържането на високи нива на кортизола води и до други проблеми в ендокринната система, които също могат да се отразят на теглото.

Сред тях са хипофункцията на щитовидната жлеза и инсулиновата резистентност.

Ето и няколко съвета как да се справим с преяждането, предизвикано от хроничния стрес 

Когато установим, че преяждаме от стрес е важно да знаем:

• В стресов период е по-нужно от всякога да се храним здравословно! Защото така помагаме на организма да се справи. Направете си стриктен хранителен режим и се опитайте да го следвате.

• Необходим е приема на малко повече протеин, за да се подпомогнат надбъбречните жлези.
•  Помогнете на организма да се възстанови, като приемате витамин и минерали. Аз препоръчвам боровият прашец, като изключително богат продукт на витамини, минерали и аминокиселини и с перфектна усвояемост от клетката в условията на хроничен стрес, защото не всички витамини на пазара се усвояват по време на хроничен стрес. 
• Колото и ангажирани да сте, опитайте да създадете време за почивка. Буквално вкарайте почивката в графика си за деня.
•  Ако не можете да спите добре си давайте повече часове за сън. При хронично безсъние вземете мерки.

• Не наваксвайте липсата на енергия с храна, по-скоро въведете медитацията в ежедневието си като зареждаща практика, връщаща енергията на организма.
• Запомнете, че нездравословната храна и алкохол товарят допълнително тялото, предизвиквайки още стрес, а не го облекчават.
• Приоритизирайте добре делата си . Планирайте ги спрямо възможностите на организма си, а не пряко силите си.   

Често преяждането идва на помощ, когато се справяте с конкретни негативни емоции. Този механизъм се прилага към емоции, които не искате да чувствате или считате за неуместни. Храната буквално може да “затъпче” една нежелана емоция. Друг път пък да послужи като утешение.

Кои емоции най-често потискаме с храната? 

Гняв 

В повечето случаи гневът е неудобна емоция за човекът, който редовно преяжда. Тези хора не са свикнали да изказват мнението си, да казват “Не”  на това, което не им харесва. Да отстояват правата си. Често не смеят да кажат нищо пред авторитетите в живота си. Добрички, милички, послушни, те търпят повече злоупотреба от околните. Когато се възпротивят, чувството им, че нараняват другия ги води във вина, което е вид самонаказание за това, че са успели да изкажат недоволство.

Затова гневът бива подтиснат. В такава ситуация храната помага. Преяждането, подтиска усещането за гняв. Храната служи и като утешение, когато се появи чувството на вина. В случаите на прекомерно преяждане, храната може да се превърне в самонаказание.

Съвети:

• Ако установите, че премълчавате често, че се притеснявате да изкажете истинските си намерения, помислете върху следните въпроси:
• Ще се чувствам ли добре, ако човекът който ценя и обичам се страхува да изкаже своята истина?
• Мога ли да намеря уважителна форма , чрез която да изразя моето мнение?
• Мога ли да демонстрирам уважение и към чуждото мнение, с което да предизвикам събеседника да е благосклонен и към моето мнение.
• Мога ли да изразя това ,което мисля с чувство на любов?

Тъга

Сладката храна служи за утешение. Тя стимулира производството на няколко хормона:

• Допамин – Сладката храна активира системата за възнаграждение в мозъка, което води до отделянето на допамин.Този невротрансмитер е свързан с удоволствието, мотивацията и чувството за награда.
• Серотонин – Захарта увеличава усвояването на триптофан,което повишава нивата на серотонин, който е известен като “хормонът на доброто настроение”. Влияе добре върху съня, настроението.предизвиква спокойствие.
• Ендорфини – сладката храна, особено шоколада, може да стимулира отделянето на ендорфини, които действат като естествени болкоуспокояващи и създават усещане за комфорт.
• Инсулин – въпреки, че не се секретира в мозъка, той повлиява метаболизмът на глюкозата и също има ефект върху мозъка. Регулира и апетита.

Разбира се всички тези желани ефекти са временни, а тъгата има една особеност. Тя е най-бавното чувство от всичките и трябва време и пространство. Ако не умеем да се справяме с тъгата, да я изживеем, тя може да ни подтикне към редовна злоупотреба с храната, а това от своя страна да доведе до депресия.

Как да се справяте с тъгата:

1. Изживейте я! Плачете. Говорете за това, което ви се е случило. Слушайте тъжни песни в синхрон с чувствата си. Пишете за чувствата си. Колкото повече изразявате тъгата си, толкова повече тя утихва.
2. Намерете подкрепа! Хора, които ви обичат и им имате доверие!

Разочарование, обида

Това са емоции, които човек сам привнася в себе си. Ние сме разочаровани само, когато имаме високи очаквания от другия. Разочаровани са нашите надежди, вярвания, мечтите, които сме имали. Необходимо е да се върнем към реалността. Доколко човекът, който сте въвели в мечтите си “притежава желанието или има качествата да заема мястото, което отреждате”.  Можете да преразгледате и желанията си. Дали пък не можете да приемете една по-различна версия на сътрудничество с дадения човек? Така, че той да изпитва комфорт с вас и вие с него.

Колкото до разочарованието и емоционалното хранене. Недейте да считате себе си за жертва или виновник, че нещата не са се получили както сте искали. Понякога реалността е различна ,от това което сме искали и виновни няма.

Обидата е следващо чувство, което емоционално преяждащите хора “лекуват” с тонове храна. Обидата носи болка. Болка от чуждото поведение. Но ако приемете, че чуждото поведение е просто проблема на другия, който той изразява към вас. Тогава обидата спира.

Замислете се:

• Нападка- често е израз на страха на другия
• Обида, непристойно поведение- липса на възпитание, нисък интелект.
• Арогантно поведение- опит да прикрие чувството си за незначимост.
• Заяждане- често е свързано с неодобрение на самия него
• Правене на забележки- безредие в душата на човек.

Съветвам ви, ако сте обект на такова поведение да реагирате с разбиране, че човекът пред вас има проблем , за да се държи така. Достатъчно е да изречете едно: “Ама и на теб не ти е лесно” и то с истинско съчувствие и често човекът променя и тона и поведението си.

Просто не допускайте че си виновни за чуждото настроение. Не обвинявай никого и не се самообвинявай. Защити границите си показвайки, че разбираш другия, но държиш да смените тона на разговор. Понякога само едно:” Разбирам те, че не ти е ок.” е напълно достатъчно.

Вина 

Това е чувството, което съпътства хората,които преяждат. Обикновенно те се чувстват виновни за всичко. Първото , което подклажда чувството им на вина е ,че те наистина не се харесват. Ако попиташ човек, страдащ от хиперфагия, какво харесва в себе си, няма да може да изреди дори едно нещо. От характера, през външния вид, до поведението им пред околните те се обвиняват за всичко.Може би от всички хранителни разстройства при хиперфагията, ниското самочувствие, себеомразата и вината стигат най-големи размери. Затова и депресията е често срещан съпътстващ елемент. Опитите за самонараняване също са чести.

Срам

Това е чувството, което кара хората с преяждане да се затварят в домоветет си, да не искат да излизат навън сред хората или да се хранят пред другите. Тук повече от другите хранителни разстройства, страдащия изпитва срам , а понякога и отвращение от поведението си. Срамува се разбира се и от тялото си.

Това ,което трябва да помните е ,че емоционалното хранене или още хиперфагия е хранително разстройство. т.е. болест. Вие имате нужда от емоционална подкрепа и помощ, а не от самообвинения.

Емоционални травми, които водят до емоционално хранене

Усещане за вътрешна празнота

Това чувство е много характерно за хората, към които родителите не са изразявали достатъчно любов и то физическа. Тези деца носят в душите си празнота, липса на връзка както със собствените си нужди така и с нуждите на другия. В личните им истории, те често са отглеждани от някой друг. Не от биологичните им родители. Или поради някаква причина биологичните родители не са могли да се грижат за детето.

Тогава то расте самотно и не видяно. Тази вътрешна болка, празнота и самота, често подтиква такива деца към преяждането.

Детето, което няма право на гняв

Тези деца се възпитават, че трябва да бъдат винаги съгласни добри и мили. Тези деца често са наказвани за несъгласието си или гнева си. С времето свикват да го трупат в себе си.Трупането на гняв буквално напомпва тялото, а често се прибягва и до храната за да може дасе заличи гнева.

Детето, което трябва да бъде винаги силно и справящо се

Този тип деца не следват своите потребности. За тях е важно да успяват. Често храната е средство, което компенсира умората, нуждата от почивка или желанието да се откажеш. Храната се приема като средство да имаш сили за да издържиш.

Семейства, в които родителите са с нездравословни хранителни навици.

Често родителите на децата с хранителни разстройства в една или друга степен имат нездравословни хранителни навици. Понякога и те са с хранителни разстройства.Децата на емоционално хранещите се родители, често са бъдещи хиперфагици. Ние имитираме нашите родители почти безсъзнателно. Ако те са преяждали, хранили са се направо от хладилника, консумирали са вредни храни, то голяма е вероятността и ние да сме придобили тези навици.

Не е лесно да се откажеш от семейните навици. Въпреки, че са вредни те често са примесени с картини на любов и загриженост. Например как баба или мама те питат по 100 пъти гладен ли си? Това често се превръща в култура на “Грижата” в едно семейство.

Друг път родителите директно страдат от хранителни разстройства и без да искат водят към хранителни разстройства и децата си. Затова е толкова важно да се лекува психиката.Когато едно разстройство бива преодоляно само на “килограми”, а психичните проблеми стоят, често децата на болните също развиват хранителни разстройства и съвсем не са само генетичните фактори, които определят наследствеността.

Ние предаваме на напите деца начина си на мислене, а от там и проблемите си.

Последици от емоционалното преяждане

Последиците от хиперфагията са физически и психологически.

Психологически последиците от емоционалното преяждане

Преяждането може да има тежки психологически последици като:

• нарастване на автоагресията -засилва се много чувството на вина и срам, което води до подтискащи автоагресивни мисли, а в някои от случаите и до самонараняване.

• ниско самочувствие- емоционалното преяждане влошава още повече самочувствието. От една страна липсва самочувствие ,защото килограмите са прекомерни, от друга старна човек често се чувства безсилен на овладее проблема

• депресия- всичко, което изредих по-горе води до подтискане и с времето до развитие на депресия.

• самоизолация- тя е свързана със срама от начина, по който изглеждат и от срама от поведението им на масата.

Физически последици

Емоционалното хранене има и физически последици:

• Повишаване на теглото
• Натоварен черен дроб, вследствие от злоупотребата с вредни храни
• Инсулинова резистентност и диабет
• Високо кръвно налягане
• Висок холестерол
• Хронична умора
• Болки в ставите и гърба- при натрупването на килограми, опорно-двигателната система започва да страда

Особено, когато се касае за деца, последиците не трябва да се подценяват!

Как се лекува емоционално преяждане – биндж храненето?

Лечението на емоционалното преяждане(bingе eating) включва елементите на лечение на другите хранителни разстройства. Особено внимание е необходимо да се обърне на здравето на пациента и да се проверят всички възможни усложнения, които могат да настъпят в следствие на преяждането.

Необходимо е и да се диференцира дали напълняването не се дължи на заболяване като инсулинова резистентност, затлъстял черен дроб, проблеми със щитовидната жлеза, хормонални проблеми. Изготвянето на хранителният режим и спортните дейности, трябва да е напълно съобразено с нуждите на тялото и здравословното състояние. Разбира се и с предпочитанията на пациента, за да е по-лесно да се следва.

Психотерапията подробно трябва да разгледа психологическите причини, поради които се прибягва до злоупотреба с храната и да работи последователно с всяка една от тях. Подобряването на емоционалния живот и пълноценното общуване, често са ключ за спиране на преяждането. Работи се и с възприятието за тяло, за да може да се преодолее срамът, чувството за вина и социалната изолация.

Всички психо емоционални травми, които водят до бездни в душата на пациента и произвеждат постоянна болка, която се запълва с храна, следва да бъдат обсъдени в терапевтичния процес. Много е важно да се подобри не само телесния изглед на пациента, не само здравословното му състояние, но и начина, по-който възприема себе си и храната.

Съвети за хората с емоционално хранене

• Потърсете помощ
• Не стойте дълго време в кухнята- често това подтиква към злоупотреба с храната
• Сипвайте си порция храна, не “прищипвайте”
• Научете се да говорите за емоциите си
• Въведете
• е делнична рутина на хранене, сън, физическа активност, работа,почивка. Всичко това е нужно да фигурира в графика ви. 
• Работете с психолог по отношение на емоционалните си проблеми.
• Не се чувствайте виновни ако не съумявате да спазвате всичко нужно, работата с психолог ще намали проблемите в дългосрочен план и това ще улесни спазването на режим
• Възстановете здравето си. Там където е възможно ползвайте билколечение, хомеопатия, биорезонанс, добавки.

Цялостният план на лечение дава най-добрите резултати