В главата на перфекционистът и на твърде амбициозния има един образ.
Този образ е по-слаб, по-хубав, по-богат, по-духовен, по-добър, по-успял, с по-дълги крака и т.н. Обикновено, този образ съдържа всичките елементи, които не сме. Представяйки си го, имаме чувството, че ето, ето точно там и тогава бихме били щастливи. Затова и го превръщаме в план за действие. Обикновено започваме с диети, да ходим по три пъти на фитнес, да посещаваме най-различни процедури за разкрасяване, да работим два пъти повече, за да постигнем невероятните успехи, които си представяме.
Този образ, често е доста различна от това, което сме. Затова обикновено усилията ни трудно водят до съвършения резултат. Тогава се налага да предприемаме по-драстични мерки. Учим и работим три пъти повече, ходим на фитнес всеки ден, заместваме козметичните процедури с пластичен хирург, вече не правим диети, а направо гладуваме.
А образът все бяга. Като хоризонта- никога не можем да го достигнете.
Не е чудно ако започнем да имаме усещането, че сме по-нещастни отколкото преди, че неперфектностите, които искаме да премахнем, не се поддават на нищо. Обикновено това предизвиква гняв. А самочувствието ни става всеки ден все по-лошо и лошо.
Ако кажем „стига” на това, няма да стигнем до крайност.
Хората с анорексия, булимия, хиперфагия, постоянно диетуващите, постоянно потящите се във фитнес залите, перфекционистите, крайно амбициозните – не казват ”Стига”.
Защо?
Тайната на образа
Перфектният образ ни кара постоянно да недоволстваме.
Колкото по-различен е той от сегашното ни положение, толкова по-недосегаем е той за нас. В него се съдържа едно послание: ” Ти си недодялан. Ти не си това, което трябва да бъдеш. Ти не заслужаваш, не можеш да постигнеш това, което аз мога.” Това е така, тъй като е роден от ниското ни самочувствие. Той ни кара да се съсредоточаваме в това, което не можем в момента, показва малоценността ни. От друга страна ни обещава, че стигайки до него в бъдещето, ще се превърнем в щастлив човек. Какво ни остава? Освен да продължим да го гоним.
Има обаче уловки в тази гонитба:
съсредоточаваме се да поправяме дефектите си и забравяме за позитивите си. Не реализирайки потенциала си, не можем да успеем. Така идеята, че сме некадърни се затвърждава. Ние още повече искаме да поправим дефектите си, отново се съсредоточаваме, ставаме по-неуверени – съответно пак се проваляме. Това е порочният кръг, в който се завъртат хората, които искат твърде много от себе си.
Перфектният образ съдържа в себе си послания, които ние рядко разбираме правилно.
Често в кабинета си питам клиентите: ”И как ще се промени живота ти, когато отслабнеш, станеш красива, станеш богат и т.н.”. Тогава чувам различни неща: „Ами, ще ме харесват мъжете, ще имам самочувствие, ще чувствам увереност, ще съм спокойна, ще се смея повече, няма да ме е срам и т.н.”. И обикновено казвам: ”А, значи това искаш в живота си: „Да те харесват, да не се срамуваш, да си по-спокойна.” Това са действителните желания и нужди, които до този момент са били скрити в идеалната картинка. Ако се замислите точно тези неща ви липсват и тях искате да имате, за да се чувствате добре. Начинът за постигане на тези неща, обикновено не е във фитнес залите, изкарването на купища с пари или в хапчетата за отслабване, а в овладяване на умения, които са ви липсвали- напр. да се научите да привличате хората; да се научите да презентирате себе си. Странно, но тялото и живота се отблагодаряват, когато започнете да се грижите за техните реални нужди.
Перфектният образ може да не отговаря, на това, което искаме. Той може да е натрапен.
За целта работят медиите, възпитанието, натрапените идеи от обкръжението: „Бъдете с дълги мигли и дълги крака, за да ви харесват.” , „Само силните мъже са способни да успеят в живота”. Филмите редовно дават хора с перфектни визии, как живеят един перфектен живот, който е трудно постижим за мнозина. Човек трябва да се запита: „Доколко реални са тези картини и идеи. Стигайки там, щастлив ли ще бъда или просто изпълнявам нормите на другите, за да бъда приет от останали.”
Например: Мой клиент ми разказа че това, което си представя за себе си като идеал е, че печели „Оскар”.
Когато го попитах, знаеш ли какво ще ти струва това? Каква е цената, която трябва да платиш? Той се замисли- цената беше неспокойствие, липса на време за семейството, липса на моменти, в които да бъде себе си.
Той не искаше да плати тази цена, тези неща бяха твърде важни за него. Затова и променихме целта, в такава, която да му позволи да задържи и другите важни неща в живота си- просто да твори и да показва творчеството си на хората.
Как да се измъкнем от тази въртележка: Не излизайте на война с перфектния образ! Разберете какви са неговите послания, кодовете в него, и започнете наистина да развивате себе си във вярната посока, за да бъдете щастливи, харесвани и обичани!
И не забравяйте! Тялото и живота ще ви се отблагодарят и ще започнат да ви съдействат, защото вие им съдействате!
