Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

Чувството за самота и неразбраност при анорексия, булимия и хиперфагия

Няма по–тягостно и тежко усещане от това, че си напълно сам и много неразбран от когото и да било.

Няма и човек на тази Земя, който да не го е изпитал поне един път в живота си!

Да, всички имаме такива моменти.

В тях като че ли светът почернява. И да кажеш и да не кажеш, и да умоляваш и да се скриеш в черупката си, с хора и без хора –  ти си все сам.

Трудно е!  Искаш да споделиш, да кажеш какво се случва с теб, а усещаш, че като че ли от устата ти излизат йероглифи на китайски, които другите гледат с недоумение.

Всички казват „Обясни ни. Искаме да разберем? Защо?” и ти пробваш, но… пак проклетите йероглифи и глупавите погледи на другите. Нищо не разбират, нищичко.

На всичкото отгоре са склонни и да обвиняват, да крещят, да искат някакви невъзможни неща, да дават неадекватни съвети и предписания…

„Боже, по-добре да мълча!”- си казва самотният човек – „така и така никой нищо не разбира.”

Aко за всеки от нас, това е вярно понякога, то за момичетата и момчетата, страдащи от анорексиябулимия и хиперфагия това е ежедневие … Ежедневие с години наред!

Самотно занимание е болестта.

Обикновено, в такива моменти копнеем да срещнем поне един човек, който да  е наясно. Само че трудно се става наясно с тази объркана болест.

За обикновения човек това почти е невъзможно.

Защо сме неразбрани и самотни когато страдаме от хранително разстройство?

Всички се опитват да разберат булимията и анорексията интелектуално – защо било така, кои са причините, какъв е смисъла, защо се случва. Поголовно се мерят тегло, индекс телесна маса, говори се за храна,съставки…и т.н.

Медии, лекари, майки и бащи – всички.

Това обаче не върши работа.

Четете: Какви са причините за поява на анорексия?

Момчето и момичето, страдащи от булимия, говорят за разбиране, но емоционално,  а не интелектуално.

Теоремите, теориите, анализите, дори думите не значат нищо. Те търсят нещо повече от разбиране, повече от логика – те търсят емоционално приемане.

Нещо,което може да се изрази без думи, дори само със жест или поглед. Нуждата е да усетят, че ти ги усещаш.

Т.Е  те търсят емпатия.

Защо хората, страдащи от хранително разстройство рядко получават емпатия?

Защото сами те не знаят какво търсят! Защото всички потребности са объркани и те нямат достъп до тях.  Има само едно чувство, на липса… но липса на какво?

На всичкото отгоре тази липса на нещо, бива изразена по още по-объркан начин навън – чрез хистерии, желания за самоубийства, викове от безпомощност, отблъскване, обвинения.

Всичко това се избълва като йероглифи навън, с трудноразгадаемо значение.

Това създава пълно недоумение в околните.

Защо е толкова трудно да се получи разбиране?

Липсата на връзка със собствените нужди е основен проблем в анорексията и булимията. Те отдавна са пренебрегвани. Първо от родителите, после от самия човек.

Исканията са били неудобни, тревожещи, противоречащи на това, което трябва да е.

Затова детето първо е млъкнало, после е свикнало да получава каквото му дадат и да живее с липсите си.

Собственият му глас е стихнал.

Постепенно е спряло  и да чувства сигналите, които тялото подава.

Затова е и изключително трудно да определи какво става вътре в него.

Чувствата са объркани, затова и това, което излиза навън, е объркано.

Как се излиза от самотата при хранително разстройство?

Да останеш сам със себе си е нещо добро, ако се използва, за да погледнеш вътре в теб и да се опиташ да разбереш какво ти се случва, какво чувстваш, какви са нуждите ти, тревогите ти, съмненията, страховете ти. Т.е. да разбереш какво става с теб.

Ще установиш, че езикът на тялото е простичко нещо, лишено от главоблъсканици.

Той е конкретен и чист.

Свържете се с мен за индивидуална терапия и консултация

А когато излезе навън, по начина по-който се е зародил, е добре разбираем за околните.

Може би малко те е страх да останеш насаме със себе си. Да видиш вътрешния си свят.

Е,  вярно е –  понякога това, което ще срещнеш,  ще е изненада за теб самия.

Но само разбирайки се, ще можеш да споделиш себе си и с другите.

Тогава и ти ще ги усетиш и те ще те усетят.

И най-после ще си разбран!  Т.Е.  усетен!

 

Свържи се с мен:


    Our site uses cookies. Learn more about our use of cookies: cookie policy