На какъв терен вирее паниката

релакс
Всяко едно психично неразположение има специфична почва, на която живее и се развива. Вярно е че не всеки човек може да се разболее от депресия, не всеки става зависисм дори и да употребява наркотици от време на време, не всеки прави панически атаки.

 

Какви са предпоставките за развитие на паниката?

 

Тревожност и липса на доверие в себе си.

 

Тези хора принципно са по-високо тревожни. Високо тревожния човек се притеснява за повече неща. Постоянно поставят себе си и това, което правят под съмнение: Дали правилно си върша работата? Дали съм добра майка или родител? Дали взех вярното решение? Дали не трябваше да кажа нещо друго или да премълча? Дали хората с интерес слушаха това, което говорих? . Съмненеията по отношение на това, което вършат,  казват са големи. Липсата на добра  самооценка прави дните им неспокойни. Кара ги постоянно да се оглеждат в очите на другите и да търсят къде грешат, дали ги приемат. Това създава голямо напрежение.

 

Липса на доверие във външния свят. Нужда постоянно да се контролират събитията.

 

Това също е добра предпоставка да развиете тревожно разстройство на по-късен етап. Човек с този проблем не може да остави нещата в нечии други ръце. Той трябва да знае всичко: кое, как ,защо се върши в какви параметри, до какво ще доведе. Това често е майката, която ако повери детето си на мъжа или бабата се обажда по 300 пъти по телефона, за да види всичко наред ли е и под час да знае заръките и дали са изпълнени точно. Това е и шефът, който не може да делегира на другите, защото няма доверие как ще се свърши работата и за него няма друг, който да я свърши качествено. Това е и човекът, който планира живота си и постиженията си с години напред и адски внимава да не се откланя от плана, защото всяка промяна го побърква. Това е и онзи, който когато не знае какво ще се случи в определена ситуация, започва да вихри драматични сериали в главата си и да се подготвя за края на света. Това са и хората,които ненавиждат промяната, още повече ако не знаят накъде тя води.Те не се отпускат по течението на живота никога. Не могат да чакат. Не знаят какво е спонтанност.

 

Хората, които постоянно пренебрегват телесните и емоционалните  си нужди.

 

Такива хора винаги имат по-важна работа от това да си починат, например. Често ще ги чуете, че не са ходили на почивка. А дори и да отидат, мозъка им не спира да работи.

Често могат да се окажат не яли, недоспали, работили повече от 8 часа. Често тялото подава сигнали на умора, но те пият кафе, вземат други стимуланти и продължават напред.

Често имат нужда от помощ или пък да поплачат или да по тъгуват- но в главата им всичко това е абсолютно забранено, защото е признак на слабост, а целта е да бъдат силни.

Тези хора не могат да се отпускат, не могат просто да бездействат- те запълват всяка свободна минута с действия, ако ще и безцелни.

Всичко това създава огромно вътрешно напрежение и претоварване. Това има лимити когато той бъде преминат стресът оказва своето негативно влияние, често под формата на паника.

 

Хората, които изпитват дълбоки вътрешни противоречия

 

Тези противоречия, често изглеждат така:

Трябва да правя едно, а искам друго.

Искам две несъвместими неща: Например искам да имам много пари и много свободно време.

Една част от мен иска едно, а другата друго: Например хем искам семейство, хем не искам.

Вътрешните противоречия са основен източник на голямо психично напрежение. Това създава предпоставки, да се търси изход от тези конфликти по странен начин , често чрез развитие на симптоми.

 

Негативно мислене

 

Много по-уязвими са хората, които първо търсят негативните или опасни страни на една ситуация с цел да се предпазят.Често ситуацията се оказва не толкова лоша, колкото са си я представяли.Често тези хора и ограничават безсмислено действията си поради страх ,че нещо лошо може да се случи.Това подклажда вътрешните страхове на човека и може да доведе до постоянни тревоги.

 

Натрупани житейски стресове

 

В нашия забързан свят ние непрестанно сме подложени на промени. Постоянно има към какво да се адаптираме, с какво да свикваме. Самите ние не си даваме време да свикнем с една промяна и чак след това да вървим към друга:Често в живота ни нещата се завъртат стремглаво. В такива моменти може стресът да ни дойде в повече, а всички новости които сме си причинили, да ни уплашат и като ,че ли да не виждаме нищо сигурно и подредено около нас. Това са моменти ,в които човек изпитва прекомерна тревожност, която може да доведе до паническо разстройство.

 

Големи житейски кризи

 

Те съпътстват живота на всеки, но понякога са трудни за изживяване. Житейските кризи през които всеки минава са:

Кризата на интимността- търсенето на интимен партньор, брак, създаване на семейство, раждане. Често човек се среща с много външни и вътрешни конфликти докато съгради своето гнездо и се почувства добре в него.

Кризата на 50-те- приемане на това ,което съм построил, както и на това което съм разрушил.

Това са моменти, в които човек е като сътресен пред големите промени които му предстоят. Тези моменти нерядко са съпровождани от високо ниво на тревога и понякога от разтоварването и в паник атака.

 

Бягане и потушаване на  „лоши” емоции

 

Постоянното сдържане на гняв, разочарование, тъга, болка и други емоции води до голямо физическо и психическо напрежение. Нарушава механизмите на адаптация, така че човек може наистина да се почувства застрашен и да започне да има паник атаки.

Това са част от предпоставките за развитие на тревожни разстройства. Разбира се за да се развие едно такова е необходимо да имате достатъчно предпоставки и механизмите ви за обработка на стреса, който произвеждате вътрешно и който ви атакува външно, да не могат да се справят.

И все пак не чакайте, механизмите за справяне да прегорят. По добре е да решите проблемите си в зачатък, за да не се стига до развитие на така неприятните симптоми на паника.