Какво означава да си терапевт на хранителни разстройства?

Това е тема, която е много спорна. Но като човек преминал през ада на търсене на „специалисти” ми се иска да предотвратя възможните злоупотреби с хора, в отчаяно положение!

Както можете да разберете от статиите ми и от чуждестранните сайтове за хранителни разстройства, проблемът анорексия, булимия и хиперфагия е многопластов.

В него се засягат както борбата за физическото оцеляване, така и справянето с психологическите причини, които довеждат клиента до това нездравословно отношение към себе си.

Т.Е Борбата е на два фронта- с последствията и с причините.

Физическите проблеми, причинени от злоупотребата с организма, би следвало да се третират от лекари специалисти.

Психологическите проблеми, би следвало да се терапевтират от психотерапевти или психиатри с опит в лечението на анорексия, булимия и хиперфагия.

Как да изберете специалист?

 Съвсем нормално е да го попитате какъв е опита му с лечение на хранителни разстройства.

Не се притеснявайте да зададете въпроси от рода:

Колко клиента сте имали с хранителни разстройства?

Какви резултати сте постигнали?

Колко време е отнело?

Какви са вашите квалификации?

Това са много важни въпроси, защото не всеки психиатър, не всеки психолог и не всеки психотерапевт имат опит с лечението на анорексия и булимия.

Следете и за усещанията си по време на разговора.

Честен ли е терапевта с вас?

Готов ли е да предложи алтернативи в случай на необходимост?

Съди ли ви?

Говори ли ви само за храна, а не споменава нищо за психическите състояния, водещи до тези заболявания?

Или ви говори само за лекарства?

Чувствате ли се разбрани?

Има ли неща, които макар и да не ви харесват много, усещате за верни?

Има ли визия специалистта, какво ви е необходимо?

Искате ли ви се  да му разкажете още неща за себе си?

Чувствате ли се комфортно в негово присъствие?

Това са важни въпроси, които  ще ви насочат дали човекът, стоящ срещу вас е наясно с това, което ви се случва и дали можете да изградите нужната доверителна терапевтична връзка с него.

Важно е и да зададете всеки друг тревожещ ви въпрос, без притеснения и… да чуете отговорите!

Вашата роля за хода на терапията

Тя е определяща!

Случва се в началото да не можете да се доверите на човека срещу вас, да не сте убедени че ви е нужно лечение, да си казвате: „Аз не съм болен, какво искат от мен, по дяволите?”. Може  да са ви докарали насила или да сте дошли от чувство на вина, че наранявате другите с поведението си.

Пробвайте!

Вижте как се чувствате с човека срещу вас и не бързайте да отхвърляте!

Опитайте се да усетите:

Докосва ли ви нещо?

Има ли истина в думите му?

Макар и да не ви харесва това, което ви говори, имате ли усещане, че разбира какво ви е?

Ако отговорът е „Да”!  Доверете се на вас самите!

Това са ваши усещания!

Какво се случва ако отказвате или „бягате” от лечение?

Няма насилствена терапия!

Това е вътрешна нужда на човека да разбере какво му се случва. Това е вътрешното желание да живее по-добре, отколкото е живял досега.

Всеки има силата за своя проблем и за своето решение. Само той и никой друг!

До  куража за живот не се стига като някой отстрани ви казва : „Хайде,живей!”, „Хайде, моля те живей!”.

До това място в душата се стига, когато си кажете : ”Искам да живея!”, „Искам да живея и то добре!”

И ако по някaкъв начин това желание не се активира у вас, дори и да не е съвсем конкретно в началото, лечението може да бъде неуспешно и всички положени усилия от страна на лекари, родители, терапевти да не дадат резултат.

Защото:

Всеки има силата за своя проблем и за своето решение. Само той и никой друг!

Терапевтите помагат, лекарите също, но никой не гради чужди животи!