Паническата атака е нормална реакция на организма ви.
Може би ви шокирах с това, но не бързайте да отхвърляте и прочетете как се стига до така тежките симптоми на паника.
За да онагледя ще ви разкажа една история. За да разберете ще ви е нужно малко търпение.
Да кажем, че вие и аз се разхождаме в джунглата. Времето е прекрасно. Слънцето грее измежду клоните. Причудливи, шарени птички пърхат и пеят. Радваме се на необикновените и красиви цветя и растения. Вдишваме от прохладния и свеж въздух. Чувстваме се добре, отпуснати, щастливи.
Както се разхождаме забелязваме в далечината причудлив храст оцветен в оранжево, черно и бяло. Странно не сме виждали нещо подобно. Запътваме се натам.Приближаваме на около 5 метра, за да го разгледаме.
Изведнъж той се размърдва….
В този момент разбираме че това не е никакъв храст, а тигър, който си е лежал кротко, но сега ни гледа заплашително.
А сега какво? Сега какво?????
Страхът кара сърцето ни да думка бясно. Потим се. Почервеняваме или побледняваме. Започваме да дишаме учестено с гърди. Мускулите ни са стегнати и в готовност да побегнем. Вече не виждаме красивата джунгла. Вниманието ни напрегнато. Следим само движенията на тигъра.
Разбира се никой нормален човек не си мери пулса в този момент и не си казва, че получава паническа атака или инфаркт. На всички би ни било ясно, че ни е страх, че тялото се подготвя да се спасява, защото сме изправени пред заплаха за живота ни….Тигър!
Да, реакцията на тялото е нормална.Тя е продиктувана от инстинкта за оцеляване. В психологията тази реакция се нарича „бий се или бягай”. Задвижва се, когато сме изправени пред опасност. Дължи се на производството на адреналин и има същите характеристики, като началото на вашите панически атаки. След малко ще ви разкажа къде е разликата, нека обаче довърша историята…
След като опасността е преминала, тигърът е решил, че не му се яде днес ???? и просто си е тръгнал. Ние вече можем да отдъхнем. Поемаме дълбоко въздух. Сърцето постепенно спира да бие бясно.Сядаме на сигурно място. Отпускаме се. Тялото се успокоява, духът ни също. Казваме си: „всичко свърши” „слава богу спасихме се!” „ще внимавам много като ходя из джунглата” или” никога повече няма да ми съпи крака в джунглата”. Вземаме си поука и се успокояваме. С това нашата реакция на „бий се или бягай” спира. Симптомите, които произвежда също.
За да онагледя, схемата на страховата реакция е следната:
Опасност- организма се подготвя за реакция” бий се или бягай”(повишено кръвно налягане, пулс, дишане, пот, тунелно зрение)- бягаме или се бием– опасността преминава- тялото нормализира функциите си
Какво се случва при паническа атака?
Първоначално усещаме леко учестен пулс, или сме малко притеснени и дишането е учестено.
За човека получавал паничекси атаки или за човек, който има проблем със сърцето , или за този, който просто е много тревожен и очаква нещо лошо да се случи- това е опасност!!!!!! Затова се и средоточаваме в симптома. Така той леко се увеличава.
Заедно с това започваме да си мисли, например:
„какво става с мен?”
„ сърцето ми не е добре!”
„зле съм и не знам какво ми е, сигурно съм болен от нещо!”
„май не ми стига въздуха”
Или друго твърдение.
Тъй като тигър отвън няма. Ние решаваме, че опасността- „тигара”- е вътре в нас. И това е така, нашите мисли образуват опасността.Те раждат нашия вътреше „тигър” от джунглата.
Какво става с тялото? – същото като в джунглата.То започва да се подготвя да се спасява( учестява пулса, за да кравоснабди мускулите, фокусира вниманието въру опасността- т.Е. Върху симптома( той е опасността), дишането става гръдно и учестено, за да може да снабдява тялото с кислород за бягството, потим се за да сме хлъзгави и при евентуална схватка да се изплъзнем). Това е естествено, свързано с нашето оцеляване. Всичкото това би спряло, ако избягаме или преборим опасността.
Само, че…….
Реалният тигър го няма, от какво да бягаме? Как….Къде да се спасим?.Човек не може да избяга от себе си.
Започва нов цикъл на мисли: какво ми става? Полудявам ли? Ще умар ли? Инфаркт ли получавам? Задушавам се! Ще припадна!
Това са нови твърдения, които още повече ни плашат. Това са и нови „тигири” в главата ни. Следователно тялото още по-усърдно се „подготвя”. Симптомите още повече се увеличават.Тялото произвежда още повече адреналин. Вече наистина имаме чувството, че ще се задушим, че ни се вие свят от пренасищането с кислород, сърцето ни ще изскочи.
Но пак няма къде да бягаме, защото не знаем от какво! Мисълтта за заклещеност и опасност, предизвиква още страх, още симптоми и още паника.
Така порочния кръг изглежда по следния начин:
Симтом- мисъл за опасност- липса на адекватно действие- увеличаване на симптомите-мисъл за опасност-липса на адекватно действие- увеличаване на симптомите
Как да се справим с този порочен кръг?
Първа стъпка към справяне с паническите атаки:
Прекъснете цикъла!
Това, което усещате са нормални прояви на страх!!!!
Страхът идва от мислите ви!!!!!- „какво се случва с мен!”, „ще умра ли!”, „инфаркт ли получавам”, „задушавам се”- така създавате „тигрите” в главата си!!!!!!
Вие имате опит, че не умирате след паническа атака!!!!!! Защо не умирате и защо няма да умрете ще ви кажа в друга статия.
Не създавайте „тигри” повече!
Ако усетите, че сърцето ви леко бие, кажете си: знам какво става, това е просто реакция на страх, която тялото изпитва. Тя отминава, ако я оставя да отмине!”
Поемете си дълбоко въздух. Издишайте и си кажете. „ просто оставям да отмине”,всичко ще е наред!”, „знам това”, „познавам това”, „знам, че това е просто страх”. Така вместо съзнанието ви да ражда „тигри”, то ражда вашия щит, който ви дава сигурност и закрила.
Ако успеете да сторите това. Сигурна съм, че няма да се качите на въртележката на страха и ще се разминете с паническата атака.
Просто оставете първоначалните симптоми да отминат, не предизвиквайте паника.
Успех!
С обич,
Галя
