„Cамо изглеждам добре”
Булимията в някои отношения е по-опасна от анорексията, защото дълго време остава невидима за околните.
Често, когато момиче страда от булимия приятелите му и семейството му дълго време не подозират какво се случва.
Всичко изглежда нормално. Момичето се храни, не изглежда слабо, весела е, често има много приятели и хора около нея. Постига много, защото е амбициозна. Ако е над 18, а има случаи и под 18, често се издържа сама. Не я е грижа на никого! Готина е ! Момчетата и мъжете я харесват.
Всичко изглежда перфектно!
Де да беше вярно!
Ако само можехте да прозрете зад маската на щастието и „готината мацка”, щяхте да видите много други неща. Неща, които никой не знае, дори и най-близките.
Щяхте да видите едно дете ( независимо на колко години е момичето), стоящо само в стаята. Понякога в тъмна стая. Щяхте да видите един наркомански глад, прикрит със спокойно поведение. Щяхте да забележите планове, детайлно изпипани, как да върши, това което прави без никой да разбере.Щяхте да видите имитацията на веселост и усмивка, когато всъщност не се чувства добре. Щяхте да видите и страхът някой да не разкрие ужасната и тайна.
Ако погледнете в сърцето и. Там, където тя никого не допуска и където е най-страшно, щяхте да почувствате тъга, обърканост, самота. Никой не подозира колко е слаба и колко се нуждае от помощта на другите.
Щяхте да разберете как хората я харесват и обичат, но тя не може да приеме тази любов и изпитва страх .
Щяхте да усетите, че на гърба си е поела толкова много неща, толкова много тегоби на чужди хора, че ужасно и тежи. Но и не смее да се отърве от тях, защото се страхува, че няма да я харесат и ще остане сама.
Щяхте да разберете, колко много и се крещи понякога, но как слага усмивката на лицето си и продължава.
Как не позволява на никого да види сълзите и.
Как успокоява другите и се грижи за тях, а тя самата никога не може да получи същото.
Как облича секси дрехи, но се чувства ужасно и въобще няма усещане за красива жена.
Как сваля мъже, но после я е страх от любовта им и бяга, изоставя ги или се кара с тях.
Как имитира сексуално поведение, но рядко и се прави секс и предпочита връзката да не стига до там.
Ето това, никой не знае!
Тези тайни трябва да се пазят и да се играят роли на успешност, нормалност, всеотдайност!
Защо са необходими лъжите на булимията?
Необходими са , за да не се разкрие уязвимостта, слабостта и тъгата.
Момичето, страдащо от булимия, е убедено, че ако покаже това си лице, никой няма да я иска, никой няма да я харесва и тя наистина ще остане сама.
И някъде в опита и назад, остановяваме точно това. Тя е била научена да бъде силна от малка, да не показва детското у себе си, да се съобразявя и нагажда постоянно, а за награда е получавала …. Похвала, думи от сорта : ”добре, че беше ти!”, „ти си най-доброто дете на света.” , „тя винаги е била много отговорна, въобще не създаваше проблеми.” .. Дали това е обич? Не обич , не! Истинската обич е безусловна.Т.Е обичам те такъв какъвто си и ядосан и мръсен и слаб и хубав и добър, всякакъв. Мога да съм ти ядосан понякога, но дори в тези моменти те обичам.
Голяма част от тези момичета са получавали любов с условия. Т.Е „ ще те обичам ,ако…”. Голяма част не знаят, че ако са слаби, уязвими, грозни, ядосани също биха били обичани.
Затова и сърцето им остава жадно! А пътят към „измислената” обич бива осеян с лъжи за доброта, грижовност и сила.
Кой е виноен?
Никой! Родителите ни дават, това което могат да ни дадат. Т.Е най-доброто на което са способни.
Дали това, което правят тези момичета може да се нарече „истински лъжи”?
В никъкъв случай ! Това е начин за оцеляване, който е единствено известен. В света на булимията, това е единствения начин за оцеляване! Затова и прикриването и несмеенето да покаже истинското си лице, не може да бъде наречено „лъжа”. То е от страх, а не е съзнателна манипулация.
Защо е нужна булимията?
Тя е нужна по много причи, но връзката и с лъжата е следната:
Булимията е капка истина, в този водовъртеж. Тя е нелицеприятна. В нея момичето си позволява да избълва „змиите и гущерите”, намиращи се вътре в нея. В тези моменти тя си позволява да бъде недобра и неугодна. Да има нейната малка, гадна, но пък разтоварваща тайна, от един неспирен маскарад .
Затова, но и не само заради това, момичето не може и не иска да се раздели с булимията. Къде иначе ще оталожва гнева си, тагата си, слабостта си. Навън това е недупостимо, в къщи също. Тогава къде? Отговорът е в булимията.
А след това ще се чувства виновна за това, че си позволява тази „не лицеприятност”, затова ще се опита да се престори на два пъти по-мила и любяща. Ще поиска дори лечение, за да не наранява другите. Но ще изпитва неистов страх, че може да остане без единствения, отдушник на душата и.
Къде започва лечението и лекуването на душата?
В момента в който, заявите: не мога! Не мога повече така! Не издържам да съм мила и добра, а да живея ужасно! И колкото и страшно да ви звучи това сега, колкото и рисковано да изглежда. Това е пътят към освобождаване от товарите. Пътят на едно жадувано „не” на маскарадите. Пътят на честността и на това да си позволите риска или да бъдете харесвани от някого, такава каквато сте или пък да не сте. Това е и пътят на истинската любов и отношения. Но най-вече на е път на себеобичта и милостта към себе си!
