Това е тема, която е много спорна. Но като човек преминал през ада на търсене на „специалисти” ми се иска да предотвратя възможните злоупотреби с хора, в отчаяно положение!
Както можете да разберете от статиите ми и от чуждестранните сайтове за хранителни разстройства, проблемът анорексия, булимия и хиперфагия е многопластов.
В него се засягат както борбата за физическото оцеляване, така и справянето с психологическите причини, които довеждат клиента до това нездравословно отношение към себе си.
Т.Е Борбата е на два фронта – с последствията и с причините.
Физическите проблеми, причинени от злоупотребата с организма, би следвало да се третират от лекари специалисти.
Психологическите проблеми, би следвало да се терапевтират от психотерапевти или психиатри с опит в лечението на анорексия, булимия и хиперфагия.
Как да изберете специалист?
Съвсем нормално е да го попитате какъв е опита му с лечение на хранителни разстройства.
Не се притеснявайте да зададете въпроси от рода:
Колко клиента сте имали с хранителни разстройства?
Какви резултати сте постигнали?
Колко време е отнело?
Какви са вашите квалификации?
Това са много важни въпроси, защото не всеки психиатър, не всеки психолог и не всеки психотерапевт имат опит с лечението на анорексия и булимия.
Следете и за усещанията си по време на разговора.
Честен ли е терапевта с вас?
Готов ли е да предложи алтернативи в случай на необходимост?
Съди ли ви?
Говори ли ви само за храна, а не споменава нищо за психическите състояния, водещи до тези заболявания?
Или ви говори само за лекарства?
Чувствате ли се разбрани?
Има ли неща, които макар и да не ви харесват много, усещате за верни?
Има ли визия специалистта, какво ви е необходимо?
Искате ли ви се да му разкажете още неща за себе си?
Чувствате ли се комфортно в негово присъствие?
Това са важни въпроси, които ще ви насочат дали човекът, стоящ срещу вас е наясно с това, което ви се случва и дали можете да изградите нужната доверителна терапевтична връзка с него.
Важно е и да зададете всеки друг тревожещ ви въпрос, без притеснения и… да чуете отговорите!
Вашата роля за хода на терапията
Тя е определяща!
Случва се в началото да не можете да се доверите на човека срещу вас, да не сте убедени че ви е нужно лечение, да си казвате: „Аз не съм болен, какво искат от мен, по дяволите?”. Може да са ви докарали насила или да сте дошли от чувство на вина, че наранявате другите с поведението си.
Пробвайте!
Вижте как се чувствате с човека срещу вас и не бързайте да отхвърляте!
Опитайте се да усетите:
Докосва ли ви нещо?
Има ли истина в думите му?
Макар и да не ви харесва това, което ви говори, имате ли усещане, че разбира какво ви е?
Ако отговорът е „Да”! Доверете се на вас самите!
Това са ваши усещания!
Какво се случва ако отказвате или „бягате” от лечение?
Няма насилствена терапия!
Това е вътрешна нужда на човека да разбере какво му се случва. Това е вътрешното желание да живее по-добре, отколкото е живял досега.
Всеки има силата за своя проблем и за своето решение. Само той и никой друг!
До куража за живот не се стига като някой отстрани ви казва : „Хайде,живей!”, „Хайде, моля те живей!”.
До това място в душата се стига, когато си кажете : ”Искам да живея!”, „Искам да живея и то добре!”
И ако по някaкъв начин това желание не се активира у вас, дори и да не е съвсем конкретно в началото, лечението може да бъде неуспешно и всички положени усилия от страна на лекари, родители, терапевти да не дадат резултат.
Защото:
Всеки има силата за своя проблем и за своето решение. Само той и никой друг!
Терапевтите помагат, лекарите също, но никой не гради чужди животи!