Отзив от майка на момче на 11 години

Споделено от майка на момче на 11, анорексия и обсесивно-компулсивна симптоматика

*Поради спазване на правило за конфиденциалност имена, както и инициали на клиенти няма да бъдат споменавани.

Мила Галя,

Когато ти писах за първи път, силни притеснения и страхове  бушуваха в душата ми .

Страхове, за моето малко момче ,което едва  11 годишно, стана  изведнъж толкова объркано и несигурно в себе си дете. Дете, което толкова обичам, а на което не можех да помогна.

Момченцето ми  реши  поради незнайно какви причини че е „грозно” и „дебело”  и трябва да променя външният си вид. А промените бяха стресиращи за цялото семейство,  в последствие и за самия него.

Самият той искаше нещо да постигне, нещо напълно ненужно, но  без да знае как.

Искаше да е слаб, защото ако си слаб си готин. А той всъщност си беше едно нормално дете. Дете с нормално телосложение.

Думите ни не стигаха  изобщо до него. Не можех да повярвам, че съм отгледала такъв инат.

Когато ставаше въпрос за хранене, сядаше на масата и със сълзи на очи слагаше хапките в устата си една по една,  след това дъвчеше и дъвчеше и дъвчеше, сякаш ако ги преглътне ще се отрови.

Скандали, караници, разправии  месеци наред бяха ежедневие. Дойдеше ли време за хранене, ми се свиваше нещо в стомаха, защото знаех какво предстой на масата. Сценарият беше  всеки ден един и същи. Детето ми се топеше. От 40 кг.  за няколко месеца , четири може би , той вече беше 35, след това 33 и така до 30 .

Тогава осъзнахме, че сами не можем да се справим, просто не знаехме как и потърсихме помощ.

Така попаднахме на теб,  Галя Мутафова.

Благодарни сме ти, че веднага откликна на нашият проблем и за няколко месеца работа ти ни помогна и ни научи как да говорим един с друг. Как да слушаме другия, а не да го поставяме до стената веднага щом не сме съгласни с него. Научи ни да правим крачки един към друг лице в лице, а не да се отдалечаваме .

След  работа с теб, детето ми вече е друг човек. Бавно започна да се завръща онова весело и щастливо момче, което изчезна някъде миналата година.

Щастлива съм.

  

 

Добави коментар