Когато лъжем себе си и заменяме едни нужди с други

За природата на вечния емоционален глад, често затъпкван с консумацията на храна, алкохол, купуване на непотребни вещи, секс с , хора за които не ни дреме и т.н.

„Прибрах се и бях напрегната. Този идиот наистина ме обиди. Имаше късмет, че имаше други хора…Иначе щях да му покажа аз! Но сега ми е зле. Ще  ми се да се обадя  на някоя приятелка да и кажа, защото ще се пръсна иначе. Звъня…Бип,Бип,Бип. Не вдига. Добре тогава на другата…Бип, Бип, Бип! Пак не вдига! Къде са всичките тези хора, когато ми трябват?!…. Самотно ми е, гадно ми е, сама съм…Какво да направя, че да ми стане малко по -добре? Ще си налея една хубава чаша вино и ще хапна от оня невероятен шоколадов сладкиш.Хм, много вкусно….Я да си взема още малко. Ами какво…? Поне това удоволствие да си направя! Не съм ли човек?…..”

Ако това  се случва и на вас, знайте, че сте един от многото хора, които се утешават или се разнообразяват по този начин.

Резултата обаче е плачевен- повече килограми, които не знаем откъде се вземат; по-ниско самочувствие и същите проблеми в живота ни, които ни карат ден след ден да прибягваме до шкафчето с бутилката, до хладилника или до шопинга на крайно ненужни неща.

Защо се получава така?

Ние хората сме много добри да заместваме едни нужди с други. Способни сме да се самозалъжем. Да търсим успокоение на душевните си болки, чрез предмети, вещи, храна, алкохол, успокоителни, наркотици. Но все неща, които гарантират малко щастие, а в замяна не искат нищо.

Понякога заместваме нужди, чието реализиране ни се струва трудно, срамно или неуместно, с „по-уместни” варианти.”Обичам Иван, но не мога да си позволя да бъда с него, затова ще съм с Драган”. ”Искам уважение, но казвам, че искам нова кола. Ами нали така казват! Мъжът с хубава кола е за уважение!”.

Всичко това е пагубно, защото не води до щастие, а до още по-голяма вътрешна неудовлетвореност.

Това е и механизмът на всичките консумативни разстройства: алкохолизъм, анорексия, булимия и хиперфагия, пристрастеност към медикаменти, шопинг манията, постоянната смяна на партньори. При тях се получава трайно заместване на истинските нужди.

Големият проблем е, че не само заместваме, а и че не осъзнаваме какво заместваме. Единственият сигнал, който ни подсказва, че нещо не е наред е, че след като сме употребили уж нужното нещо, не се чувстваме добре.

За да почнем да различаваме истинските си потребности от мнимите трябва малка тренировка.  Как?

1.Сядайки пред кейка, наркотика, алкохола, изправяйки се пред новото сако или поредния „уж любим”  попитайте себе си как се чувствате?

Ако отговорът е „Прекрасно”, можете да продължите.

2. Ако не, помислете какво ви е.

Тъжен ли сте, скучно ли вие, самотен ли сте, гневен, обиден или подтиснат  или пък сексуално незадоволен или влюбен, а не искате да си го признаете.

3. Подсигурете си тихо  и спокойно място. Останете сам със себе си.

4. Сега затворете очи и си представете, че можете да промените това, че имате вълшебна пръчка и можете да направите това, което наистина ви се иска.

5. Позволете си във фантазията  да сторите това, от което имате нужда. Поне веднъж, без притеснения! Развихрете фантазията си до край. Ако ви се иска да крещите, крещете с пълен глас. Ако сте обидени, представете си че казвате всичко, което ви тежи-  без цензура. Ако ви се прави секс, позволете си да си представите всичко, което искате да ви се случи. Ако разберете, че всъщност имате нужда от друг човек, позволете си да си се представите редом до него. Ако ви е скучно, си представете най-забавното и желано преживяване в момента. Смейте се, пътувайте, плачете, говорете…Всичко, което искате. Ако ви се иска реално проявление- смейте се на глас, пуснете сълзите си да текат, ударете нещо, изохкайте, изпъшкайте. Не се притеснявайте! Малката лудост, никога не води до голяма. Напротив здравословна е!

5.След като сте си позволили всичко това, погледнете това, което стои пред вас. Сега яде ли ви се? Пие ли ви се? Има ли промяна в отношението ви или дори във физическите ви усещания! Запомнете това състояние.

6. Решете дали ще пиете, ядете, купувате, уреждате срещи или имате нужда да направите нещо друго в момента. Може би да вдигнете телефона на някой и да кажете колко сте наранени, да напишете писмо, да си пуснете музика и да потанцувате или да кажете на някого „обичам те”?

Това са истинските ви нужди. Позволете си една малка стъпка в тази посока….Не, не е страшно…Лесно е ! А даже и приятно…! Ако сте го направили, значи реално ви е олекнало….Запомнете и това усещане за лекота. Има  ли разлика  в това какво чувствате, когато задоволявате реалните си нужди и когато ги замествате? Запомнете разликите. Те ще ви послужат като ориентир в бъдеще!

И последно …Поздравете се! Порадвайте се на себе си!

 

Съвет на психолога: Ако не извървите целия път веднага, не се притеснявайте. Това са умения,  които се развиват. Важното е, че сте започнали. Понякога е трудно да извървиш пътя сам. Ако е така, не се отказвайте! Потърсете помощ! И запомнете: Щастието не е нищо друго, освен една реална потребност, която бива задоволена!