Защо краката на принца понякога миришат, а пепеляшка може да си иска старата дрипава рокличка

pepelia6kaЛюбовни  очаквания, водещи до неминуеми разочарования

Мислили ли сте си някога  какъв искате да е  мъжът или жената до вас, как изглежда щастливата връзка, как трябва да изглежда брака и т.н.?

Всеки един от нас има пълно и много точно описание на всички тези параметри. Те обикновено са идеалните параметри.  Тръгвайки с този идеален шаблон за връзки да търсим избраника или избраницата, все се оказва, че на тях нещо им липсва. Ако пък в началото има две три съвпадения, можем да решим, че да – това е „идеалният” човек, но…след това се оказва, че и той  има трески за дялане.

В такива моменти се чувстваме дълбоко разочаровани и дори излъгани!

Истината е, че другият не ви е излъгал. И съжалявам, ако причиня болка с това, но истината е, че вие сте се подмамили в желанието си всичко да съвпадне с мечтаното. Така  не сте се свързали и видели реалния човек, а сте си построили кули от илюзорни съвпадения.

В едно съм сигурна от собствен опит, а и от опита си, работейки с хора: колкото по-малко очаквания, колкото по-малко изграден нереален свят на щастие имаме, толкова вероятността за разочарование намалява, а възможността за изграждане на живи динамични отношения с реални щастливи моменти е много по-голяма.

Затова посвещавам тези поредици от статии на най- често срещаните  очаквания, водещи до разочарования:

 

Когато го/я намеря, животът ми ще стане по-щастлив, по-успешен, по….

Често, затваряйки очи, много жени си представят прекрасен мъж, обикновено много красив, който им предлага цялото щастие на земята. Често в тези мечти те се намират на мечтаното място (незнайно как са се озовали там). В съня – реалност дори жената, се вижда по-слаба, по-хубава, по-грациозна и всичко благодарение на него и любовта.

Това са много приятни моменти, много зареждащи  с хубави изживявания, които липсват. Но може ли да се реализира съня в реалността?

Наистина, когато сме влюбени, ние се чувстваме така. Ендорфинът в мозъка ни така рязко скача, че на нас ни поникват крила, чувстваме се по-силни, по-енергични, по-леки, светът започва да става по-светъл. И ние си казваме: Да, да, да. Eто наистина любовта направи живота ми щастлив. Всичко това трае, докато считаме ,че човекът причинил състоянието, е идеалния.

В момента, в който стъпим в реалността и ежедневния живот ни завърти и двамата, нашето щастие като че ли се изпарява. Все повече започваме да виждаме неща, които не харесваме (чорапите му не са на място). Започваме да виждаме човека в настроения и състояния, които не ни изнасят (Той понякога е уморен и мълчалив. А тя не носи всяка вечер рокли и бижута и понякога мрънка). Ден след ден ние се откриваме. Колкото повече се откриваме, толкова повече се разочароваме, докато накрая не се окаже, че сме също толкова нещастни и самотни, колкото и преди връзката.

Тогава обикновено поглеждаме  разочаровано и заявяваме: ”Ти не си същия”. Всъщност обаче човекът е същият и вие сте същия. Eдинственото, което е рухнало, е илюзията ви, че любовта променя и ще ви даде  усещане за щастие, което сами не можете да постигнете.

Защо това е илюзия?

Защото щастието е вашата способност да се радвате на настоящето. Вашата способност да извличате от момента най-доброто.

Това е ваша способност, тя не зависи от другите, а от вас. Илюзия е, че някой ще увеличи усещането ви за щастие, ако вие сте човек, който принципно гледа по-негативно на живота. Определено ще намерите лесно защо да сте мрачни и ако той ви посрещне радостно с целувка, но е забравил две чинии в мивката от обяд, вие ще забележите чиниите, не радостта на човека.

Илюзия е, че другия ще ви накара да се почувствате по-обичани, ако вие не сте се научили да получавате любов и  когато някой ви каже: „Изглеждаш прекрасно”, вие се свивате от неудобство и ви е трудно да получите с радост възхищението на другия.

Илюзия е, че някой ще направи живота ви по-радостен, ако вие не можете да се радвате на реалните неща от живота, а търсите идеалните и вечно се надявате да си вземете по-добра къща, да отидете до Бали и т.н., а навън е пролет, но вие не я забелязвате.

Неща като успешност, получаване на любов, щастие са свързани с наши способности.

Пътят към собственото ви щастие  не зависи от обстоятелствата. Това е способността да умеете да се радвате на това, което имате в настоящето: материални придобивки, тялото, с което Бог ви е дарил, вечерята, която имате на масата и т.н. Тогава може би и ще започнете да улавяте повече щастливи моменти във връзката си.

Успешната връзка завършва с брак и то един и завинаги.

Всички знаем, че това някак изглежда трудно постижимо. Не невъзможно! Поне за повечето хора видимо не е лесно. Статистиките сочат драстични цифри за разведени двойки. Истината е, че 50% от сключените бракове се разпадат, а на Запад тази цифра е още по-голяма.

Но какво се случва, когато недай си Боже това се случи на вас и вие имате  убеждение, че бракът би следвало да е един – единствен? Чувствате се провалени и недостойни или обвинявате другия, че е недостоен.

Все по – често обаче се оказва, че хората могат да се разминат по много причини. Във времето целите и ценностите на човек могат да се променят, нуждите му също. За такива промени виновни няма! Нито пък некадърни! Те могат да се случат и се случват.

Друга причина за раздяла може да е невъзможността на партньора да преодолее лимитите и страховете си. Никой не е виновен, че го е страх да му изневерят и ревнува или че не може да свикне с реда и начина ви на живот. В такъв случай много хора си казват, „ Толкова е лесно, само се иска да се довериш или да станеш по-весел ”. Но практиката показва, че не е толкова лесно човек да се промени. И ако наистина той не ви изнася такъв, какъвто го виждате, ваше право е да търсите това, което ви е нужно. И забележете:  тук отново няма виновни.

Ако започнете да обвинявате себе си или другия, за това, че идеалът за брачен живот рухва, ще се окажете в една доста мръсна свада на обвинения и терзания. Често тя е по-болезнена от това просто да си простим, че сме такива, каквито сме- хора , несъвършени и с граници- и да разберем можем ли да живеем с границите  на другия или не.

Принцът на белия кон е един, други няма!

Е именно този принц от приказките с изтънчените маниери, с перфектната фигура и идеалното отношение към вас е почти невъзможно да съществува. Реалните хора са половинчати, все нещо кривичко има! А колкото повече държите идеала в главата си и държите да го срещнете наяве, толкова повече разочарования понасяте. Защо?

Защото в съзнанието ви вие сте изградили идеален образ, който има идеалното отношение към вас и ви кара да се чувствате идеално (само където не и реално). На такава стройна схема никой не може да съответства и вие ще носите винаги усещането за недостиг и лека горчилка от това , че не можете да изпитате щастието, което е в главата ви.

А всъщност реалността може да ви предостави още по-голяма радост, но докато сравнявате партньора си с мечтания принц, вие няма да можете да я изпитате, а напротив – рискувате да сте вечно недоволни.

Мога да бъда щастлив/а само с теб и с никого друг.

Това убеждение директно ви вкарва в отношения на зависимост от партньора. Защо това е опасно? Защото заедно със зависимостта и липсата на алтернатива се ражда страхът от изоставяне, който ви поставя на колене, молейки се за любов, който ви обезличава, който ви кара да се съгласявате с неща, с които не сте съгласни.

В последствие такъв партньор омръзва!

Семейството представлява мама, татко и аз! И нищо по-различно

Ето това може да ни докара до лудост. Какво се случва, ако не можем да имаме деца?

Какво се случва ако партньора ни се окаже полигамен и станем малко повечко, въпреки че получаваме всичко останало.

Прави ли ни това „откачено семейство”? Със сигурност няма да сте семейство, родено от морала! Но формата на съвместен живот не прави семейството, а отношенията между хората и любовта, която изпитват един към друг. Затова има и отворен тип семейства, семейства, в които всеки решава да даде свобода на другия да бъде и с други хора и това не са непременно лоши семейства. Там просто липсва ревността, има ги свободата, а най-вече честността и приемането на истината и хората могат да са отново щастливи заедно. Традиционните форми също могат да ни направят безкрайно щастливи. Стига да ни побират.

Мъжът е силният – жената слабата, за да има баланс

Това кара много, много хора и мъже и жени да се чувстват ужасно! Представете си какво е за един мъж да трябва да е постоянно силен и да няма право на падане. Представете си какво е за една жена да мрънка цял живот, без да изразява мнение или да има право да се ядоса истински и честно. Що за лъжа? Що за самоналагане на ограничения! Връзката е движение и обмен! Непрестанен. Всеки би следвало да може да бъде и в двете позиции – и на даващ и на получаващ, само така можем да сме свободни и удовлетворени. Никой на никого не може да гарантира вечна слабост и покорство или вечна сила. Все някога силният ще падне, а слабият ще се надигне. А когато и двамата могат да си го позволят, такава двойка става сътрудничеща си и много по-устойчива на превратностите на съдбата.

Мъжът е този, който би следвало да свали една жена

Така много жени остават самотни! В очакване, че тя няма нужда да върши нищо, той просто би следвало да се огледа и да я намери. Момичета, мъжете са късогледи! Много късогледи! И ако не им направите впечатление и не ги накарате да ви обърнат внимание, те често не забелязват най-хубавите девойки.

Защо е така.

Мъжът не е толкова наблюдателен, колкото жената. Това е еволютивно заложено. На него не му се налага да различава 15 вида плач на бебето и да знае всяка мимика на лицето му какво означава. Така че той не разчита толкова добре беглите влюбени погледи, които едвам му отправяте. Нито пък разчита просто веселото ви настроение за сексуално. Така че подаването на сигнали на заинтересованост са наложителни, за да привлечете избраника си към вас и в това няма нищо срамно и уронващо достойнството ви, това е флирт. А флиртът е забавление за двама.

Заключение:

Много са очакванията ни, които могат да ни накарат да се чувстваме разочаровани. Всички те са плод на желанието ни за идеалното. Всички те са плод на правилата как би следвало да изглежда всичко, за да сме щастливи! Ние сме пълни с такива правила. Разграждането им. Възможността да се свързваме с реалния човек и да не очакваме нищо, а да се радваме на настоящето е и истинската превенция на любовното разочарование.

Внимание:

Разграждането на очакванията не може да се случи, ако вие ги заместите с други постулати на любовта и изграждате любов по предписание. Затова и в любовната литература ще намерите толкова крайни варианти от „мъжете си падат по кучки” до мъжете си падат по вечно мъркащи момиченца. Но това ще ви даде нови противоречиви шаблони за връзките. Връзката не е постулат. Тя е движение, неспирно движение и търсене на начини за връзка между реално съществуващи хора.