Протегнатите ръце, насълзените очи от болка или от радост, отпуснатите рамене, отворената гръд, топлината и едно “”Ела, имам нужда от теб”. “Прегърни ме … стопли ме … бъди до мен … приеми ме …. нужен си ми ….”. Оная енергия на уязвимост, крехкост, на доверие … на оголване на душата … на безпричинна обич …
Истината е, че ние се страхуваме от най-светлото чувство. Страх ни е да бъдем заедно в добро и зло. Да бъдем с човека, когато тъгува или когато е щастлив. Да оставим не само телата си, а и душите ни да се докосват.
Човешката любов често е примесена и със страх. Обикновено стигаме до някаква граница в любовта и после се отдръпваме.
Тези спиращи страхове могат да бъдат толкова различни:
- Страх да ти се доверя, когато съм слаб
- Страх да те водя, когато ти си слаб
- Страх да не ме погълнеш в твоя живот
- Страх да не умра от обич
- Страх да не ме боли после
- Страх, че ако те имам истински и ти се доверя, ще те загубя
- Страх, че ако полетим заедно, ще паднем и ще се разочароваме
- Страх, че ще загубя самоуважението си, ако се съглася с теб
- Страх, че ще манипулираш и изиграеш
- Страх, че ако бъда с теб, мога да поема риск и живота ми да не бъде вече същия
Затова и всеки стига до определена граница в любовта, a после се отдръпва- я с мълчание, я с изневяра, я с емоционална дистанция, я чрез работа, я със скандал, я с развод.
Затова и уж обичаме, а се оказва, че любовта ни е придобила странни лица:
на недоверие, на безпокойство, на агресия, на самота, на важност, на мълчание, на нежелание, на подтискане. Все неща, които покриват като маска нуждата ни от обич.
Да свалиш отново тези маски, които си надяваме, за да се докоснеш до собствената обич и обичта на другия не винаги е лесно. Това е умение да виждаш зад видимото. Да успееш да съзреш детето, под маската на великана, нуждата от приемане под маската на насилника, нуждата от подкрепа, под маската на вечно тревожния, крясъка за помощ или обидата зад самотното мълчание.
Да се научиш да четеш и усещаш любовта под прикритие- това наричам истинско съчувствие.
Странно, но когато се научим да виждаме човека по този начин, ние спираме да изпитваме гняв и болка от поведението му. И много по-лесно намираме пътя към неговото сърце.
Как да стигнем до там?
Не е възможно да станете усетливи за детайлите на бягствата на другите, без да сте станали усетливи за своите. Не е възможно и да свалите маските на любовта, които другия носи, ако не се научите да сваляте вашата.
Това е същото като да научите някой да пише, без вие никога да сте хващали химикала.
Така, че вгледайте се в себе си и осъзнайте собствените си стопове по пътя на любовта.
За целта наблюдавайте поведението си. Станете усетливи а за вашите
отдръпвания:
Как реагирате, когато ви заболи от любов или пък изпитвате толкова силна обич, че ви хваща страх? Бягате в работа; спорите излишно; започвате да излизате твърде често с приятели; заявявате, че сте си най-важния човек и че не ви пука. Как се отдръпвате? А сега се попитайте, какво провокира това отдръпване? Какъв ваш страх стои отдолу?
Следващата стъпка е да приемете страховете си като просто човешки. Спрете да се обвинявате, че ги изпитвате или да обвинявате другите, че ги предизвикват. Момента на приемане е важен, за да имате психическата енергия и спокойствието да извървите останала част от пътя.
А сега се научете и да споделяте това, което разбирате за себе си. Бъдете честни, макар да ви е страх!
Така се отваря истинския мост на доверието между двамата.
Надмогвайки собствената си драма, ще спрете да виждате и другия толкова драматично.
Какво научавате по пътя на самонаблюдението:
Да съчувствате! А не да обвинявате! Защото вече знаете колко е трудно това признание.
Вие можете и да поведете другия, по пътя на разкриването, защото сте извървели пътя и знаете стъпките.
Как да направите това?
Когато видите и у партньора неговото бягство, попитайте го: “От какво всъщност се нуждаеш? “,” Какво те кара да постъпваш така? ”
И чуйте пътя на любовта, който ви споделя.
Понякога не е лесно. Може другия да не знае, да не иска, да се противи, да свали маската.
Тогава просто вижте каква нужда стои зад “лудостта”, която наблюдавате и просто я удовлетворете.
И помнете, неговото / нейното поведение- колкото и раняващо да е, рядко е насочено към вас. То е израз на страха от любов; на границата, която другия не може да премине във връзките.
Затова вместо да смятате, че това е тенденциозно, да се самосъжалявате или да водите битки, показвайки, че и вие сте важен, просто направете нужното за да свалите маските на любовта.
