Какво е паник атака?

Какво е паник атака?

Паник атаката е внезапен пристъп на интензивен страх или дискомфорт, който достига своя пик в рамките на няколко минути и включва разнообразни физически и психически симптоми. Тези атаки могат да се случат без видима причина и често са много ужасяващи за човека, който ги изпитва. Биха могли да се случат, буквално, навсякъде – в спокойна семейна обстановка, на улицата, при някои хора даже и по време на сън.

В повечето случаи, обаче, причина има, а времетраенето на паническите атаки би могло да продължава и с часове. Пристъпите обикновено преминават, но пост ефектът от тях е доста неприятен, както и предупредителните знаци преди самите атаки да се появят.

Макар да има изписани доста и различни симптоми и причини, в обобщен вид, за паник атаките, в повечето случаи те са много индивидуални. Могат да зависят от психическата нагласа, възприятия, начин на мислене, философия за живота и физическото състояние на човека. 

От какво се получава паник атака

• Претоварване в работата
• Живот “на бърз оборот”
• Липса на лично време за себе си за много дълъг период
• При нереалистични очаквания в самите нас за живота ни, спрямо реалността
• При преживяване на тежка раздяла или загуба на любим човек или интимен партньор
• При напускане на работа или уволняване, особено ако се е случило по несправедлив начин. 
• При друга значима промяна- емиграция, брак, развод.
• След преживяване на инциденти от всякакъв вид
• След уплах във всякаква форма
• При системен тормоз – физически или психически
• След серия от сънувани кошмари
• Генетична предразположеност

Както споменах, причините могат да са толкова много, колкото индивидуалности имат и хората. Едно, обаче, е сигурно – всяка паническа атака идва от тревожност и стрес.  Тревожността, стресът, депресията – това са вече доказани модерни болести на 21 век.

Почти няма човек, който днес да не е “засмукан” от забързано ежедневие, и да не преживява някаква форма, в различна степен, на тревожност. Много често тревожността идва тихо и незабележимо, в повечето случаи, даже не си даваме сметка за нея, но тя е там и работи активно срещу нас в нашето съзнание, а често и подсъзнание.

А откъде се появява тя? Най-често от липсата на баланс в живота. Да, точно онзи баланс, при който трябва да отделяме време за себе си, приятелите си, партньора си, семейството си, работата си, хобитата си, развлеченията ни. Когато този баланс се изгуби, сякаш нещо, по необясним начин, рухва в нас. Доста често, дори неусетно.

Защо и как губим баланса?

В работата

Всичко започва със силната мотивация и отдадеността. Опиянени сме от успеха, който знаем, че можем да постигнем дотолкова, че искаме да научим всичко сякаш наведнъж, да направим всичко наведнъж, и този успех да дойде при нас за минути, или защо не за секунди. Нищо в живота, обаче, не се случва така! И тук идва разминаването между представи и реалност!

Не искам да бъда погрешно разбиран – мотивацията и целеустремеността са хубаво нещо, и смятам, че всеки трябва да ги има, но те трябва да имат своите граници. Тук пък губим усещането за граници. 

Прекрачим ли ги, балансът, който споменах в по-горните редове изчезва. Животът се превръща предимно в работа. Забравяме, че сме социални същества, а няма как да съществуваме само с работа, без хора в живота си, или забавления.

Едина от много характерните предпоставки за развитие на паническо разстройство е липсата на време и знание за автентичните потребности на личността.  Обикновено човек е съсредоточен в дадена област и напълно пренебрегва други важни неща.

В работата състояния на стрес, напрежение, пред-паник атака или паник атака, можем да достигнем особено когато бързаме да завършим онзи проект, с който ще се представим пред нашия директор, който ще ни издигне. Или пък, когато приключим задачи, които ще ни донесат повече пари, или пък ще изпъкнем в екипа, или пък ще направим поредната оферта, или оферти, които ще ни спечелят следващата порция безкрайни часове в офиса до късно под формата на клиенти. 

Изведнъж паник атаката идва, а с нея идва неминуемо въпроса “Какво се случва с мен? Нали завърших проекта? Това е просто работа?” Да, за съзнанието може да е само работа, но подсъзнанието работи по друг начин.

Доказано е, че повтарящите се действия, а именно например проект, който работите под напрежение с месеци, се наслоява като програма във Вашето подсъзнание. Дори и съзнателно да не го мислите, когато останете насаме или просто мислите Ви утихнат, мисълта за проекта или работата Ви, отново е там.

Тук е моментът, в който хората си задават въпроса – как тогава големите предприемачи не получават паник атаки?! Много просто – с добре планирани правилни ходове в бизнеса и много търпение. Те знаят, че нищо не се случва бързо в живота, затова и не бързат.

Чувството за припряност, забързаност, кара нервната система да произвежда повече импулси, а това само по себе си превъзбужда организма и сетивата ни, образува стрес, напрежение и постепенно тялото ни достига до симптомите на състоянието наречено паническа атака. Чувството на прибързаност активира прекомерно и надбъбречните жлези, изисквайки от тях да секретират все повече и повече кортизол и адреналин. А при прекомерна секреция и липса на възстановяване се получава и паниката. 

Има и още една ситуация, в която можем да изгубим границите си – тогава, когато имаме манипулативен бизнес партньор или директор. Ясно е, че основната цел на тези хора е да искат още и още от нас. Те са ни наели, защото знаят, че ние сме можещи и знаещи хора, но все пак си оставаме хора. Хора, с потребности от физически и психически характер, без които не можем да съществуваме и да сме здрави. 

Прекрачим ли тези граници и позволим ли манипулацията на нашите мениджъри или партньори да ни завладее, се превръщаме в техните кукли на конци. Ние вече не водим нашия живот, а техния. Не следваме нашия кариерен път, а техния! Вътре в нас знаем, че представата ни за живота е друга, но въпреки всичко се съгласяваме с тях, уж в името на общия успех на компанията, за която работим. 

При манипулаторите, обаче, едно е ясно – те изкусно ще извлекат от вас това, което искат да постигнат ЧРЕЗ ВАС, но великият успех и промяна няма никога да дойдат за ВАС. Паническата атака, обаче, тревожността и депресията със сигурност ще Ви навестят. Точно тогава мениджърът ще изчезне, както при детските приказки – на магия.

В личен план

Тук ситуациите могат да бъдат също най-различни – от семейни, до такива с интимен партньор. Както споменах, загубата на представа за граници е първата крачка по пътя към тревожността и стресът, а след това и към паник атаките и депресиите.

Любовта е красиво нещо, но дали не може да ни накара да се чувстваме стресирани и тревожни? О, да, при това доста силно. Ще се запитате, вероятно, как? 

Ами ще изброя само някои ситуации:

• При възможност за изневяра на партньора ни – животът в такъв страх е направо немислим и често този страх се превръща в маниакално състояние.
• Когато не можем да имаме доверие на партньора ни за нещо – аналогична ситуация както горната.
• Когато си създаваме фалшива представа за партньора до нас.
• Когато не понасяме различията в партньора ни, но въпреки това сме с него…
• Когато носим емоционален багаж от предишни връзки.
• Когато сме в токсична връзка, която не знаем как, или не искаме да прекратим.
• Когато прекратим връзка, която знаем, че не е за нас, но въпреки всичко страдаме заради фалшива представа, и спомени.

Та, все още ли си мислите, че любовта не може да ви причини панически атаки? Сега си представете мислите, които препускат в съзнанието Ви във всяка минута или всяка вечер преди заспиване? Представете си и какво наслоявате, без да осъзнавате, в подсъзнанието си?

А сега си представете какво се случва с нервната система? С хормоните ви от всякакъв вид? А сега направете аналогия и с това, което споменах, че може да Ви се случва в бизнеса / работата. Доста подобно, нали? Истината е, че механизмът е един и същ!

Ако бъдете попитани защо се случва това, разбира се, че ще посочите своята вина или тази на партньора. Всъщност, обаче, нещата стоят по съвсем друг начин! И всичко отново се корени в нещо наречено – ПРИЧИНАТА

Симптомите на тревожността и идващата паническа атака, за които не си даваме сметка

Симптомите са индивидуални, нещо, което споменавам за пореден път, но е факт. Могат да бъдат едва доловими, или напълно неосезаеми. Това не означава, че ги няма, а именно:

• Постепенно нарастване на тревожността: Усещане за нарастващо напрежение или безпокойство, което може да е знак за предстояща атака. Често се приема за нормално.
• Повишена чувствителност към стрес: Увеличена реакция на стресови ситуации или стимули. Отново може да се приеме за нормално.
• Проблеми със съня: Трудности със заспиването или неспокоен сън. Пак е нормално, предвид това, че ни предстои важно събитие в работата, изпит, първи трепети с партньор.
• Главоболие и липса на ориентация – често се отдава на умората.
• Слабост и безсилие  – отново се отдава на умората.

Всичко това може да Ви се вижда нормално след тежък работен ден, но постепенно към него идват схващанията на мускулите, мравучкане или тремори, още по-силно главоболие, безсъние, липса на представа за реалността, черни мисли, малоценност, още по-силна тревожност. Приемате уж успокоителни леки лекарства или билки, но и те не помагат. 

На следващият ден, вместо да си дадете почивка, да се запитате какво се случва с Вас и как да го преодолеете, Вие продължавате със същото темпо, че дори и по-бързо. Границите отдавна са размити, емоционалният контрол е изгубен, волевият също. Така постепенно стигате до така наречената паник атака.

Как да познаете една паническа атака?

Както вече казах, съществуват множество изследвания и проучвания за различната симптоматика на паник атаките, поради което споменах и, че всеки човек ги преживява различно. В следващите редове ще опиша моето възприятие за тях:

• Силна отпадналост
• Болки в стави и мускули
• Замаяност
• Главоболие
• Силна умора
• Подтисаност
• Чувство за непълноценност
• Тъга и меланхолия
• Високо кръвно налягане
• Учестен пулс
• Мисли за евентуална смърт, която не се случва.
• Учестено дишане
• Тремори в крайниците
• Схващания – особено на мускулите на гърба
• Черногледство
• Липса на всякаква мотивация
• Безсъние
• Редуване на настроения – от тъжно към щастливо и обратно.
• Чести черни мисли, особено относно ситуации или потенциални ситуации, които никога не се случват.
• Слабост
• Световъртеж
• Мравучкане
• Липса на апетит

В леките форми, хората често могат да се справят сами с това състояние. Добре е да има някой до Вас в този момент. При по-тежките прояви, обаче,  имате нужда от лекарска помощ. Паническите атаки вече са толкова модерни, че дори от спешните отделения са наясно с тях, и се справят изключително бързо с това състояние.

Имайте предвид едно – медикаментите, които се използват няма да Ви накарат да се чувствате по-добре, а точно обратното. Всички симптоми ще се притъпят, но едно нещо ще е там, това което написах и по-горе – ПРИЧИНАТА.

Как да откриете прословутата причина? Една единствена ли е или са съвкупност от причини?

Паник атаките са състояние на пренатовареност на симпатиковият дял на нервната система. Причините за тази “пренатовареност” са различни.

Преди да се диагностицира паническо разстройство е редно да се отхвърлят следните органични причини, които могат да доведат до паника:

• Проблеми с щитовидната жлеза
• Аритмия
• Пролапс на митралната клапа-често води до безобидно сърцебиене
• Проблеми с инфекции на вътрешно ухо, ако основният симптом е световъртеж
• Високи нива на кортизол, проблеми с надбъбречните жлези
• Кандидоза, даваща цялостно неразположение на тялото
• Тежка авитаминоза. Липса на витамини от групата B, с особено значение на B12, B6, B1. Липса на D3, E, Zn, Ca, Mg.
• При дълготрайни дефицити нервната система страда, става реактивна и податлива на пренатоварване. Няма и добро възстановяване
• Натравяне с тежки метали-олово, живак ,арсений, кадмий и др. Някои организми са много чувствителни и дори някакво наличие на тежки метали в организма води до сигнали на тялото за натравяне. При отлагане на тежки метали се поразява нервната система и тя реагира с неврологични изменения, част от тях са и паник атаките.
•  Менопауза, хормонални промени в организма

Характерното в тези случаи е,че човек не получава типичнатa паника атака, а по-скоро са телесни симптои, които частично напомнят за нея. При много от хората уплахът, че нещо става с тялото им, води до тревога, а оттам и до паник атаки.

Друг вид причини са психологическите:

• Дълбинни подсъзнателни страхове, произтичащи още от детството и водещи човека в една базисна несигурност, която провокирана отвън може да доведе до паник атаки. Такива стархове са: страх от изоставяне, страх от провал, страх от отхвърляне, страх от враждебно отношение на другите, страх, че няма да се справиш, страх от загуба на контрол, страх от смърт или болест. Обикновено те датират от нашето детство. Преодоляването на тези травми с терапевт води до дълготрайно облекчение и разрешение на паниката.

• Преживени тежки събития, които оставят дълготраен белег- автомобилна катастрофа, загуба на близък, развод, психчен и физически тормоз, преживявания на границата на смъртта. Така наречените постравматични разстройства, “замръзват” душата в момента на случване на събитието и преповтарят сценария отново и отново. Този сценарий предизвиква страх да не се случи отново.Често страхът може да стигне до паника.
• Хроничен стрес и липса на възстановяване. Натрупване а стресогенни събития, от които човек е нямал времето или възможността да се възстанови. Това води до претоварване на психиката и нервната система.
• Липса на адекватно разпределение на времето и ресурсите с оглед на здравето и благополучието на човека. Липса на почивка, липса на сън , липса на добри хранителни режими. Злоупотреба с наркотици, алкохол.
• Характерови предразположения: перфекционизъм, желание за контрол, амбициозност, прекалена отговорност за живота на другите.

Духовни причини:

• Негативистично живеене- Изместване от предназначението на душата. Душата говори едно ,а се живее по коренно различен начин. Не вслушване в собствените си емоции и чувства.
• Нужда от разширяване на представите за света. Черно бяло мислене, което води до задънени улици.
• Невярна представа за себе си, за ситуациите, в които човек се намира, хората с които взаимодейства.
• Липса на вяра в живота.

Никога причината не е само една. Обикновено има и физиологични подържащи причини, психологични, както и  нуждата от промяна на концепциите за живеене.

За да ги откриете, обаче, едно е сигурно – първо трябва да знаете, че причини има, както и да осъзнаете, че имате проблем. Откриването на причините е като пътешествие, при което ще преминете през много дестинации, докато достигнете до Вашата победа – разрешаването на набора от причини, които предизвикват вашите панически атаки.

Психика и тяло са едно и често причините си взаимовлияния и поддържат нивото на тревога високо.

Изходът

Преди да пристъпим към това как да излезете от състояние на чести паник атаки, имайте предвид едно: физическите симптоми са Вашият знак на тялото, че се нуждаете от радикална промяна, както и че отдавна то не е преживяло нещо позитивно. Без значение дали я искате или не, имате нужда от нея, защото нещата само ще стават по-зле, но не и по-добре. Не забравяйте – психиката и физическото ни тяло са едно! Когато едното страда, страда и другото.

Често хората си задават въпроси от типа на: Защо на мен? Как има хора, на които не им се случва? Истината е една: както хората са различни, така и психиките им са различни. Лимитите на всички са различни, както и физические ни и емоционални  белези. Една от най-често срещаните грешки на хората е – сравнението. То сякаш се случва неусетно, но всъщност няма смисъл, защото всеки човек е като една отделна Вселена, една частица от понятието свят.

И така…нужна ви е радикална промяна…но как да я започнете?

Нека позная! Може би искате да отидете на почивка от много време? Може би отдавна Ви се излиза с приятели? Или отдавна не сте си позволявали просто да почивате, без да правите нищо, защото все Ви притискат крайни срокове? А кога за последно четохте книга? Бяхте на нощен клуб?

Това, разбира се, би било само кратко бягство от реалността, ето защо Ви трябва радикална промяна. При нея, както се досещате, и въпросите, които ще си зададете са много по-радикални, а именно:

• Харесвам ли работата си, въпреки че, може би, е много добре платена?
• Дали не съм прекалено голям перфекционист? Прекалено амбициозен човек?
• Правилно ли организирам деня си?
• Добре ли се чувствам с този партньор или всичко е само свикване?
• Доколко тежко е преживяното от мен?
• Дали наистина е толкова лошо, ако човекът до мен ме напусне?
• Дали страховете и мислите, които нося в себе си, не са още от детските ми години?
• Ако не мога да си намеря партньор, защо не мога? Със сигурност причини има!

При всички положения едно е ясно – радикална промяна е нужна и трябва да заживеете с тази мисъл и да я приемете. Не е нужно тази промяна да започва рязко, може да бъде и постепенна, и в повечето случаи така е по-добре. 

Първата крачка към изхода от паник атаките е осъзнаването на нуждата от промяна. Втората – планирането на тази промяна. За съжаление, осъзнаването може да започне от едно не особено приятно място, а именно – болница, неврологично или психиатрично отделение (не, не сте луди, просто емоционално уморени). 

Там със сигурност лечението няма да е особено приятно, но ще Ви помогне да осъзнаете много неща, едно от които е – искате ли да се върнете отново там? Искате ли да изпитате отново всички нежелани лекарствени реакции? Със сигурност не! Затова започнете Вашият план за изход още там.

Споделено от човек, преживял паническо разстройство:

“Когато аз бях в болница, почти не можех да ставам. Чувствах се замаян и сякаш не съм на този свят, през цялото време. Почти непрекъснато имах загуба на паметта от лекарствата, главоболие, както и болка във всички стави и мускули. Бях отпаднал, с липса на желание за всичко. В един момент мислех, че просто се губя и си отивам от този свят…”

Как да съставите Вашия план за изход?

Задайте си въпроса: От какво имам нужда, за да се почувствам добре още сега?

Да, точно така! Задайте си точно този въпрос, но бъдете откровени пред себе си! Не е нужно това да е само едно нещо, може и да е цял списък. Колкото и да Ви е трудно, колкото и да си го представяте невъзможно, направете си план с всички неща, и започнете да го спазвате, с малки стъпки.

Няма значение какво ще включва този списък, той е Ваш личен, Вашият начин да се почувствате добре. Направете съвсем малки стъпки, като започнете от това, което обичате най-много. Когато правиш това, което наистина харесваш, се зареждаш с хормона допамин.

И така – открийте Вашето нещо, Вашият допамин! Може би четете книги, или пишете, свирите на музикален инструмент, посещавате кино или театър, нощен клуб. Започнете от това и не забравяйте едно – наслаждавайте му се, спомнете си колко е хубаво и не се обвинявайте, че го правите, само защото е можело да правите нещо друго през това време – онова обичайното, което правите. Обръщайте внимание на всеки миг, на всеки детайл, колкото и да Ви е трудно в началото.

Нейно величество – медитацията

Да, колкото и да не Ви се вярва, медитацията лекува. Има нещо ключово при нея, обаче, и това е постоянството! Медитацията е лекарство за ума и съзнанието, но губи своя ефект, ако не сте постоянни.

Медитацията помага за намаляване на нивата на стрес, като насочва вниманието към настоящия момент и позволява на ума да се освободи от натрупаните негативни мисли и емоции. Това води до усещане за релаксация и спокойствие, което може да помогне при справяне с паник атаки. 

И да, в такъв вид атаки може да изпаднете и ако страдате по миналото, или мислите прекалено много за бъдещето! Така, чрез медитация, хората развиват по-добро самосъзнание и способността да разпознават симптомите на паник атаки в ранна фаза. Това им позволява да вземат мерки преди състоянието да се влоши.

Медитацията служи и за да тренира ума да се фокусира по-добре и да се освобождава от разсейванията. Това може да помогне на хората, които се чувстват прегорели, да се концентрират по-добре върху задачите си и да управляват по-ефективно времето и енергията си. Какво по-добро от това да свършите задачите си за 4 часа, вместо за 6 или 8?

С времето медитацията Ви учи и как да балансирате емоциите си и да намалите реактивността си към стресови ситуации. Това може да предотврати емоционалното изтощение, което е основен компонент на паническите атаки.

Но най-важното от всичко – медитацията стимулира положителни емоции и усещане за вътрешен мир, което помага на хората да се възстановят по-бързо от състояния на паник атаки.

Обърнете се към духовното

Духовните практики могат да бъдат много ефективни в справянето с паник атаки, като предлагат редица психологически, емоционални и физически ползи.  Много духовни практики, като медитация, молитва или мантри, фокусират ума върху спокойствието и тишината. Това помага за намаляване на тревожността и може да предотврати или смекчи атаките, които често са провокирани от натрапчиви мисли и тревоги.

Практики като медитация и йога насърчават осъзнатостта (mindfulness), което помага на хората да останат в настоящия момент. Това е особено полезно, тъй като осъзнатостта може да помогне за разпознаване на ранните симптоми и прилагане на техники за справяне, преди паник атаката да се разрази.

Духовните практики често насърчават вътрешен мир и баланс, което може да помогне за повишаване на емоционалната устойчивост. Това намалява вероятността от екстремни емоционални реакции, които могат да предизвикат панически атаки.

Духовните практики често дават на хората и усещане за смисъл, цел и връзка с нещо по-голямо от тях самите. Това може да намали усещането за изолация и тревожност, които често допринасят за такъв вид атаки.

Практики като йога, тай чи или дълбоко дишане комбинират физическо движение с духовно осъзнаване, което помага за освобождаване на напрежението в тялото и ума. Физическото отпускане може да намали физиологичните реакции, свързани с паник атаките, като учестено сърцебиене и напрегнати мускули.

Като цяло вярата в по-висша сила или духовен път може да предложи утеха и спокойствие по време на трудни моменти. За много хора, това чувство на доверие в нещо по-висше може да намали страха и безпокойството, които често водят до паник атаки.

Духовните практики насърчават рефлексия и промяна на перспективата върху живота и неговите предизвикателства. Чрез тези практики, човек може да се научи да вижда своите тревоги и страхове в по-широк контекст, което намалява тяхното влияние и честотата на паник атаките.

Търсете баланса

Балансът между работа и личен живот може да бъде много полезен при справянето с паник атаки по следните начини:

• Прекомерният стрес, често свързан с небалансиран начин на живот, е основен фактор за поява на паник атаки. Когато човек успява да отделя време за почивка и лични занимания, нивата на стрес намаляват, което може да предотврати или намали честотата им.
• Времето, прекарано извън работата, може да бъде използвано за дейности, които подпомагат емоционалното благополучие, като упражнения, медитация, социални контакти или хобита. Тези дейности укрепват психическата устойчивост и правят човек по-малко податлив на паник атаки.
• Липсата на баланс между работа и личен живот често води до лошо качество на съня, което може да увеличи риска от този вид атаки също. Осигуряването на достатъчно време за почивка и релаксация извън работата може да подобри съня, а добрият сън е важен фактор за управлението на стреса и намаляване на паническите атаки.
• Балансът между работа и личен живот позволява на човек да отдели време за физическа активност, здравословно хранене и релаксационни практики, които са важни за поддържане на общото здраве и предотвратяване на паник атаки.
• Поддържането на добри социални връзки е важно за емоционалното здраве. Балансът между работа и личен живот позволява на човек да отделя време за приятели и семейство, което може да осигури подкрепа и чувство на сигурност.

Научете се да приоритизирате – един от най-важните за мен уроци

Когато балансът между работа и личен живот е нарушен, човек може да се почувства претоварен и изгубен в ангажиментите си. Създаването на баланс помага за по-добро управление на времето и приоритизиране на задачите, което намалява усещането за претовареност и съответно риска от паник атаки.

Приемете, че не можете да свършите всичката работа за 1 ден, не можете и да отгледате детето си за 1 ден, не можете и да оправите отношенията с партньора си за ден, няма как и да смените работата си за ден.

Способността да приоритизираме е важна, защото ни помага да се справяме по-ефективно с ежедневните предизвикателства и да постигаме целите си. Винаги започвайте с това, което ще смъкне най-голям товар от Вас!  Когато можем да определим кое е най-важно в даден момент, можем да фокусираме енергията и ресурсите си върху задачите, които имат най-голямо значение. Това не само повишава продуктивността ни, но и намалява стреса, като ни помага да избягваме претоварването и чувството за хаос. 

Приоритизирането също така ни позволява да правим информирани решения, като осъзнаваме какво е най-важно за нас в дългосрочен план, и ни помага да управляваме времето си по-добре, така че да можем да постигаме баланс между работа и личен живот. В същото време, то ни предпазва от разпиляване на усилията върху маловажни задачи и ни дава ясна посока и целенасоченост в действията ни.

Работата е причината – сменете я

Запомнете – никога не е късно да се преквалифицирате, да започнете нова работа, да се развивате на ново поприще. Животът, който ни е даден, е един! Повторение няма! Ден с ден, колкото и да не вярвате, не си прилича. Всеки е уникален сам по себе си!

Мнозина правят грешката да живеят в бъдещето! Да мислят все за после и какво трябва да правят сега, че да са супер добре после. А какво се случва – когато се стигне до това “после” – вече не сте добре. Защо? Защото сте изтощени!

Наблюдава се и обратният ефект – да живеем в миналото. А това защо ни е? Можем ли да го променим? Можем ли да върнем часовника назад? Календара? Не, нали? Едно, обаче, можем да направим, да се поучим от грешките си и да не ги повтаряме! Миналото е било тук, за да ни учи. Целият живот е изпълнен с уроци!

Един от тези уроци, който учим през целия си живот е – да вървим в правилния път за нас. Онзи път, който ни кара да се чувстваме щастливи, спокойни, удовлетворени и ценни, в кариерен план. Да, за Вас това може да няма много смисъл в момента, или да си мислите, че например хобито Ви, няма как да Ви изкарва пари, но никога не забравяйте, че животът е пълен с изненади.

Тук неимоверно идва и въпросът: Ами какво ще си помисли шефът ми? Ами какво ще си помисли партньорът ми? А тук аз ще Ви попитам – нима тази работа не е ВАШ избор? Да, те са Ви се доверили, но не е ли по-важно да се чувствате добре, защото така ще давате повече от себе си, и неминуемо това ще се усети и от клиентите / партньорите на компанията?! На Вас също не Ви е приятно да разговаряте с навъсени продавачки и консултанти, нали? Ето защо е нужна промяна!

Нужно е да си зададете въпроса – какво искам да правя? След това следват и 2 много важни въпроса – защо да го правя и имам ли смелост? Ако и за двете нямате отговор, значи просто трябва да работите по себе си и личността си. Защото точно в това е смисълът – да работим това, което ни доставя удоволствие. Защото само така никога няма да сме на работа!

И тук нямат място мислите, отношението на Вашите работодатели или партньори. Ако те наистина са на първо място зрели личности, ще осъзнаят избора Ви и ще го приемат, такъв какъвто е. Вие правите собствен избор, и имате личната воля, за Вашия собствен живот! И никой друг! Без значение колко близък Ви е даден човек!

Промяната на кариерата, първоначално, може да Ви стори нещо ужасно и супер стресиращо в живота Ви. Всъщност няма изобщо да усетите с каква лекота ще потръгнат нещата. Защо? Ами защото вървите по пътя на това, което Вашата душа иска, там където греете. Новите знания с лекота ще се усвояват, все по-нови и нови хора ще Ви търсят, с още по-висок кариерен статус.

Споделено от мъж преживял паническо разстройство:

“Ще ви дам пример със себе си – когато се върнах към програмирането, след голяма пауза, изобщо не предполагах, че днес ще уча в престижния Станфорд, и то една от най-тежките им програми по Изкуствен Интелект. Ще бъда в класовете на едни от най-големите имена в индустрията, както и, че ще се срещна с хора от мениджмънта на компании като Google, Amazon, Netflix. 

Не вярвах и, че ще ме намерят от най-престижното издателство в света, за да напиша, не една, а цели 3 книги за тях. Допреди това, просто се въртях в един кръг, в който дните минаваха еднообразно, бяха изпълнени с гняв, тъга, негодувание, напрежение, физическа и душевна болка, препускащи мисли. 

Затова ще ви предам едно послание, което може и да Ви звучи тривиално, но е истина: Никога, ама никога, не е късно да се преквалифицираш, и да правиш това, което душата ти иска, годините са само цифра, а всичко останало въпрос на планиране и изпълнение.”

Променете мисловните модели, които ви водят до безпокойство

Има определени мисловни модели, които правят така, че да възприемаме действителността за обезпокоителна и застрашителна. Да могат проблемите да ви се струват нерешими, нещата от които ви е страх -истинска заплаха, ситуациите и хората, от които сте зависими-напълно непроменими, но едва ли си давате сметка, че призмата през, която ги наблюдавате, може да им дава тази окраска. Да, точно така, нашите мисловни модели са като призма, през която пречупваме цялата действителност и и даваме оценка, като страшна, неизменима, непреодолима, тежка. Истина е ,че едно и също обстоятелство от живота може да бъде възприемано по коренно различен начин и да води до различни емоции.

Ето и някои от най-честите мисловни модели, които водят до тревожност:

Мисълта, че сте безсилен и няма да се справите

Много често това е плод на неверяна преценка на собствените възможности, ниското ви самочувстивие, негативизма на другите около вас и вашата лесна внушаемост. Понякога просто липсват достатъчно идеи за това как бихте могли да се справите. Понякога ако не можете да се справите сам, можете да делегирате на друг. Това също е начин за справяне!

Мисълта , че нищо няма да се промени, че съдбата е такава.

Тази мисъл Ви кара да се откажете, още преди да сте започнали нещо или при първата трудност. Тя превръща пречките по пътя в “непроменима карма”. Необходимо е да помним, че дори “кармата” е съвкупност от наши избори,които дават енергиен потенциал на ситуацията.

„Животът е борба“ Хората с това убеждение вечно търсят проблемите в ситуацията. Ако си проблем ориентиран или проблем фиксиран, симпатиковия дял постоянно ще работи, а това води до хроничен стрес, повишени нива на адреналин и кортизол и до висока тревожност.

„Ако не контролирам нещата, те няма да се случат по правилния начин.“ Този правилен начин обикновено е картина в главата ни, която искаме да приведем в реалността, без оглед на обстоятелствата. Желанието да наместиш всичко, както на теб ти харесва и считаш за вярно е болестно по своя характер. Колкото повече си фиксиран в един верен изход на събитията, толкова повече ще си тревожен.

„Ако рискувам да се проваля. Другите ще ме отхвърлят.“ Страхът от провал, ограничава изявите ни. Прави ни неуверени. Не ни позволява да учим от грешките си ,защото пътя на научаване на дадено умение е осеян от грешки.

„Винаги трябва да давам най-добрата версия за себе си на света: перфектни умения, да съм вечно добър и мил, да съм в добра кондиция“. Тези изисквания за перфектност са най-стресиращата действителност, която човек може да си организира. На него се дължи и едно от най-тежките заболявания в тревожния спектър- обсесивно- компулсивното разстройство. Изискването за перфектност поражда постоянен страх, че не си достатъчен, вечна неувереност.

„Ако се тревожа достатъчно този проблем ще отпадне или ще изчезне“. Има едно погрешно убеждение, че постоянното мислене за проблема, ще доведе до неговото решение. Всъщност постоянното мислене само засилва тревожността.

„Страх ме е да не с повтори същото“ Това убеждение се базира на минали лоши изживявания. Дори и да не си успял да разрешиш една задачка от първия път и резултатат да не е бил удовлетворяващ, опитай повторно. Приеми случващото се като предизвикателство. Ако продължиш да избягваш определени ситуации, страховете нарастват.

Подобни мисловни модели не дават възможността да се видят ресурсите за справяне и възможностите в дадената ситуация. Те водят до свръх напрежение, чувство за прекомерна отговорност, което води до тревога, или чувство за липса на воля и контрол,което отново води до тревога.

Изходът е разширение на възприятието на ситуацията и себе си, което е част от психотерапевтичната работа. И което е основен фокус на тренинга “ Овладей тревожните мисли” 

Добавете грижа за нервната система и за нейното възстановяване

Има прекрасни природни средства, чрез които можете да помогнете на организмът си да се възстанови.

• Тревогата ви чувствително ще намалее, ако вземате предписани добавки като: Ашваганда- най-добрият стресо модулатор
• Габа- аминокиселина директно действаща на тревожността
• Л-триптофан- при безсъние
•  Л-тиенин- при безпокойство
• Чудесно укрепващо действие имат и някои витамини -всички от група Б, витамин D, Мg, Ca,K. В терапевтични дози се предписват от холистичен лекар.
• Много билки имат изключително благотворно действие: Глог, мента, маточина, розмарин, невен, дилянка, лайка. Предписани от билкар, могат да имат абсолютно оживяващо действие и дълготрайно да повлияят тревожността, без да ви седират и правят неадекватни.

В курса : “Справи се с тревожността и паниката”, подробно описвам всички укрепващи добавки и билки и ви помагам да изготвите схема за възстановяване.

Шуслерови соли, капки на бах, аюрведична терапия- Всичко това развива, оздравява вашата нервна система ,помага ви да се справите с тревогата, стреса, физическите последици и ви дава сили за живот. Лично аз имам честта да работя с едни от най-видните специалисти в алтернативните форми на лечение. Те могат да се приложат както за възстановяване, така и като помощно средство след спиране на психиатричните медикаменти.

Тяхно величество дихателните практики

Макар и последни много често от тях се започва при терапията. Защо? Защото са животоспасяващи. Подходящата дихателна техника може да овладеем паник атаката за около 10 минути. Защо? Всички симптоми са свързани помежду си и ако повлияете един се нормализират всички останали. Връщането на чувството за контрол над собственото тяло е много важно при паническите атаки. Затова създадох видеокурс: “Справи се с паниката и тревожността” съм дала едни от най-ефективните техники за преодоляване на паник атаки. Хубавото на видео курсът е ,че може да бъде винаги до вас, когато имате нужда и да ви помогне да се справите.