Първа помощ след раздялата

3Раздялата боли много… Естествено  е да изживявате нещо като мини траур. Това е така, защото едно“ние“ си отива. Особено боли, когато това „ние“ е било хранещо душата и ежедневието ни. Тогава се разделяме с много повече от „гадже“. Разделяме се с начина на живот, който сме водили, с навици, с мисълта за другия, с грижата за него, с приятелството. Така, че е нормално да сте депресивни, тъжни, самотни, невярващи в доброто. Да е смутен съня ви, а дните да се нижат като на филм. Най- големият ви лечител е самия ЖИВОТ и ВРЕМЕТО, но има начин и вие да си помогнете.

Ще  напиша няколко съвета, които могат да ви помогнат да се справите с болката. Тези съвети ще облекчат душата ви и ще ви помогнат(надявам се) да започнете завръщането си  към най-обичаното и ценно същество „Самите Вие“:

 

 *Знайте, че всичко има начало и край и това състояние на болка един ден ще бъде минало.

Това изречение ме спаси, когато  се разделях с една от най- големите любови в живота ми. Въпреки психическата и физическата болка, която изпитвах,въпреки сълзите, които не спираха, и липсата ми на желание да се занимавам с каквото и да било, в мен постоянно звучеше едно изречение, което ме караше да знам, че ще оцелея и ще се справя: „И това един ден ще бъде минало”. Вярата, че всичко  свършва и идва нов момент от живота ви е важна нагласа, която ще ви помогне.Създайте си свое лековито изречение. То не трябва да е клише, а да успокоява истински душата ви.

Сещам се за още едно такова, използвано от Кари Брадшоу, когато се разделяше с поредния мъж на живота си в „Сексът и градът”. То гласеше:

„Теб познавам от 4 месеца, а себе си от 40 години. Аз съм си по-важна”.

*Не спирайте сълзите  и болката си!

В началото  не се старайте да изглеждате по-весели, отколкото сте. Не спирайте сълзите си от гордост: „Ти си мъж и не бива да плачеш” или пък „Не си струва да плачеш за мъж, всичките са….”. Такива убеждения няма да ви помогнат истински. Болката утихва, когато си я позволим. Плачете, викайте, излейте това , което е в сърцето ви. Говорете за болката си. Един от важните стадии на раздялата, според Хорхе Букай, а и според мен, е стадият на скръбта. Болката, изплакването на болката е част от процеса на приемането на липсата на другия.

*Намерете подкрепа

В такива моменти на много хора е нужно да знаят , че някъде все пак са обичани, че някъде все пак ги подкрепят. Тук е мястото на верните приятели и на семейството ви. Намерете доверени хора , с които можете да споделяте и които няма да ви дават поучения , а емоционална подкрепа: Ще ви прегърнат, ще ви подадaт ръка, ще ви изслушат, ще ви утешат.

Във връзка с това се сетих за едно,” късметче”, което ми се беше паднало с кафето една сутрин:

„ Попитала Любовта , Приятелството:

–  За какво си им ти на хората, когато те имат МЕН?

Приятелството се зачудило на  слепотата на любовта и  отговорило:

– За да бърша сълзите, които ти оставяш след себе си.”

*Честни докрай

Няма какво да губите повече. Ако имате неща,които ви тежат и никога не сте успели да споделите  с партньора си, ако имате въпроси, които сте искали да зададете, а не сте…Може би сега е времето. Казвам може би, защото емоционалното състояние и на двамата трябва да е поолекнало. Ако тръгнете към изясняване в пика на болката си, може и да се стигне до вечни свади, които обаче не са реални отговори на въпросите. Важното е при тези ритуали на изясняване, т.е. на един вид сбогуване да се съблюдават някои правила:

-Да не се обвинявате

– Всеки да сподели чувства и мисли, но и да даде шанс на другия да бъде честен с него.Изслушвайте се, колкото и да ви е трудно и не превръщайте това в спор. Няма смисъл да се оказвате „Правия или Правата“. Има смисъл да разберете другия и да облекчите собствената си душа.

-Да не ровите“във вечните теми“ по които спорите, а да споделите неща,ако има такива които не са казани. „Вечните теми“ ще искат време, за да бъдат осъзнати.

Понякога отношенията не могат да се изяснят веднага. Ако тези изясняваници се превръщат в кавги по постоянните теми, които дори ни е писнало да обсъждаме, тогава помълчете, не бързайте, нека бурята поутихне и може би след това ще можете да погледнете връзката си и проблемите, които сте имали от различен ъгъл. Има варианти другият  да не желае среща-не се сърдете и не го натискайте. Дайте му време. Със сигурност и на него не му е леко. Изчакайте.

*Изразяване на това, което е в душата ви чрез писмо

Понякога не можем да се изправим срещу човека и да кажем всичко директно. Понякога усещаме, че гнева, болката, тъгата са ни „ запушили устата”. Тогава пишете. Пишете писма. Винаги когато усетите нужда, искате да кажете нещо, сетите се за нещо. Пишете. Без цензура, без морал. Пишете и изливайте това, което е в душата ви, докато не усетите облекчение. Можете да  вземете тетрадка и  да записвате всичко. Така след време можете да препрочетете „творбите си”, да им се посмеете или пък да наблюдавате как сте се възстановили и как тъгата и болката са започнали малко по малко да отстъпват, първо на празнотата и приемането, после  на желанието за живот.

*Не си поставяйте за цел да забравяте за човека!

Най – голямата грешка е да си забраните да мислите за него/нея.  Това е така, тъй като влюбването физиологично се активира от два принципа: Атракция – привличаме другия, и фрустрация – желаем го, но има пречки пред нас. Колкото повече пречки има, толкова повече влюбването се усилва. Затова  „невъзможната любов” е най -силна. Когато обаче вие сами се опитате да поставите „пречки” пред себе си под формата на забрани, тогава вие подклаждате още повече влюбването, а заедно с това и болката, че не може да сте заедно. Не спирайте любовта, пренасочете я. 

 *Пренасочване на любовта

 Вложете любовта в нещо друго.  Пишете, творете, композирайте, изтанцувайте я, отнесете я  към най-близките си. Най-хубавите поеми, театри, архитектурни паметници, музикални произведения, танци са измислени от любовна мъка. Творчеството е мощен лечител на любовната мъка, защото прави възможно вложението й.

 *Погрижете се за себе си като за най-любимото същество на земята

Това е може би най-важния съвет!

Изразете любовта към себе си. Отнесете се към себе си нежно и с любов. Дайте си обич милвайки се, говорейки си нежно, предоставяйки си тишина, уют или нещо , от което имате много нужда в този момент. Отнесете се към себе си като към малко дете  – с огромна обич и внимание. Така ще утешите „детето” в себе си и ще си покажете най-важното : че вие не сте се изоставили!