Анорексия. Физически и психически симптоми на болестта

Как да разберем, че имаме анорексия или че наш близък е засегнат от болестта?

анорексия

Анорексията е психическо заболяване, което се изразява в нежеланието на момичето или момчето да се хранят. При жените то започва обикновено с диети и с желанието да отслабнат. При мъжете често старта е с изтощително спортуване и намаляване на храната, за да изваят тялото си и да намалят подкожната мазнина.

Най- често се разболяват тийнейджърите- (16-20 )годишна възраст. Но белези на болестта могат да бъдат видени и при момичета на 9, 10 годишна възраст, както и при зрели жени.

Анорексията е тежко заболяване, което поразява тялото и душата и в крайна сметка води до смърт.

При анорексия страдат всички органи и системи. Ето и някои типични проявления на болестта на физическо ниво:

Драстично намаляване на теглото. Показателят, който се следи е така наречения индекс телесна маса. Той се изчислява като се раздели височината в сантиметри на теглото*2 в килограми. В интернет има автоматични  калкулатори на индекс телесна маса, чрез които можете лесно да го изчислите, само нанасяйки данните. Препоръчвам ви тези, в които освен височина и тегло са взети под внимание пол и възраст.

При анорексията индексът телесна маса е под 17. Това е белег за недохранване и застрашително ниско тегло.

Анорексията личи и по състоянието на кожата. Тя става восъчно бледа, землиста. Лющи се и е съсухрена. Косата също е изтощена и суха. В по-напреднали стадии се появява бебешка коса. Ноктите са чупливи, появяват се гъбични инфекции, в напреднал стадий- падат. Зъбите са с изтънял емайл, стават прозрачни отгоре.

Пулсът на сърцето се забавя, за да компенсира недостига на енергия в тялото. Кръвното налягане спада. Човек се чувства изтощен и разсеян. Повечето от психиатрите определят това състояние като депресивност. Причината обаче е физическата слабост.

Често срещана е и аменореята . Липсата на цикъл е психотелесен симптом. От една страна организмът е в режим оцеляване. От друга ако ние не искаме да бъдем жени, нашият организъм стопира функциите ни на възпроизводство. Аменореята се преодолява обикновено без лекарства, в процеса на терапия и приемане на женствеността. Както и с повишаване на теглото, до степен не застрашаваща здравето.

С времето бъбреците(особено при употреба на диуретици), черния дроб също биват поразени.

Задължително е първо да се погрижите за здравословното състояние и оцеляване на болния. Необходими са щателни прегледи, както и проверка на биохимичния баланс на организма.

 

Психически симптоми. Какво мислят анорексиците ?

Страхът от напълняване е основен в анорексията. Той е толкова силен, че не би могъл да се преодолее с воля. За тях да си пълен означава да не те приемат, да си не харесван, да си сам, да си подиграван, да си „свиня”. Голяма част от анорексиците в миналото са се възприемали като пълнички. Голяма част от тях са били отхвърляни заради начина, по който изглеждат. Болката от тези преживявания е толкова силна, че ги кара да изпитват неистов страх  от това отново да  се окажат нежелани.

Представата за тялото е изключително нарушена. Това са хора с ниско самочувствие и с висока критичност към себе си. Заради това те никога не се харесват( независимо колко са слаби, стегнати, красиви). Анорексиците нямат очи за собствената си красота. Те са вечно недоволни от себе си, вечно имат още какво да постигат.

Волята е тяхното наказание. Има едно усещане за свръх потентност. За това, че най-после си надвил природните закони, че си повече от другите, че издържаш много, че няма кой да прекърши волята ти. Това е прословутия инат на анорексиците. Но и техния безсмислен бунт, към всичко заобикалящо ги.

Анорексикът има остра нужда от любов. В миналото тези деца често са лишавани от разбиране, от прегръдка, от съчувствие. Грижите и притесненията на околните за тях, често са тълкувани като израз на любов. Това поражда и страх от оздравяване. На подсъзнателно ниво те си мислят: „Когато бях здрав на никого не му пукаше за мен. Как сега да се лиша от мъничкото любов, която получавам и да оздравея.”

Те се чувстват импотентни в живота. Като цяло са свикнали да понасят мнението и решенията на другите. Много неща не им харесват, но не знаят как да ги променят. Анорексията е бунт към всичко случващо се. Повече за този бунт можете да прочетете в статията ми „Анорексия. Големият човек в малкото тяло.”

Анорексия. Големият човек в малкото тяло

Това са много интелигентни момичета и момчета. По правило за тях мисловния свят, света на науката и философията е всичко. Те са отличници, давани за пример. Телесният свят (желанията на тялото, емоциите, чувствата)  не е интересен. Обикновено са и много амбицозни. Четат много. Това пълни живота им и е компенсация на липсата на приятелства, любови и емоционални преживявания. Светът на интелекта е единственият, в който те се чувстват силни. Светът на взаимоотношенията е нещо, което предизвиква силна тревожност и страх.

Това са „добри” момчета и момичета. Поради липса на други интереси освен храна, спорт и учене, тези деца не създават проблеми. Те не са купонджии, не закъсняват, нямат контакти с другия пол. Въобще спестяват всички проблеми, които останалите родители изпитват с деца тийнейджъри. Поради тази причина, често родителите не могат да повярват, че детето им има сериозен проблем. Те не противоречат на родителите си, вземат все правилните решения, не са грижа на никого, защото като че ли са родени възрастни. Родителите рядко осъзнават, че имено липсата на „проблеми” е най-сериозния проблем.

Анорексиците не си признават, че са болни и трудно биват въвлечени в лечение. Те смятат, че всичко е под техен контрол. Че могат да се справят сами. Че смъртта е просто заплаха и че това няма да им се случи. Вътре в тях обаче има и едно здраво гласче, което казва, че не живеят добре, че живота им е загубил цвета си, че страдат. Този глас се проявява в кризите на анорексията, в моментите на физическо изтощение, нощем. Това е и гласът, с който би следвало да се свържат лекуващите ги. Защото наистина по-страшно е живота ти да е празен и черен, отколкото да си тръгнеш от този свят.

 

Какво е анрексичното поведение?

На масата

Те рядко се хранят на масата със семейството си. Разбира се, че предпочитат да не ги гледат какво и колко ядат. Така си спестяват вечните конфликти, насилването, молбите, хистеричното крещене. Все неща, които рано или късно стават част от семейните отношения на болния. Също така дробят храната, за да изглежда повече в чинията и за да може храненето да  продължи по-дълго. Крият храна по шкафове, в салфетки. Хвърлят я в боклука.

Определят какво ще се готви, продуктите. Забраняват готвенето на определени неща, за да не ги съблазняват. Въвличат родителите в анорексията.  Започват да поставят и тях на диета.

Събират готварски рецепти, гледат предавания за здравословно хранене. Т.е.  докосват се до липсващата им храна,  но само интелектуално.

Постоянно се теглят и изчисляват калории. Ядат предимно плодове или зеленчуци, но  и тях ограничават. Ако си позволят нещо забранено после се чувстват зле и виновни. Страхът от напълняване ги кара да спортуват, за да изразходят калориите.

Спорт

Често се подлагат на изтощителни тренировки и то всеки ден. Ако пропуснат не се чувстват добре и изпитват вина. Има и случаи, в които спортът се заменя с изтощително ходене. Те са хиперактивни.  Дори и когато седят не седят спокойно, стягат мускулите си, клатят краката си. Тялото постоянно изпитва напрежение.

Обличане

Дрехите, които носят целят да не се подчертават женските форми. И мъже и жени са вманиачени да влизат във все по-малък размер дънки. Дрехите са обикновено в черно, сиво, синьо. Анорексиците не обичат светлите и топли тонове.

Приятели

Контактите им са ограничени. Често  нямат приятели. Трудно и ме да се впишат в средата от връстници. Техните интереси изглеждат малоумни за анорексиците. Те старателно крият положението си от околните. Дори и да имат контакт с другите, те рядко знаят истината за тях. Рядко споделят как се чувстват. Другите ги виждат като надменни, затворени и консервативни.

Другият пол, сексуалност

Ако има нещо, с което анорексика въобще няма никаква допирна точка то е с неговата сексуалност.  Момичетата по правило  не приемат пола си и типичните за жените занимания. Това да бъдат харесвани е опасно. Комплиментите се приемат по-скоро като обида или манипулация. Голяма част от тях нямат контакти с другия пол.

Четете още:

Защо се разболяваме от анорексия?

Лечение на анорексията.