Преяждането за Снежи беше станало едно от малкото удоволствия в живота и.
Липсваха емоции, радост, игри, споделяне. Видях доста самотно дете.
Родителите, както всички съвременни родители, бяха уморени. В постоянна битка за насъщния. Общи събирания почти липсваха. Всеки сядаше на масата, когато има време и възможност. Така чувството за семейност се накърняваше, а ежедневната нужда на Снежи да споделя оставаше неудовлетворена.
Започнахме оттам. Възстановихме семейните вечери и толкова нужното споделяне в семейството.
Снежи е дружелюбно дете, все повече започна да се отпуска при мен. Срещите ни протичаха в игри и двете няма да забравим, как се учихме да измисляме игри, които съчетаваха моите и нейните разбирания за забавно. Важно беше да я науча да кооперира своите интереси с тези на връстниците си, така че да бъде приета от тях. Така се раждаха странни и смешни игри. Мисля, че никога няма да забравим как измислихме криеница съчетана с пеене. Добре, че беше неделя и съседните офиси не работеха:)))Беше наистина забавно:)).
Разбира се минахме и през не леки периоди. Много важно беше за Снежи да успява да изказва недоволството си. Задържаната агресия, я омаломощаваше, правеше я депресивна. Караше я да преяжда, за да се утеши. Важно беше Снежи да се научи да казва “Не”, когато нещата не и харесваха. Разбира се беше необходимо да се измисли вариант за чисто физическо разтоварване на натрупалия се гняв…Така дойде идеята за боя с калъфки…
Много често тя споделяше, че изпитва страх от това, какво ще кажат другите за нея. Изиграхме като в театър много от страховете и, за да ги преодолее. Играхме си на глупави хора, грозни, неадекватни, незнаещи и неможещи. Играхме докато, не започнахме да се забавляваме със страховете на Снежи.
Разбира се основен проблем се оказа, невъзможността на Снежи да приема комплименти, да мисли за себе си като за красиво момиче, да вижда в себе си достойнствата си, а не само недостатъци. Имахме дълги терапевтични сесии пред огледалото, в които тя трябваше да прогледне за себе си.
Накрая се огледа и в очите на най-близките си, за да срещне искрената им обич и положително мнение, за всичко, което беше тя.
И така постепенно Снежи се превръщаше в едно радостно, здраво и вярващо в себе си дете. След пет месечна работа на целия екип на БТВ. Лили Стефанова, Роси Попова, аз Галя Мутафова, всички партньори, които подпомогнаха идеята.След много усилия на самата Снежи и семейството ни, нашата малка принцеса засия…
Успя да свали излишните 13 килограмa, придоби здравословни хранителни навици и от какавидата се роди истинска пеперуда.
Ето и финала
За мен беше удоволствие да те срещна, Снежи. Благодаря и на БТВ и “Преди обед” за страхотното предизвикателство и професионализъм.
