Няма по–тягостно и тежко усещане от това, че си напълно сам и много неразбран от когото и да било.
Няма и човек на тази Земя, който да не го е изпитал поне един път в живота си!
Да, всички имаме такива моменти.
В тях като че ли светът почернява. И да кажеш и да не кажеш, и да умоляваш и да се скриеш в черупката си, с хора и без хора – ти си все сам.
Трудно е! Искаш да споделиш, да кажеш какво се случва с теб, а усещаш, че като че ли от устата ти излизат йероглифи на китайски, които другите гледат с недоумение.
Всички казват „Обясни ни. Искаме да разберем? Защо?” и ти пробваш, но… пак проклетите йероглифи и глупавите погледи на другите. Нищо не разбират, нищичко.
На всичкото отгоре са склонни и да обвиняват, да крещят, да искат някакви невъзможни неща, да дават неадекватни съвети и предписания…
„Боже, по-добре да мълча!”- си казва самотният човек – „така и така никой нищо не разбира.”
Aко за всеки от нас, това е вярно понякога, то за момичетата и момчетата, страдащи от анорексия, булимия и хиперфагия това е ежедневие … Ежедневие с години наред!
Самотно занимание е болестта.
Обикновено, в такива моменти копнеем да срещнем поне един човек, който да е наясно. Само че трудно се става наясно с тази объркана болест.
За обикновения човек това почти е невъзможно.
Защо сме неразбрани и самотни когато страдаме от хранително разстройство?
Всички се опитват да разберат булимията и анорексията интелектуално – защо било така, кои са причините, какъв е смисъла, защо се случва. Поголовно се мерят тегло, индекс телесна маса, говори се за храна,съставки…и т.н.
Медии, лекари, майки и бащи – всички.
Това обаче не върши работа.
Четете: Какви са причините за поява на анорексия?
Момчето и момичето, страдащи от булимия, говорят за разбиране, но емоционално, а не интелектуално.
Теоремите, теориите, анализите, дори думите не значат нищо. Те търсят нещо повече от разбиране, повече от логика – те търсят емоционално приемане.
Нещо,което може да се изрази без думи, дори само със жест или поглед. Нуждата е да усетят, че ти ги усещаш.
Т.Е те търсят емпатия.
Защо хората, страдащи от хранително разстройство рядко получават емпатия?
Защото сами те не знаят какво търсят! Защото всички потребности са объркани и те нямат достъп до тях. Има само едно чувство, на липса… но липса на какво?
На всичкото отгоре тази липса на нещо, бива изразена по още по-объркан начин навън – чрез хистерии, желания за самоубийства, викове от безпомощност, отблъскване, обвинения.
Всичко това се избълва като йероглифи навън, с трудноразгадаемо значение.
Това създава пълно недоумение в околните.
Защо е толкова трудно да се получи разбиране?
Липсата на връзка със собствените нужди е основен проблем в анорексията и булимията. Те отдавна са пренебрегвани. Първо от родителите, после от самия човек.
Исканията са били неудобни, тревожещи, противоречащи на това, което трябва да е.
Затова детето първо е млъкнало, после е свикнало да получава каквото му дадат и да живее с липсите си.
Собственият му глас е стихнал.
Постепенно е спряло и да чувства сигналите, които тялото подава.
Затова е и изключително трудно да определи какво става вътре в него.
Чувствата са объркани, затова и това, което излиза навън, е объркано.
Как се излиза от самотата при хранително разстройство?
Да останеш сам със себе си е нещо добро, ако се използва, за да погледнеш вътре в теб и да се опиташ да разбереш какво ти се случва, какво чувстваш, какви са нуждите ти, тревогите ти, съмненията, страховете ти. Т.е. да разбереш какво става с теб.
Ще установиш, че езикът на тялото е простичко нещо, лишено от главоблъсканици.
Той е конкретен и чист.
Свържете се с мен за индивидуална терапия и консултация
А когато излезе навън, по начина по-който се е зародил, е добре разбираем за околните.
Може би малко те е страх да останеш насаме със себе си. Да видиш вътрешния си свят.
Е, вярно е – понякога това, което ще срещнеш, ще е изненада за теб самия.
Но само разбирайки се, ще можеш да споделиш себе си и с другите.
Тогава и ти ще ги усетиш и те ще те усетят.
И най-после ще си разбран! Т.Е. усетен!