info@feelgood.bg
0885 815 076

лого
пл. Славейков 8, вх. Б, София
(с предварително записване)

вс. 168 часа. Интервю за масовите самозапалвания в знак на протест

Медии

вс. 168 часа. Интервю, експертно мнение, за масовите самозапалвания в знак на протест.

Това е интервюто, което послужи за ред публикации в 168 часа. Лиляна Кайкова се свърза с мен, за да дам своето мнение за самозапалванията като форма на протест и самонараняване. Интересуваше ги главно: Кое кара хората да си причиняват болка? Защо е масово? Героизъм ли е? Какво следва после? Как да се спре вълната от хора, които пренасят себе си в жертва?

– Кои вътрешни терзания, биха могли да доведат до самозапалването – най-болезнения начин човек да умре?

Няма как да се стигне до самоубийство, ако няма чувство на безизходица. За голяма част от хората,това е последен изход, от един живот наситен с болка и  безсмислен по някакъв начин.  Дали това отчаяние е от  семейни проблеми, от които няма изход, дали е финансова криза, от  която няма друг изход , дали е обществена разруха – чувството е все едно и също- „ Няма какво да се направи друго. Всички действия не водят до резултат, това е последния вариант.”

Тук няма значение дали ще го наречем акт на отчаяние или революционен самоубийствен акт- той винаги е писък, че така не може; че лошото е продължило твърде много и е било нетърпимо. Дали това е човек, който се самоубива, защото не може да промени болезнения си живот, дали е някой ,който препасва динамити и се самовзривява, защото години наред нацията му и той търпят геноцид, дали е камикадзе или тибетски монах, или както в нашия случай обществени самозапалвания в знак на протест- смисълът е един и същ.” Не мога повече, пробвах всичко- и с добро и с лошо и да се приспособявам и да се боря и ситуацията е все същата, безизходността и болката са все същите.  Не виждам никакъв смисъл в такъв живот. Отказвам да живея така, но не  можах и да променя нищо.Това е последния изход, последния начин.” Тези думи могат да не са по повод на лични проблеми на човека, могат да обрисуват обществения живот, който в частност касае личния. Такъв е случая с Пламен.

За да имаме масови самоубийства е необходимо да имаме масова депресия, а тя е налице вече 23 години-подтиснатост, отчаяние, неспособност да се справят с изискванията на живота на болшинството хора, поемане на негативите от сменящи се управляващи на гърба си. В края на този период през 2011 Статистиките потвърдиха реалността, като обявиха,  че в България броя на клинично диагностицираните с депресия хора е 1000000, всеки 7-ми. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/10/10/1173674_nad_1_milion_bulgari_stradat_ot_depresiia/

Трябва да се вземат мерки за това и да се подчертае, че масовата депресия е свързана не само с лични проблеми на хората, а и с масовата бедност, с масовото несправяне с тежестта на живота.Така, че няма да е достатъчно цялото ни общество   да мине на антидепресанти и бетаблокери за сърце.  Ще им трябват и обществени мерки.

Може би най-тежкото в депресията е загубата на смисъла да се живее. В България много хора се чувстват така и това е първата искра  нужна за самоубийствените актове. За да се стигне до масови самоубиства е необходима още една искра- адреналин. Този адреналин дойде чрез протестите и той бе добър и правдив адреналин, но трябваше да бъде насочен от политиците, като се предложат конретни действия и решения, дори само  идея за такива, но по посока на исканията.Това беше необходимо да се случи бързо, за да може  адреналина да се насочи в смислена посока. Той обаче остана да блуждае. Навсичкото отгоре постоянно се повтаряше как хората не знаели какво искат;  че исканията им били неадекватни.; че твърде разнопосочни били; че нямало как да стане това или онова. Никой от власт имащите не се изправи да обясни как нещо от това ,което се иска, може да стане реалност . Това добави още щипка обезсмисляне дори и на този акт на търсене на изход, чрез протест. Това беше огромна грешка, чиито последствия тепърва ще се плащат. Едно от тях е че изходът за много хора, вместо да беше смислен, т.е. постигане на това за което се борят, дойде в актове на самонараняване, в крайности, чрез които отново се пищи, че случващото се продължава да е безумно.

Трябва да си дадем сметка, че много хора са на ръба.  И да не идеализираме самоубийството.Това наистина е огромна  грешка.Така  на тези, които са на ръба им се дава алтернативата за избавление,а на всичко отгоре и аплодисменти, ако го извършат и нещо още по-тежко обществено значим смисъл да умреш. Това е безумие. Хората имат нужда да осмислят живота си. Нека не е по най- ужасния начин” като ги правим герои, ако се самозапалят”. Има опасност това да прерасне във вълна.

Другото условие  да не се стига до там обаче са необходими и спешни властови мерки и то съобразени с исканията на хората, а не постоянно да им се повтаря, че са лумпени, че това което искат е безумно и т.н. Адекватните мерки ще дадат смисъл и надежда.Само тогава ще има градивно насочване на обществения адреалин и крайните изяви ще спрат.

Безумно е да се твърди ,че самозапалването е манипулация на властта.То със сигурност цели сътресение в спокойното им съществуване, но не е манипулация, а праведен гняв,който не намира друг израз.Част от отговорността на властимащите е да формулират този гняв, като тук няма място за политиканстване,  и да се съобразят с него.

Необходимо е да знаем и друго, че масовата депресията има две лица- самонараняване( всякакъв род самоубийствен героизъм) , но и неадекватна импулсивна агресия. Така ,че следващите протести, ако продължи липсата на нова политика,може и да не са толкова мирни.

– С какво е по-различно самозапалването от другите самоубийства?

Самозапалването е едно от най-жестоките и най-показните сред типовете самоубийства. Всяко самоубийство цели сътрисане на системата. Тук системата е обществената. Това е и една от причините да се прибегне до такъв род самоубийство- показно, жестоко, видимо за всички, болезнено за тези които го гледат, както и за самия човек.

Как бихте реагирали ако някой се беше обесил в къщи и беше написал предсмъртно писмо”Възмутен съм от политическата система”. Първо нямаше да има гласност, второ повечето хора щяха да си кажат поредния луд : да и ние сме възмутени, ама не се бесим”.  Когато има обаче такава показност и такава жестокост- реакциите са други, гласността е друга. Друг е въпросът доколко постига целта си.

В това да изгориш като факел има и символика. Макар и неосъзнато, нашето подсъзнание свързва огъня с чистилище, очистване на всичко ненужно, за да покълне новото. Това е и една помитаща стихия, която разбира се е символ на силата.

Факела- осветява пътя, дава новото начало, символ е на светлината в тъмното( т.е. надеждата).

Всъщност на подсъзнателно ниво тези хора имат нужда точно от това- да очистят ненужното, да сложат ново начало, да дадат надежда и смисъл както за себе си така и за другите, да са радетели(Прометей с факлата). Поради липса на градивни начини да осъществят иначе добрите си намерения, поради болката и неверието, че е възможно да осъществят тези нужди- градивно.  Съзнанието прибягва до едно изключително гротесно, мълчаливо и неразбрано от много хора решение ” Сам да изгориш като факел”. Това е проблема на повечето самоубийства- в дъното им стоят добри намерения и нужди, реализацията им обаче е съсипваща и често остава недобре разбрана.

– Как би се почувствал, ако се самозапали, но не умре, а успеят да го загасят?

Остава обезобразен за цял живот, освен болката, която ще изпитва месеци наред, докато се възстановява и душевните му терзания, поглеждайки се в огледалото. (тук е много важно да се обясни, че може и да не го въздигнат като “герой”, а ще има болезнени последици)

Заради спецификата на тези самозапалвания, хубаво е да се чуе как се чувства някой оцелял.Аз мога да споделя само наблюденията си от хора ,които са преживели инциденти с обезобразяваши изгаряния.

1. Освен всичките проблеми- финансови, семейни, цялата тежест на живота,  се прибавя и още една тежест- вече си инвалид.Т.е елементарни действия са ти невъзможни. Това често прави човека изолиран от обществото и води до едно много тежко чувство за самота.

2.Дори и да не се изолираш и да се опиташ  да бъдеш като другите. Много е трудно да срещаш ужасът в очите на околните,когато се срещат с теб . Този ужас е изписан на лицата на децата, на лицата на просто минаващите по улицата. Дори за секунди го виждаш и в очите на тези, които се правят че всичко е наред. Иска се много сила ,за да успееш да се справиш емоционално с това.

3. Има възможност, ако нямаш адекватна и безусловна подкрепа на семейство, роднини, приятели,лекари, психиатри или психолози от отчаяние да се стигне до втори опит за самоубийство.

Последни статии

divider

Преяждане. През какво преминахме със Снежи?

Преяждане. През какво преминахме със Снежи?

Снежи е дете на 11 години, а тежи 85 кг. Когато се запознах с нея видях затворено и тъжно дете. Страдаше от системно преяждане. Странеше от връстниците си, беше подигравана, затворена, не и се правеше нищо, а утешението беше храната. Преяждането за Снежи беше станало...

повече информация
BTV “Преди обед”. Галя Мутафова в проект “Промени се”

BTV “Преди обед”. Галя Мутафова в проект “Промени се”

В проекта ”Промени се” в предаването ”Преди обед” този път имаха различна цел. За пръв път обект на внимание щеше да бъде дете. Идеята беше да се помогне на Снежи на 11г. да придобие здравословни навици на храненене и двигателна активност, да възстанови самочувствиета...

повече информация
BTV “Преди обед”. Терапия на дете с наднормени килограми

BTV “Преди обед”. Терапия на дете с наднормени килограми

Имам честа да бъда поканена като психолог в предаването Преди обед. Мисията е следната: Снежи, дете с наднормени килограми и с постоянно преяждане. Снежи ще претърпи пълна промяна. С нея и семейството и работят фитнес треньор, диетолог и аз -психотерапевт. Целта е да...

повече информация