При какви обстоятелства децата с хранителни разтройства, казват че искат да умрат
Два са вариантите, децата с анорексия, булимия или емоционално преяждане да изричат тези думи.
Първият вариант е от гняв
Анорексия, булимия и преяждане са дълговременни проблеми. Заедно с това са и ежедневна трудност и борба за страдащите. Като се прибави и нужният родителски надзор над храненето, детето може да се почувства истински притиснато. Гневът е сигнал, че му е трудно или че изискванията към него са непосилни. Затова не бива да се поддавате на гнева, да ставате гневни на свой ред, да обвинявате или да се самообвинявате. Така само ще задълбочите проблема.
Това, което е нужно да сторите е:
- Приемете гнева и правото на детето да е недоволно от ситуацията, да му е трудно. Стойте спокойни докато гнева бива изразен и не се включвайте докато не утихне. Предприемете предпазни мерки единствено ако поведението на детето е самонараняващо или застрашава вас, предмети и т.н. Ако гневът е само вербален, колкото и трудно да ви е да наблюдавате това, останете спокойни.
- След като гневът е утихнал и детето се е поуспокоило, поговорете спокойно за проблемите и ситуациите, които му идват в повече.
- Не подценявайте нищо. Ако детето, болно от анорексия или булимия, не може да се справи с определена задача, опитайте да изготвите заедно план как да стане това. Ползвайте и съветите на терапевта, ако се затруднявате. Ако ваше поведение, думи или реакции са непоносими за детето, сменете подхода.
- Не притискайте, търсете консенсус. Опитайте се да договорите нужното за лечението, но и отчетете способностите на детето. Истината винаги е някъде по средата. И дори да договорите по-малко количество храна отколкото ви се иска, когато то поеме отговорност, нещата ще са други. Най-важното е да не се развива тежка враждебност към вас и към терапията.
Вторият вариант за изричане на думите „Искам да умра“ е от тъга и безсилие
Процесът на лечение при анорексия, булимия и преяждане е дълъг и много труден. Често децата се чувстват и обезкуражени, че нищо няма да се получи. В терапевтичния процес понякога има и застой и това е нормално. Понякога детето прилага усилия, а не вижда резултат. Друг път има някакви успехи, но усеща, че има още много над какво да се работи.
Особено тежко е, когато полагаш усилия, стараеш се.Определен период живееш дори нормално и някоя булимична, анорексична криза или такава на преяждане те връхлети отново. Тогава наистина можеш да загубиш надежда, че някога отново ще бъдеш здрав.
Какво трябва да сторите, ако това е вашият случай:
- Приемете тъгата. Дори и тя да ви се струва неадекватна.
- Най -важното нещо е да изслушате детето. Нека ви разкаже през какво минава, какво чувства, какви мисли се въртят в главата му.
- Когато затихне разказът изразете подкрепа и разбиране. Опитайте се да отворите сърцето си и да усетите наистина къде се затруднява. Бъдете състрадателни.
- Дайте надежда и кураж, успокойте страховете. Дайте пример от своя живот за момент, в който сте изгубили надежда, а нещата са се оправили във времето.
- Предложете разходка, чай заедно, нещо което да направите заедно – да е ободряващо, но и спокойно.
Това, което трябва да помним:
Вашите деца не са ваши врагове! Те не изпитват затруднения за да ви дразнят, съсипват или за да ви тормозят.
Вие също не сте техен враг, искайки да са живи и здрави.
Опитайте да не губите доверието помежду си, разговорът, споделянето. Ако има конфликти, които ви тормозят и не можете да ги разрешите, потърсете съдействието на лекуващия ви психотерапевт. Обединените усилия на родители, деца, терапевти, водят до много голяма успеваемост в лечението на анорексия, булимия и преяждане.
