Анорексия. Големият човек в малкото тяло

 

За негласната борба за самостоятелност.

 

malchanie-anoreksiaАнорексията изглежда безпомощна.

Но само изглежда така!

Няма безпомощност в поведението на човека, болен от анорексия. Напротив!  Ако погледнем отблизо ще открием изключителна издръжливост, огромна воля, силни амбиции, абсолютно постоянство в това, което върши; непримиримост; Едно „Не”, което брани със зъби и нокти правото му на болен.

Това съвсем не е слабост! Напротив, това е хегемонска сила, но…..

Насочена към смъртта, а не към живота.

 

Защо е нужна тази „гротескна” себеизява , тази борба срещу законите на природата?

Защото е  единствената възможна  борба! Защото е единствената самоизява! Това е начин да не си съгласен и никой да не може да ти каже:  „Не, марш обратно!”. Това е възможността да управляваш собствения си свят, да задаваш посоката.

Т.Е това е начинът да покажеш, че си „Голям”, че можеш, че заслужаваш уважажение, че имаш право на мнение, че в крайна сметка ти решаваш накъде да вървиш.

Кой не би бил съгласен , че всеки човек има нужда от този бунт?

И той е закономерен. Това е тийнейджърския бунт, срещу нормите, които не вършат работа, срещу неправомерните искания. Това е отделянето от родителската фигура: „Аз съм си аз, Ти си ти!” . Всички минаваме през тази фаза.

 

nachalo Sleider 3Какво обаче не е наред тук?

Всичко това е направено безмълвно!

За един тийнейджър е нормално да вика, да е несъгласен, да се бори за правата си, да решава сам различни аспекти от живота си. Да иска да се отделя. Да прекарва повече време с приятелите си, отколкото вкъщи  и т.н.- неща, които причиняват много главоболия на родителите.

Момичето и момчето, страдащи от анорексия, провеждат бунта си мълчаливо, без да причиняват главоболия, без конфликти . За тях това поведение е твърде рисковано.

В техния свят едно „Не”, би се приело с жесток укор, дори понякога с насилие. Едно истинско „Не”, ще доведе до нараняване на най-близките, до загуба на любовта ,която им е нужна, до конфликти и сблъсъци, от които ги е страх и до… нещо още по-тежко. Поемане на отговорност и влизане в живота на възрастните, за което те наистина  не са готови.

За момичето и момчето, страдащи от анорексия, да се справяш сам е не само страшно, а и невъзможно…

 

Защо?

Защото въпреки образованието си, въпреки демонстрацията на воля, въпреки това, че от всякъде ги наричат ”добри момичета и момчета” и ги дават за пример, те не знаят как да се справят със взаимоотношенията с  хората. Не знаят как да ги съграждат, не знаят как да останат себе си, но и да получават това от което имат нужда.

Нямат представа как да правят съюзи, за да успеят да осъществят мечтите си.

Единственото, което са научени е как да са сами или  в зависимост от решенията на околните.

Затова навън е страшно!…Там е светът, който не разбират.

С хората е трудно.

 

Какво им остава тогава?

Анорексията!

Тази гротескна самоизява и самодоказване.

Едно „Не”, което не води до истинско отделяне и самостоятелност.

Самочувствие, което се гради на постижения, но не на реално щастие. А след като няма реално щастие, не може да има и реална загуба!

Самостоятелност, в която няма конфликт на интереси.

Мнение, което не подлежи на оспорване.

Т.Е – Усещане за  „Голям”, без да ти се налага да порастваш .

Т.Е най-после съвместяване на несъвместимата комбинация!

Само където това води до смърт!

 

Къде започва лекуването на душата?

В осъзнаването, че  „Анорексията” не ти върши работа, че загубите са по-големи от спечеленото.

Че макар да си намерил ”златната формула”, тя не ти дава усещане за истинско щастие, истинско самочувствие и увереност, истинска любов и приемане.

Не е страшно да пораснеш!

Не е невъзможно да създаваш връзки и да си ценен от другите.

„Не съм съгласен” не означава, да загубиш хората, които обичаш.

Да си „Голям”, не означава да си вечно справящ се и да нямаш подкрепа отникъде.

Конфликтите са нужно наместване на отношенията, а не загубата им.

Близкият контакт с другия не означава перманентна болка и нараняване.

Може би в твоя свят, в това, което си виждал, чувал и усещал  всичко е точно така – объркано, несъвместимо, обречено.

Но това е само частица от действителността! За съжаление тя е единствената, която познаваш!

Но има и друг свят, светът, който можеш да родиш ти!

Добави коментар