Васко: Отслабнах ядейки и разтоварвайки душата си

Здравейте приятели, казвам се Васко – просто Васко!

Само до преди няколко месеца, когато се погледнех в огледалото виждах единствено един 112 килограмов грозен дебелак. Не се усмихвах, защото не харесвах усмивката си. Не се бръснех по няколко месеца. ,,Защо да го правя? – мислех си аз. ,,Та мен и без това никой не ме харесва”

Aз живеех в свят , в който всички ме отбягвахаили поне аз така смятах. Момичетата, дори собствените ми родители не ме приемаха такъв какъвто съм. Най-голямата ми мечта беше някой да ме хареса, да види душата ми, а да не гледа само външността ми. Имах едно туптящо сърце, но в кубче от лед, както по-късно се изрази и самата Галя.

Помня първата ни среща с психоложката Галя Мутафова. Седяхме един срещу друг и се гледахме право в очите. Много пъти съм се чувствал неудобно да гледам хората право в очите, докато говоря с тях, но този път контактът ни беше постоянен. Докато аз се взирах в топлите й кафяви очи, тя четеше в душата ми, гледайки в моите. На тридесет и четири години съм и досега не бях срещал човек, който още от първата ни среща да види душата ми. ,,Никога няма да забравя думите й след известно време: ,,Когато те видях за първи път, аз не видях лице и тяло. Аз видях душата ти. И то каква душа!”

Имахме няколко срещи с нея, две от които в група. В първото групово занимание научих ценен урок. Имаше три неща в тялото ми, които не харесвах. Това бяха усмивката, коремът ми и краката – понеже са леко криви. До края на заниманието осъзнах нещо много важно. Тези неща, които не харесвах в себе си, служеха за много други неща. Коремът ми, въпреки че стърчеше напред, ми служеше и за да мога да живея и да стоя изправен. Краката ми служеха за да мога да се придвижвам. А устата, за да насърчавам другите около мен. По време на една от медитациите, които проведохме като група, посланието беше: ,,Направи нещо, което не си си позволявал да направиш до сега!” И в рамките на тази група успях да го направя на практика. Майката на една жена от групата беше болна и всички искахме да я насърчим. През цялото време си мислех, че тази жена има нужда от нещо повече от думи. И когато дойде моят ред, аз станах, хванах я за ръка като смятах да й кажа, че не е сама. Но тя се разплака, аз се разплаках и двамата потънахме в една искрена прегръдка. Тогава се почувствах прекрасно. Някой беше видял душата ми, но и аз я разкрих пред другите.

Никога няма да забравя и упражнението, което се наричаше ,,Път към сърцето.”Това представляваше едно нарисувано с въже сърце. В средата имаше огледало и всеки минаваше и си казваше нещо докато върви към вътрешността на сърцето. Моят път беше много емоционален. Осъзнах, че аз съм едно обичано дете на Бога и че Той се грижи за мен всеки ден. Че аз имам мир със себе си и има хора, които ме обичат и приемат. Плаках през по-голямата част от времето, но тази емоция излезе от дъното на душата ми. В края на пътя имаше огледало.Погледнах се и тогава за първи път от много години казах: ,,С всеки ден, започвам да се харесвам все повече и да се възприемам такъв, какъвто съм.” След това заедно с Галя потънахме в една искрена приятелска прегръдка, която аз никога няма да забравя.

От срещите си с Галя Мутафова разбрах или по-скоро осъзнах, че моето тяло не е враг, с който трябва да се боря, а приятел, когото да обичам и да се грижа за него.Осъзнах, че дори и да не харесвам някоя част от тялото си, тази част имат много други полезни свойства, които ме карат да живея и да бъда щастлив. Осъзнах, че всеки човек има любов в сърцето си. Но тази любов не трябва да я пазим само за себе си, а да я отдаваме и на другите и тогава срещаме тези, които ни приемат, тези които ни обичат, тези които искат да бъдат с нас. Да бъдем себе си и да даваме, в това се състои щастието. Днес аз съм един щастлив човек

А за наднорменото тегло се погрижи нутрициологът Надя Петрова.

Очаквах диетолог, който да ми намали драстично порциите и да ми забрани куп любими мои храни и напитки. Но не и Надя Петрова. При срещата ми с нея, тя наистина ми спря някои вредни храни и напитки като газираните безалкохолни напитки и хамбургерите от заведенията за бързо хранене. Но наред с това ми даде много други храни, с които да заместя вредните. Много пъти ме питат: ,,Кажи, каква е диетата ти? Какво не трябва да ядеш? Колко храна можеш да ядеш?” Аз винаги им отговарях, че на мен ми дават не количество на определена храна, която да изям, а продукти , с които да се храня. Не ми дават диета, а начин на живот. Смело мога да заявя, че аз отслабвах, ядейки. От сто и дванадесет килограма, днес съм деветдесет и девет и продължавам да свалям килограми. Разбира се всичко това е съчетано и с подходящ двигателен режим и фитнес упражнения.

Благодаря на Бога всеки ден, че ме срещна с тези две Прекрасни жени и изключителни професионалистки Надя Петрова и Галя Мутафова. Благодарение на тях и тяхното отношение, усмивка, прегръдки, разговори и търпение, днес аз съм един щастлив човек. Днес съм много по-слаб и се харесвам в огледалото.

Аз им се доверих и успях. Доверете им се и вие и един ден ще кажете: ,,Харесвам тялото си и се чувствам добре в него. С всеки ден започвам да харесвам себе си и да се приемам такъв какъвто съм.”

Добави коментар