Много често момичетата и момчетата си мислят, че с “воля”, могат да управляват анорексията и булимията си.
Познавам случаи, които все пак прояждат и подържат незастрашаващо живота тегло, чрез воля.
Но не мога да нарека тези хора здрави.
На първо място здрав в хранителните разстройства не означава само проял, а променил отношението към себе си и към тялото си.
В противен случай, недоволството, ниското самочувствие, садистичното отношение към тялото биха могли да доведат до рецидив.
На второ място чрез хранителното разстройство, момичетата и момчетата намират един много нездравословен начин, да удовлетворяват най-базови нужди от: внимание, обич и грижа, от самоуважение, от автономност и респект и т.н.
Човек няма как да се откаже от тези нужди и ако не се намери здравословен начин за удовлетворяването им, съблазанта да се върне обратно в болестта, където все пак “получава” нещо е доста примамлива.
На трето място по време на лечението, човек се научава да се справя с кризисни моменти и да си помага сам. Това е важен елемент, за да не се стига до рецидив.
Именно поради тези причини излекуването не се състои в самоналагането на диети, режими и т.н., то се състои в търсене на други начини, да постигнеш онова, което си постигал чрез болестта.