Тайната на невъзможността да избягате от паниката, се крие в нейния механизъм.
Както вече обсъдих в статията ”Защо получавате панически атаки”, паниката е нормален отговор на ситуация, която нашият мозък тълкува като опасна.
Ще припомня примера с тигъра и джунглата:
Вървите си из джунглата, изведнъж срещате тигър. Най -нормалното е сърцето ви да забие лудо, да почервенеете, да затаите дъх, да спрете да виждате всичко наоколо, т.е. ще изпитате същите симптоми както в началото на паническата атака. Разбира се няма да разпознаете случващото се с тялото ви като необичайно, защото опасността е видна- пред вас стои тигър.
Реакцията, за която ви подготвя тялото ви се нарича „ бий се или бягай”. Осъществявайки едно от двете действия, вие ще изразходите адреналин, ще се спасите и ще се успокоите.
Както казахме обаче паниката идва изневиделица. Просто както си седим с приятели, в заведение, в асансьор, в магазин, дори в собственото ни легло. Пред нас не стои тигър, но тялото ни изпитва горепосочените симптоми. Адреналинът, който се произвежда не се разхожда ”в бий се или бягай”, тъй като човек няма как да избяга от собствената си глава и тяло. Т.е невидимата опасност не може да се избегне.
А ето го и новия момент: В този миг много хора изпадат в нуждата да избягат от мястото, ситуацията или хората, които според тях могат да имат нещо общо с паниката.
Има хора, които всеячески бягат от магазина, в който са. Те обикновено се чувстват като в клетка и с времето развиват клоустрофобия. Започват да се страхуват от всякакви затворени пространства, от които според тях ”няма измъкване”.
Други бягат в бърза помощ, всяка вечер, търсейки помощ за състоянието си. Там обаче им бият един диазепам или друго успокоително, пращат ги в къщи. С това приспиват временно опасността в главата на пациента, но тя само дреме и като се „ наспи” , пак се „ развихря”.
Трети решават, че симптомите са „тигъра, с който трябва да се борят”. Те мислят така: ” След като опасност навън няма , значи опасността е вътре в мен”.
Затова тръгват от лекар на лекар и по всякакви изследвания, за да установят къде в тялото им се крие”Тигъра”. Само,че на тялото му няма нищо, въпреки че страда. Разбира се повечето продължават с търсенето и развиват хипохондрия, накрая съвсем се оплитат.
Четвърти бягат, пиейки. Просто откриват, че като пийнат водка, симптомите намаляват. Не са рядкост случаите, в които човек се пристрастява.
Пети се страхуват ужасно, какво ще кажат другите като ги видят в това състояние, те започват да избягват приятелите си, да не ходят по заведения и т.н. В следствие на което започват да живеят все по- затворен живот.
Някои излизат само с придружители, за да са по-сигурни че има кой да ги спаси от паниката.
ОБАЧЕ…..
Каквото и бягство да предприемете, обяснение за това, което ви се случва няма. В Бърза помощ ви казват ”СТРЕС”. Лекарите вдигат рамене ”Всичко е наред”. Някои ви казват, че имате „Панически атаки” но вие не вярвате, та нали тялото ви страда, всичко с главата ви е наред, по дяволите!
Какво предизвиква това?
Постоянно чувство за ОПАСНОСТ! Вие не знаете какво ви е, а постоянно имате чувството, че ще умрете. Не знаете нито защо, нито кога идват тези панически атаки. Така живеете в постоянен страх.
Още повече опасност означава, още повече панически атаки! Стига се до случаи, в които паническите атаки са по цели дни и нощи. Вие започвате още повече да ограничавате ситуациите, които смятате за опасни и така постепенно социалния живот рухва, но не и страховете ви. Те с всеки изминал ден стават все по-големи.
Има една основна грешка, която допускаме в желанието си да си помогнем и да се спасим: Борим се с неправилните неща и по неправилния начин.
Истинският причинител на вашата паника са вашите мисли. Мислите правят така, че симптомите се увеличават двойно и тройно (Защо е така прочетете отново в статията: Защо получавам панически атаки). Те са първото звено, с което трябва да се справите.
Друг причинител на първоначалните симптоми, които изпитвате е високото ниво на стрес и тревожност, с които сте свикнали, но които постоянно натоварват както тялото ви така и психиката ви. Това също са проблеми, които е нужно да конфронтирате.
Трети причинител са вашите емоции, които задържате ( особенно тези на гняв и тъга). Те образуват постоянно високо напрежение и също предизвикват тревожност.
Четвърти причинител е вашето ниско самочувствие, което ви кара да се срамувате от състоянието си и да считате, че ще се изложите.
Пети- хранителния, физическия и психическия режим, който сте си изградили.
Всичко това и не само това причинява паническите атаки. За да се справите с тях е нужно да се „ сбиете” с истинските причини, а не да”бягате” от симптомите си. Защото така оставяте причините да закоравеят, да пуснат все повече корени, в душата и ежедневието ви, докато не го обхванат цялостно.
